Защо бат Петьо Пандира викаше „Хайде, кювлии! Мостът тръгва за Поморие!”
Обвързахме някои от жаргоните в Бургас с интересни истории за тяхното развитие в „най-лекото четиво” за Лято 2022, ще ги прочетете в книгата "Бургаският жаргон до 1989 г.", казва историкът и автор Митко Иванов
Митко Иванов е изследовател на историята на Бургас, който има три издадени книги и около 300 написани статии. Той е съавтор на „История на Бургас”. Познат е още с труда си, разказващ за най-големия дарител Александър Геогриев Коджакафалията – „Мълчанието на Александър”. По диплома и по професия е художник, иконописец. Занимава се и с реставрация. Създател е и е ръководител на голяма частна школа по изобразително изкуство за деца. Разговаряме с него във връзка с предстоящото представяне на най-новата му книга, която ще предизвика особен интерес както сред младите, така и сред по-старите бургазлии. Става въпрос за „Бургаският жаргон до 1989 г.”. Четете повече.
-Г-н Иванов, предстои да издадете една от най-интересните книги за годината, свързна с анализ на бургаския жаргон до 1989 г. Как дойде първоначално идеята да се захванете с такава сложна задача?
-Всичко започна с един проект, който трябваше да проследи историята на легендарните бургаски кръчми. Когато навлязох в материята обаче се оказа, че няма как този разказ да бъде разказан в една тема и се разклони от само себе си на две – веднъж за самите култови места, а втори път за живия живот, за хората, лицата и историите, които са разказвали те. Нямаше как да не стигнем и до специфичния изказ на тези личности, и от там - до жаргона. Когато започнах, като всеки любител, да събирам думичките, постепенно открих за себе си две неща – че бургаският жаргон има много ярък облик; и дебело подчертавам – идеята да дефинираме градския жаргон като отделен тип. До момента в научната литература и в трудовете на най-известните ни специалисти, като Георги Армянов, градският жаргон не е дефиниран. Има причини за това, но така или иначе аз си позволих да го оспоря и да опитам да въведа това ново понятие, което е различно от младежкия жаргон и другите, които се ползват. И така постепенно стигаме до финала на проекта, който предстои. Не съм го съобщавал до момента, но подготвяме успоредно 3 издания, а не едно. Първото е съкратено научно съобщение в рамките на 15 страници, където се засягат всичките основни проблеми. Второто е популярното издание, което предстои да бъде представено на 14 юли, а третото е проект с крайна дата близкото бъдеще – „нецензурирана” версия на книгата, която ще бъде с твърда корица и за която се надяваме да е на пазара в близките месеци.
-Какъв е процесът, по който търсите историята на конкретна дума от жаргона?
-Започнахме с т.нар. „черен труд” – това е прехвърлянето на думи от 15-те най-големи български речника. Не говорим само за многотомника на БАН, а също и за най-сериозните издания в диалектологията, както и за термини-заемки от гръцки и турски език, и специализирани речници за архаизми. След това минахме през около 50 човека, които анкетирахме – стари бургазлии, но и нарочно подбрани млади хора, за да може да се направи съпоставката с преливането на жаргона между поколенията. Сред тези хора имаше и между 10 и 15 процента такива, които не са от Бургас. Заложихме предимно на хора от Източна България, за да проследим дали жаргонът е чисто бургаски, или прелива между регионите. Опитахме се да датираме информацията, за да уловим и посоката на преливането – дали от Бургас към вътрешността, или обратното. Анкетирахме и 5-6 лица, които са живели в най-различни региони на страната.
-Имаше притеснения, че книгата няма да може да излезе до края на лятото.
