Управляващите ни продължават да са в поза партер спрямо антибългарската политика на РСМ

Християн Мицкоски и приближените му работят активно, за да наложат своята позиция. От Брюксел ще ни натиснат, за да отстъпим дори от френското предложение

Ключови думи: Северна Македония, Конституцията на РСМ, българи РСМ, Европейския съюз, Марта Кос, Християн Мицкоски, македонско малцинство, Скопие

Въпреки че парламентът ни прие единодушно решение, касаещо напредъка на Северна Македония в процеса на присъединяване към Европейския съюз, в което се акцентира върху задълженията, поети от македонските управляващи още с приемането на т.нар. френско предложение през 2022 г. (вписването на българите в Конституцията на РСМ), истината е, че никак славно и не толкова бавно се приближаваме към поредното родно (включително и дипломатическо) фиаско. А именно – РСМ да успее да убеди нашите европейски партньори, че България ги спъва за членството им в Съюза и то – членството, трябва да се случи, дори и без изпълнение на договореностите.

Натиск от ЕП

В първите месеци след като беше избрана за еврокомисар по политиката на разширяване, словенката Марта Кос заяви, че българската позиция е последователна, а топката е в страната на РСМ, които трябва да спазят поетите от тях ангажименти.

Хубаво, обаче, тази година тя започна да прави изказвания в духа – „няма гаранции, че РСМ ще продължи гладко по пътя си към ЕС, дори и след промяна на Конституцията“, „не е правилно двустранните въпроси да пречат на процеса на присъединяване“, „трябва максимално бързо да се намери решение, за да се деблокира процеса на присъединяване на Скопие“ и т.н., като по този начин къде с намеци, къде директно, каза че проблемът не е в РСМ, които не спазват нито поетите договорки, нито са прекратили омразната реч към всичко с българско самосъзнание, нито са направили необходимите корекции в учебниците си. Но проблемът бил у нас, ни размаха пръст Кос.

Най-скандалното нейно изказване касаеше коментари за българско малцинство в РСМ, без тя въобще да посочи (вероятно и не знае, надали я и интересува), че ние сме държавнотворна нация (това е записано и в двустранния Договор за добросъседство).

Ако мислите, че от наша страна още в началото на тази променена позиция на Кос – в частност, генерално – явно на ЕП (защото е пределно ясно, че тя не говори спрямо личните си виждания), последва адекватна реакция, значи продължавате наивно да вярвате, че управляващите ни имат топки по отношение на тази толкова болна за голяма част от българите тема – Македония.

Няколко месеца родните избраници се ослушваха, като тук-там се чуваше някакво възражение, предимно от извънпарламентарно представени партии. Тези в парламента са на друга вълна, разбира се – ще забраняваме ли изучаването на руски език, ще има ли предмет „Религии“ в училищата ни, ще погълне ли Пеевски окончателно ДПС на Доган, и прочее, и прочее.

За разлика от нашите пасивни и заврели глави в пясъка политици, премиерът на РСМ Християн Мицкоски и приближените му работят активно, за да наложат своята позиция. И резултатите не закъсняват. Наскоро Европейският свободен алианс ( „Зелените“) прие резолюция „За защита на македонската идентичност в държавите-членки на ЕС и в страните кандидатки“, която беше внесена от Македонския алианс за европейска интеграция (МАЕИ) от Албания и ОМО „Илинден-ПИРИН“, в която резолюция се осъждат действията на България. Според документа, страната ни водила политика на „асимилация и дискриминация“ на македонското малцинство (?) в България, опитвала се да създаде „изкуствено българско малцинство чрез предоставяне на масово гражданство, натиск за асимилация, влияние върху местните власти и използване на финансови стимули“. Всичко това е  „явна злоупотреба с членството на България в ЕС“.

Общо взето, не само нямало българи в РСМ, а тук имало македонско малцинство. Да сте чули за протестни ноти, за остра реакция на управляващите ни, за отзоваване на посланика ни в Скопие? Няма и да чуете, разбира се.

А през последните дни, все по-често се чува, че в началото на юни Европейският парламент ще приеме доклад за напредъка на Северна Македония към ЕС, в който ще се съдържа признаване на македонската идентичност. Това, твърдят информирани източници от ЕП, се дължало основно на позицията на главния докладчик Томас Вайц от групата на Зелените, който бил водил преговори с останалите седем докладчици, представляващи другите политически семейства в Европарламента.

Макар че от австрийската Зелена партия определиха като  "подвеждащи" твърденията, до седмица ще стане ясно какво означава „подвеждащи“ и дали не е само опит да се смекчи съдържанието на документа. А ако това наистина се случи, ще е вторият сериозен удар срещу интересите на страната ни, още по-сериозен от първия, когато парламентът в Берлин прие такава резолюция през юни 2023 г.

