Защо страхът от изневяра води до изневяра
Съмнението, мнителността, недоверието са все отрови за връзката
Изневярата! Днес ще си говорим за тази голяма, страшна тема, която е абсолютното табу сред влюбените! Като чуеш изневяра и първата асоциация в главата ти е думата край. Финал, точка, свършек и какво ли още не. Толкова сме свикнали, че това е най-лошото, което може да се случи в една двойка, че забравяме колко по-лоши неща има всъщност.
Веднага ви давам примери, като, разбира се, трябва да уточня, че това е моята гледна точка. И все пак – отчуждението не е ли по-фатално от изневярата? Живеенето на автопилот, без капчица емоция не е ли по-фатално? Безлюбовието не е ли по-фатално? Неглижирането на партньора, приемането му за даденост не е ли по-фатално? Естествено, че е. Дори не е нужно да ви убеждавам, мисля си.
Създава се една такава, помоему грешна представа, че именно изневярата е едва ли не най-сериозното престъпление, което би могло да бъде извършено спрямо човека отсреща. Един вид – трябва да се лежи присъда за нея. Присъдата на раздялата. Някак си не успяваме да се сетим, че в основата на изневярата стои поривът за физическа близост, тоест – за секс.
Следват двата логични въпроса – възможно ли е едно привличане да е по-голямо от една любов? Може ли сексът с друг човек да убие любовта с твоя човек? Според мен отговорът е не. Ако любовта е истинска и е наистина, нищо не може да я убие. Никога. Въпросът е дали любовта е любов или е нещо друго.
Освен това, което споделих дотук, съществува и още един парадокс – налагането на моногамността в един полигамен свят. Поставянето на етикета МОЙ/МОЯ, ТВОЙ/ТВОЯ. Усещането, че притежаваш другия, че имаш власт над него, че той или тя е твоя собственост по всяка вероятност в даден момент ще те срещне с дъното. Колкото повече притискаш партньора си, колкото повече го ограничаваш – толкова по-мащабно поле за изява му даваш да сбъдне всичките ти страхове.
Фактът си остава факт и той е неоспорим – страхът от изневяра води до изневяра. Съмнението, мнителността, недоверието са все отрови за връзката. Ако кажеш на жена си сто пъти колко си сигурен, че тя ти изневерява – на сто и първия път тя ще ти изневери. И ще го направи с право. Защото всяко търпение си има предел. Същото е като с бушоните – при по-интензивно напрежение и натоварване те гръмват, електричеството спира и оставаме на тъмно.
Аз питам – защо трябва да стигаме дотам, вместо чисто и просто да си вярваме? Да не мислим толкова за евентуалната загуба на партньора, а за победата, че сме с него. Откъдето и да го погледнеш – вярността изисква доверие. Без доверие не може да има вярност. Иначе човекът се превръща в животно, опиянен от някаква незаслужена вина. За вината ще говорим някой следващ път. Дотогава – помислете над тези мои приказки. Току-виж има някаква истина в тях.
Автор: Росен Карамфилов
Главен прокурор подаде оставка
Тежък разговор между Винисиус и боса на Реал
Баща и син, обвиняеми за трафик на жени, остават в ареста
Реал Мадрид се извини за огромен гаф
Почина член на легендарната група АББА
Млади лекари отново на протест
Преизбраха Петър Кънев за вицепрезидент на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество
Граждански арест в голям роден град
Китай с позиция относно войната, Си говори с Тръмп
42-годишен удари полицаи
19-годишна българка опита да се самоубие
Бербатов предизвиква възхищение в Леверкузен
