Несебър отбеляза 173 години от рождението на Христо Ботев
Възпоменателното събитие бе осъществено в тесен кръг, съобразно с наредбите на МЗ
Днес Несебър почете 173-тата годишнина от раждането на Христо Ботев.
Датата бе отбелязана с тържествено полагане на венец на почит и преклонение пред паметника на поета в градинката на СУ „Любен Каравелов“.
Ботев е един от безспорните герои на Българското възраждане и най- харизматичната личност на времето си. За светлината, която неговият кратък живот оставя в българската история и литература пламенно и вдъхновено говори Златин Чаушев, началник на отдел „Несебър-Световно наследство“: Ботев е не само гениален поет, блестящ журналист и вдъхновен революционер. Неговата съдба на мъченик на своята епоха го е превърнала в един от най-светлите ни национални символи. Неговата саможертва в името на въжделенията за свободна България е пример за поколения идеалисти, следващи мечтите си за равенство, справедливост и братство.
В чест на 173-рата годишнина от рождението на Ботев, фанфарни мелодии пред паметника му, изпълни Денис Гонсалвеш.
Възпоменателното събитие бе осъществено в тесен кръг, съобразно с наредбите на Министерството на здравеопазването.
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Благодарение на баща си през 1863 г. постъпва в Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи. Става учител в с. Задунаевка, Бесарабия, но в началото на 1867 г. се завръща в Калофер. Още същата година е принуден да емигрира в Румъния. Там работи в печатницата на Д. Паничков (1868) и прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. „Гайда“ и в. „Дунавска зора“. По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор е на в. „Дума на българските емигранти“ (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. „Свобода“ и „Независимост“. Издава сатиричния вестник „Будилник“ (1873). Малко по-късно Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган – в. „Знаме“ (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. „Нова България“ (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб „Радецки“ и слиза на Козлодуй. Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит (2.06 1876 г.). Той е автор само на 20 стихотворения, които и до днес не оставят равнодушен никой, докоснал се до гениалното му слово.
Комикът Ръсел Бранд обвинен в изнасилване и сексуално насилие по нови две дела
Българската роза влезе във висшата парфюмерия
Забраняват сандалите в Община Пловдив, без боси пръсти вече
Шеф на завод раздаде 6-цифрени бонуси на 540 служители
Германия обмисля забрана на социалните мрежи за децата
Три пъти мъж остава без книжка заради фалшиво положителен тест за наркотици
Полицаи задържаха палестинец, облечен като Дядо Коледа
2026 ще донесе повишения и доходи: 4 зодии сред фаворитите
Младите дами полудяха по него, той е от кралско семейство и е ерген
Щерката на легендарния наркодилър Паржо се забърка в нов екшън
Опашки пред банкоматите, натъпкахме ги с левове
Република Северна Македония прие проектозакон за железопътен тунел с България
