Несебър отбеляза 173 години от рождението на Христо Ботев

Ключови думи: несебър, христо ботев, рождението на христо ботев

Днес Несебър почете 173-тата годишнина от раждането на Христо Ботев. 

Датата бе отбелязана с тържествено полагане на венец на почит и преклонение пред паметника на поета в градинката на СУ „Любен Каравелов“.

Ботев е един от безспорните герои на Българското възраждане и най- харизматичната личност на времето си. За светлината, която неговият кратък живот оставя в българската история и литература пламенно и вдъхновено говори Златин Чаушев, началник на отдел „Несебър-Световно наследство“: Ботев е не само гениален поет, блестящ журналист и вдъхновен революционер. Неговата съдба на мъченик на своята епоха го е превърнала в  един от най-светлите ни национални символи. Неговата саможертва в името на въжделенията за свободна България е пример за поколения идеалисти, следващи мечтите си за равенство, справедливост и братство. 
В чест на 173-рата годишнина от рождението на Ботев, фанфарни мелодии пред паметника му, изпълни Денис Гонсалвеш.

Възпоменателното събитие бе осъществено в тесен кръг, съобразно с наредбите на Министерството на здравеопазването.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Благодарение на баща си през 1863 г. постъпва в Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи. Става учител в с. Задунаевка, Бесарабия, но в началото на 1867 г. се завръща в Калофер. Още същата година е принуден да емигрира в Румъния. Там работи в печатницата на Д. Паничков (1868) и прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. „Гайда“ и в. „Дунавска зора“. По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор е на в. „Дума на българските емигранти“ (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. „Свобода“ и „Независимост“. Издава сатиричния вестник „Будилник“ (1873). Малко по-късно Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган – в. „Знаме“ (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. „Нова България“ (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб „Радецки“ и слиза на Козлодуй. Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит (2.06 1876 г.). Той е автор само на 20 стихотворения, които и до днес не оставят равнодушен никой, докоснал се до гениалното му слово.