Премиерът на РСМ Християн Мицкоски

за пореден път демонстрира, че ако си агресивен, нагъл, арогантен и упорит в исканията си, накрая ще постигнеш своето. Е, не бива да пропускаме ролята на пасивен наблюдател, която по своя воля политиците ни си избраха. 

Та, премиерът на РСМ, е все по-категоричен, че ЕП трябва да признае македонската идентичност. Искането му, както обикновено, е свързано и с поредната порция обиди и подигравки към страната ни, като въпросният дори заяви, че българските евродепутати имат поведение на хора от Средновековието, и че няма да отстъпи нито милиметър от исканията си. „Хората от Средновековието“ явно не се чувстват засегнати от това определение, защото си кротуват в удобните и добре заплатени български кресла. 

Тези дни и министърът на външните работи на РСМ ще проведе двустранна среща с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Тимчо Муцунски е в Съединените щати за честване на годишнината от Дейтънското споразумение, но се очаква да поиска подкрепата на американците по отношение на членството на РСМ в ЕС. И макар че реално тяхната позиция не би трябвало да им значение, най-малкото решаваща такова, всички отлично знаят, че думата им има тежест.

Не спира и лобирането на РСМ пред евродепутатите за гласуване на доклад за страната, в който ясно са декларирани македонската идентичност и език. Случи ли се това, е излишно да споменаваме, че ще е въпрос на време държавите членки да ни натиснат, за да отстъпим дори от френското предложение, което всъщност с мек натиск ни наложиха. 
Реториката на Мицкоски не е нещо ново, а поредното му нагло изказване е от серията – да признаем „вековната македонска култура“, „езика им“ и прочее. Но удобно приемайки го единствено за пренавита латерна, нашите властници не са отчели, че тези приказки той постоянно ги говори и пред европолитици, и пред европейски лидери, от чиито решения зависим и ние. А те, въпросните лидери, нямат нито толкова задълбочени исторически познания, нито – нека бъдем честни – се интересуват от истината или това че в РСМ има хиляди с българско самосъзнание, подложени на постоянен тормоз – както психически, така и физически.

Скопените ни управляващи

явно се надяват някой да им зачита беззъбата позиция, опирайки се само на документи, които по никакъв начин се спазват и няма да се спазват от македонските лидери. Нито има ясно и категорично изказано несъгласие, нито има ответни мерки, нито има реципрочни действия, нищо. Нито има активно лобиране пред колегите им от ЕП, напротив. Има единици български евродепутати, които наистина се вълнуват от темата и полагат усилия нашата позиция да бъде защитена.

Оказва се и че според справка на БГНЕС в регистъра на срещите в ЕП, главният докладчик Томас Вайц от групата на Зелените в ЕП, е провел 36 срещи с властите на Северна Македония, откакто е назначен на тази позиция, и нито една с организациите на българите в Северна Македония. Въпросният Вайц смята и че има "български геноцид върху македонския език". И няма никакво значение дали е подкупен, дали е убеден, дали е омаян или е излъган от македонците.

Единственото съществено е, че те – за пореден път – са си свършили работата, докато безхарактерните щрауси, начело на страната ни – не.

Не по-малко пасивна е и реакцията на страната ни по отношение на делото, което се води в РСМ срещу Люпчо Георгиевски, председател на забранения от македонските власти културен клуб "Иван Михайлов" в Битоля. Той е обвинен, че е цитирал във фейсбук спомените на Иван Михайлов, използвайки книжовен български език, което според обвинението предизвиква "национална и расова омраза и нетърпимост, както и разпространение на расизъм и ксенофобия чрез компютърни мрежи".

Е, имаше една доста формална позиция от Министерството на външните ни работи, според което делото е „знаково по отношение готовността на властта в Скопие да гарантира равноправието на българите и да адресират проблемите, с които те се сблъскват“. Предстои решението на съда, като това трябваше да стане до края на днешния работен ден (бел.авт. 30.05), но все още няма окончателно становище.

Евентуална ефективна присъда срещу Георгиевски категорично трябва да означава край на мераците на РСМ да се присъедини към ЕС, като това решение трябва да достигне до всички наши евро“партньори“, които уж са много загрижени за правата на различните етноси, малцинства и прочее. Но евентуално осъждане, би означавало и властите ни моментално да прекратят всякакви контакти със Скопие и антибългарския режим там. Нещо, което обаче е само на теория ясно, на практика управляващите ни не биха се осмелили да направят подобно нещо. Нито имат достойнство, нито национална чест, нито топки, нито сърца.