Несебър отбеляза 173 години от рождението на Христо Ботев
Възпоменателното събитие бе осъществено в тесен кръг, съобразно с наредбите на МЗ
Днес Несебър почете 173-тата годишнина от раждането на Христо Ботев.
Датата бе отбелязана с тържествено полагане на венец на почит и преклонение пред паметника на поета в градинката на СУ „Любен Каравелов“.
Ботев е един от безспорните герои на Българското възраждане и най- харизматичната личност на времето си. За светлината, която неговият кратък живот оставя в българската история и литература пламенно и вдъхновено говори Златин Чаушев, началник на отдел „Несебър-Световно наследство“: Ботев е не само гениален поет, блестящ журналист и вдъхновен революционер. Неговата съдба на мъченик на своята епоха го е превърнала в един от най-светлите ни национални символи. Неговата саможертва в името на въжделенията за свободна България е пример за поколения идеалисти, следващи мечтите си за равенство, справедливост и братство.
В чест на 173-рата годишнина от рождението на Ботев, фанфарни мелодии пред паметника му, изпълни Денис Гонсалвеш.
Възпоменателното събитие бе осъществено в тесен кръг, съобразно с наредбите на Министерството на здравеопазването.
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Благодарение на баща си през 1863 г. постъпва в Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи. Става учител в с. Задунаевка, Бесарабия, но в началото на 1867 г. се завръща в Калофер. Още същата година е принуден да емигрира в Румъния. Там работи в печатницата на Д. Паничков (1868) и прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. „Гайда“ и в. „Дунавска зора“. По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор е на в. „Дума на българските емигранти“ (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. „Свобода“ и „Независимост“. Издава сатиричния вестник „Будилник“ (1873). Малко по-късно Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган – в. „Знаме“ (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. „Нова България“ (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб „Радецки“ и слиза на Козлодуй. Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит (2.06 1876 г.). Той е автор само на 20 стихотворения, които и до днес не оставят равнодушен никой, докоснал се до гениалното му слово.
Купуваш апартамент за 250 000 евро, но сметката тепърва започва: 1200 евро годишно само за поддръжка
Янка Кюркчиева стана почетен гражданин на Средец в празничния 22 септември
В София и Перник живеят най-богатите пенсионери, Кърджали остава на дъното
България е №1 в ЕС по поскъпване на горивата: 34,5% за година, дизелът скочи с 13,5% само за месец
Скрита настройка в Waze спестява опасни маневри на шофьорите
200 роботаксита без шофьор идват в София, а кога в Бургас? Големият проект има една важна подробност
Огън в сърцето на Троян: Горя покривът на Общината, спасиха сървъра
Ученик с пушка откри огън край училище в Турция: 11 ранени, двама са в тежко състояние
Николай Димитров от Несебър: Децата са бъдещето на независима България
Митът за 8 часа сън се пропуква: Учени установиха колко всъщност спи човекът
Айтос отбеляза Независимостта с български знамена, родопски ритми и дълго хоро на площад „Свобода“
Три зодии обръщат играта след 25 септември: Пари, работа и важна семейна развръзка