-Технически всичко е наред. Закъсняхме малко, но това не е фатално. Концепцията ни беше дали няма да е по-добре заради забавянето да отложим представянето за след края на активния летен сезон. В крайна сметка обаче надделя друго – лятото е прекрасен сезон, в който точно това четиво да се озове в ръцете на любопитния читател. С удоволствие споделям, че книгата може да се чете безразборно – от средата през началото и към края например или дори на посоки. При всяка възлова и интересна дума в описания жаргон има препратки към други думи, които лесно ще бъдат издирени по азбучен ред, тъй като формалната структура е тази на речник. Това е типично лятно четиви – леко за четене и напечатано в най-големия размер букви, който се използва - №12. Надявам се по-старите момчета, както ги наричам със симпатия – хора на над 70-годишна възраст, които ми бяха информатори, да могат да четат текста дори без помощни средства.
-Думите „речник” и „леко четиво” сякаш не могат да влязат в едно изречение, противоречат си. Каква е структурата на книгата и защо казвате, че се чете лесно?
-Тя представлява речникова статия, съставена от думи с тяхното обяснение, както и кратки истории за семантиката и етимологията им. Самите думи и речниковите статии към тях са силно съкратени. Не са обозначени технически и всички параметри, характерни за речника. Тоест в традиционния речник, за определена дума пише род, число и т.н., а в книгата ми това го няма. Важен момент е, че много често буквалното значение на дадена жаргонна дума е посочено като второстепенно или дори не е посочено. В този смисъл формално книгата е речник, но липсват основните характеристики на академичния такъв труд. Освен това с подходящата доза чувство за хумор съм опитал да вложа и определени истории за развитието или ползването на конкретна дума, където това е приложимо. Така възловите думи от жаргона или както шеговито ги наричаме „култови” успяват да оживеят чрез история, а в някои случаи дори истории.
-Без да разваляме изненадата преди книгата да е излязла, можем ли да загатнем за някоя от историите за жаргонни думи или да дадем пример за това какво като цяло може да намери читателя в "Бургаският жаргон до 1989 г."?
-Най-много внимание в книгата, по някакъв начин се е получило така, че е отделено на „Градът и селото”. Това е темата за „кювлиите”, „дуритата”, преселниците, „исикийците”, за пришълците от „Странджанските Алпи”. Това не е търсен ефект, но като че ли наистина за това е отделен доста текст. Тук влизат не само вече познатите истории, като тази за Петьо Пандира, който на пълния с разхождащи се туристи/кювлии/дурита Мост, изпищял „Хайде, кювлии! Мостът тръгва за Поморие!”, палейки мотора, снабдяващ брега чрез помпа. По този начин се разбирало кои са местни и кои са „кювлии” – турист бил всеки, който се разбяга. Останалите познавали добре своя зевзек.
Опитахме се да вкараме в книгата и няколко истории, които до момента не са били публикувани. Така например аз с голямо удоволствие разказвам истории от жк „Славейков”, където съм живял доста години – с много ирония, без никакви комплекси и без никакви задръжки. Да, там живееха „гъстонаселени весели селяни”. Да, те пържеха лютеница в тави, което се случваше на грамадни огньове на есен. Да, пространството, където днес почти навсякъде е градинка, тогава беше градина в истинския смисъл на думата – не за разходки, а такива, в които се отглеждат лук, чесън и т.н. Да, в същото време това бяха места, които се превръщаха в бунища, защото се изхвърляше всички там.
Разбира се, бургите от центъра гледаха с голяма ирония и даже сарказъм на този специфичен начин на живот на „гъстонаселените весели селяни”. Не че те им обръщаха някакво внимание. Напротив – те знаеха как да се забавляват. Интересно беше, че на определни празници задължително се устройваха „канонади” от гърмежи. Някой би казал, че това днес е познато с пиратките, но това съвсем не е така. Аналогията е много далечна. В жк „Славейков” живееха хиляди семейства на военни и канонадите продължаваха по половин час на големите празници и бяха с бойно оръжие, разбира се. Комунистическата власт, по някакъв невъобразим и неразбираем начин изтърпяваше всичко това. Факт е, че до сериозни инциденти не се стигна нито веднъж.
-Книгата ще представите на 14 юли. Кой е издател и кой ви помогна за съставянето на този труд?
