Несебър отбеляза 173 години от рождението на Христо Ботев
Възпоменателното събитие бе осъществено в тесен кръг, съобразно с наредбите на МЗ
Днес Несебър почете 173-тата годишнина от раждането на Христо Ботев.
Датата бе отбелязана с тържествено полагане на венец на почит и преклонение пред паметника на поета в градинката на СУ „Любен Каравелов“.
Ботев е един от безспорните герои на Българското възраждане и най- харизматичната личност на времето си. За светлината, която неговият кратък живот оставя в българската история и литература пламенно и вдъхновено говори Златин Чаушев, началник на отдел „Несебър-Световно наследство“: Ботев е не само гениален поет, блестящ журналист и вдъхновен революционер. Неговата съдба на мъченик на своята епоха го е превърнала в един от най-светлите ни национални символи. Неговата саможертва в името на въжделенията за свободна България е пример за поколения идеалисти, следващи мечтите си за равенство, справедливост и братство.
В чест на 173-рата годишнина от рождението на Ботев, фанфарни мелодии пред паметника му, изпълни Денис Гонсалвеш.
Възпоменателното събитие бе осъществено в тесен кръг, съобразно с наредбите на Министерството на здравеопазването.
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Благодарение на баща си през 1863 г. постъпва в Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи. Става учител в с. Задунаевка, Бесарабия, но в началото на 1867 г. се завръща в Калофер. Още същата година е принуден да емигрира в Румъния. Там работи в печатницата на Д. Паничков (1868) и прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. „Гайда“ и в. „Дунавска зора“. По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор е на в. „Дума на българските емигранти“ (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. „Свобода“ и „Независимост“. Издава сатиричния вестник „Будилник“ (1873). Малко по-късно Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган – в. „Знаме“ (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. „Нова България“ (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб „Радецки“ и слиза на Козлодуй. Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит (2.06 1876 г.). Той е автор само на 20 стихотворения, които и до днес не оставят равнодушен никой, докоснал се до гениалното му слово.
Три мита за чая, които експерти съветват да не приемаме за истина
МОН обяви темите, върху които се потят зрелостниците - Йовков или есе
Очаква се понижение в цената на българските череши с навлизането на новата реколта
Гълъб Донев ще ръководи Съвета за административна реформа
Още три големи имена от българския футбол потвърдиха участието си в благотворителния "Мач на Надеждата"
Ремонти променят движението по АМ „Тракия“
Полицаи в цивилно ще следят за сигурността на абитуриентите в Слънчев бряг
Седем навика в ежедневието могат да забавят метаболизма
Променят правилата за европейските средства с по-строг контрол и нови изисквания
Мнозина се смяха на Стоян, но сега е с привилегии в "Ергенът"
Историческо събитие в Царево
Дара със специално послание - защо излезе с този плакат в София
