Това е една от жертвите на Къщата на ужасите в с. Ягода, умрял е в страшни мъки
Не ни допуснаха да влезем вътре при свиждане, каза сестра му
След разкритията, че възрастни хора са държани в нечовешки условия в така наречената "къща на ужасите" в село Ягода, сестра на починал в дома потърси NOVA, за да разкаже за съмненията си дали е бил лекуван адекватно и дали не е допринесено за смъртта му.
63-годишният Светозар Лалев постъпва в дома в Ягода в средата на септември миналата година. По-малко от месец по-късно по думите на близките си той починал при „странни обстоятелства”. Пред NOVA сестрата на мъжа Лилия Лалева заяви, че е била провокирана да разкаже историята на брат си след разкритията за „дома на ужасите”
Убийство в една от къщите на ужасите? Човекът е бил с деменция, но здрав като бик и след 3 месеца умира.
По думите ѝ тя отишла да види брат си на 5 октомври миналата година. „Първоначално не бяхме допуснати в дома. Наложи се да изчакаме. Изведоха го в количка. Той беше в абсолютно неадекватно състояние”, споделя Лалева.
80-годишният Иван за мъченията в Ягода: Връзваха ни като добитък и ако много знаеш, ядеш бой
Брат ѝ имал деменция, а съпругата му го настанила в дома, за който разбрала „от интернет”. „Когато го заведохме в дома той беше в добро общо състояние. Ходеше нормално. А когато отидохме да го видим – го изведоха в количка. При свиждането с нас не ни дадоха да влезем в стаята, в която той е настанен. Брат ми не беше комуникативен по никакъв начин. И седмица след посещението ни се обадиха, че той е починал”, заяви тя.
И допълни, че и до момента няма никаква информация за диагнозата, от която е починал брат ѝ.
Повече по темата гледайте във видеото
Асен Василев: Обща президентска кандидатура с ГЕРБ е изключена
"И която си тлее и живее прекрасно с еврофондове, скандирайки лозунги срещу еврото" - та какво общо има скандирането срещу еврото?
случая с Ягода е че хосписа е правил дъмпинг на цените на мафиотски хосписи които явно си имат лоби, защото хосписите са част от ИМОТНАТА МАФИЯ !!!!
Никакъв садизъм няма в тях – и това е по-лошото. Те са най-баналното огледало на българското отношение към живота и другите: мърлящина, мръсотия, мързел и скрит расизъм към самия живот. „Какво ме интересуват тази бабичка или този старец, които тъй или иначе са на умиране и няма смисъл в тяхното съществуване? Да им вземем парите и да умират по-скоро.“ Това е общо взето философията на приматите, които държат Ягода, но които в моите очи държат България, откакто се помня.
Никакъв скандал не са тези пиарски „открития“ от село Ягода. Това е дълбинната България, срещу която все още не е проведена гражданска война. И която си тлее и живее прекрасно с еврофондове, скандирайки лозунги срещу еврото, глобализма и прочее, предлагайки своята примитивна „алтернатива“ за живот на същия този глобализъм, който вече не става за нищо.
Все същата мърлящина и никаква грижа за другия – за неговия живот, за достойнството му да бъде човек.
Това помня от социализма (със сигурност го е имало и преди 1944 г., но не съм свидетел) и това видях днес в телевизионен репортаж, който ми избоде очите с едно отвратително бодливо одеяло, което влачих по квартири от ученическите си години. Видях го в този дом за изоставени от собствените си роднини стари хора, които живеят масовия живот на българите, откакто се помня: бездарна мизерия, жизнено вегетиране, вътрешна пустота и външен ад на най-голямата некадърност – да не можеш да се добереш до елементарна човещина в сърцето си, да се зарадваш на дара на живота и да облагородиш себе си и средата, която обитаваш по Божий образ.
Това ми показаха кадрите от Ягода. Все едно гледах социалистическа машина на времето. Но пак ще повторя – не е до социализма, а до българщината.