-Издател е Регионална библиотека „Пейо Яворов”. Поканата дойде от тяхна страна, за което ще използвам момента да им благодаря. Благодаря още на редактора Добрина Топалова, консултанта Керана Ангелова, коректора Йоана Иванова, както и на фотографите Мирослава Бачева и Жечо Планински. Работил съм и друг път с тази институция, отношенията ни са партньорски и са от дълги години. С тях се разбираме с много малко думи и традиционно нашите съвместни начинания са успешни – надявам се и сега да стане така. Разбира се се радвам, че представянето ще бъде в новата сграда на библиотеката на ул. „Св.св. Кирил и Методий”. Имах шанса да се разходя във всички нейни кътчета и усещането наистина е великолепно. На всички критици, които имаха резерви относно реконструкцията на старото известно Немско училище и които не бяха съгласни, искам да кажа, че аз винаги съм бил на страната на опазването на културата. В случая тази сграда не беше паметник на културата и все пак нейният силует беше съхранен и сега усещането вътре, като храм на книгата, е невероятно.
-Какъв е тиражът на книгата и къде можем да я намерим?
-Около 1000 бройки първоначално. Планът ни е този тираж бързо да бъде изчерпан не само заради заявения вече значителен интерес, но и заради вярата, че бургазлии имат нужда от това четиво. Цената ще бъде 25 лв., но ексклузивно, в деня на представянето ще бъде пусната за 20 лв. на бройка – сума, която считаме, че е приемлива на фона на ескалиращата инфлация. Оформлението е доста добро, корицата е стабилна с т.нар. „крилца” или „подгъви”. Крайната идея беше да имаме стабилен продукт – усещане за твърда корица, но и лекота и чувство за по-лежетно и по-весело и ежедневно четиво. На няколко пъти стана въпрос за „леко четиво” и бързам да подчертая нещо важно: Тези, които искат да намерят по-сериозни и по-дълбок пласт в книгата, ще успеят да го открият, но той е „кодиран” по-навътре в текста. Тоест всеки, който иска да използва книгата като лятно четиво, може да го направи, но и по-педантичните читатели ще открият и научната информация, която е „кодирана” на кратко и пестеливо между страниците на отделни възлови места.
-Много бургаско звучи „Най-лекото четиво”.
-Ние, бургазлии имаме много ярки характеристики, особено в очите на гражданите от провинцията, от София и т.н., но истината е, че всички сме различни. Мисля, че мога да отговоря и на желаещите на лекото лятно четиво, но и на тези, които искат по-задълбочена информация.
Техеран няма да направи сделка със САЩ без гарантирани права на иранците
Злато за Стилияна Николова на Европейското по художествена гимнастика във Варна
Топ астролог: Сложи това в спалнята си в деня на Синята луна
Български град е сред най-древните в света
Сигнал до Флагман: Как да влезе в автомобила си шофьорът на тази кола?
Всички правят тази грешка при варене на италианска паста
Ако знаехте колко мощни са листата на ягодата, щяхте да ги берете още преди плодовете
Пълнолуние на 31 май: Сребърната порта отваря портал от мощна енергия за 3 зодии
Синоптици алармират за мощни мезоконвективни системи, връхлитат ни бури и градушки
Бурна радост и масови безредици в Париж след финала на Шампионската лига
Правя сладко от ягоди без желиращи добавки и без консерванти: Винаги става гъсто и не се разтича

Петьо Пандира бил пиянде, Петьо Пандира бил клошар. Е, беше, лека му пръст. И всички ги помнят, и не заради писанията на Румяна Емануилиду.
Дребни и завистливи душици...Ай сиктир!
Хайде, "маняци", "въх-въх-каджии", и всички останали пришълци от ямболските и сливенските села-слагайте "минусите", и се радвайте, че и днес свършихте "полезна работа".
Занимават аудиторията с някакъв пандир....отявлен алкохолик и отрепка,цървул миризлив,че се изхвърля ,че бил и бургазлия и ,,голямата работа,,..????...
Айде моля ви се.....това е несериозно....