Несебър отбеляза 173 години от рождението на Христо Ботев
Възпоменателното събитие бе осъществено в тесен кръг, съобразно с наредбите на МЗ
Днес Несебър почете 173-тата годишнина от раждането на Христо Ботев.
Датата бе отбелязана с тържествено полагане на венец на почит и преклонение пред паметника на поета в градинката на СУ „Любен Каравелов“.
Ботев е един от безспорните герои на Българското възраждане и най- харизматичната личност на времето си. За светлината, която неговият кратък живот оставя в българската история и литература пламенно и вдъхновено говори Златин Чаушев, началник на отдел „Несебър-Световно наследство“: Ботев е не само гениален поет, блестящ журналист и вдъхновен революционер. Неговата съдба на мъченик на своята епоха го е превърнала в един от най-светлите ни национални символи. Неговата саможертва в името на въжделенията за свободна България е пример за поколения идеалисти, следващи мечтите си за равенство, справедливост и братство.
В чест на 173-рата годишнина от рождението на Ботев, фанфарни мелодии пред паметника му, изпълни Денис Гонсалвеш.
Възпоменателното събитие бе осъществено в тесен кръг, съобразно с наредбите на Министерството на здравеопазването.
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Благодарение на баща си през 1863 г. постъпва в Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи. Става учител в с. Задунаевка, Бесарабия, но в началото на 1867 г. се завръща в Калофер. Още същата година е принуден да емигрира в Румъния. Там работи в печатницата на Д. Паничков (1868) и прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. „Гайда“ и в. „Дунавска зора“. По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор е на в. „Дума на българските емигранти“ (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. „Свобода“ и „Независимост“. Издава сатиричния вестник „Будилник“ (1873). Малко по-късно Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган – в. „Знаме“ (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. „Нова България“ (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб „Радецки“ и слиза на Козлодуй. Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит (2.06 1876 г.). Той е автор само на 20 стихотворения, които и до днес не оставят равнодушен никой, докоснал се до гениалното му слово.
20 години се навършват от смъртта на бащата на българската тракология
Може ли да повярвате, че това е Ал Пачино
Васил плащаше по 300 лева ток, а сега - 320 евро
Ракетните удари в Дубай поставиха под въпрос участието на тенис елита в Индиън Уелс
Днес Иран може да се изправи дори и срещу най-големия Сатана, казал Али Хаменей преди да умре
Над 3400 полета са отменени. Удължените маршрути ще оскъпят билетите
Малена Замфирова с бронз от Световната купа по сноуборд в Полша
Благой Георгиев от Дубай: Докато вървяхме към хотела, точно до нас избухна бомба
Отиде си Дан Симънс, бащата на култовата сага „Хиперион“
Петролът може да поскъпне до 100 долара за барел
Лунна диета за март 2026
Ню Йорк Таймс”: ЦРУ е следило Хаменей месеци преди фаталния удар
