В борбата с коронавируса Кипър намалява ДДС
Страната дава до 70% субсидия за заплати и заделя 700 млн. евро за данъчни и осигурителни облекчения
„Преживявали сме и по-тежки кризи и се справихме, и сега ще успеем”, заяви финансовият министър на Кипър Константинос Петридис в неделя. Увереността му прозвуча, докато на маратонски пресконференции и разговори с граждани, продължили до късно вечерта, той разясняваше приетите по-рано следобед от правителството мерки за смекчаване на икономическите и социални последици от новата епидемия.
От „напомняне” нямаше нужда. Несигурността, напрежението и страхът на бизнеса и хората как ще оцелеят финансово, породени от бързото разпространение на коронавируса и на отрова, събудиха в Кипър спомени за кошмара от същите мартенски дни преди 7 години. През март 2013-а правителството на президента Никос Анастасиадис трябваше да приеме драстични икономически и социални мерки, включително безпрецедентното в Европейския съюз „подстригване” на негарантираните банкови депозити, за да спре страната от фалит. Кипърци още негодуват срещу „спасителната програма”, наложена тогава от тройката международни кредитори.
7 години по-късно Кипър отново е „изправен пред извънредна ситуация”, както подчерта президентът Никос Анастасиадис, и правителството му отново приема „спасителен план” за икономическото си оцеляване. В борбата с кризата заради коронавируса Кипър хвърля мощни финансови ресурси, натрупани именно в годините на възстановяване след колапса от 2013-а.
Затворени и без lockdowm
Въпреки, че в изявлението си в неделя, след извънредното заседание на правителството, президентът Анастасиадис не обяви официално lockdowm, на практика страната е „затворена”.
С решението на правителството от 6 ч. в понеделник /16 март/ задължително се затварят за 4 седмици търговски центрове, молове, магазини, развлекателни центрове, клубове, кина и театри, музеи, библиотеки, спортни зали, бръснаро-фризьорски салони и други.
Други частни компании спират работа, защото заради предпазните мерки и ограничения губят бизнеспартньорите и са в невъзможност да работят по договорите и обектите си.
„Преживявали сме и по-тежки кризи и се справихме, и сега ще успеем”, заяви финансовият министър на Кипър Константинос Петридис в неделя. Увереността му прозвуча, докато на маратонски пресконференции и разговори с граждани, продължили до късно вечерта, той разясняваше приетите по-рано следобед от правителството мерки за смекчаване на икономическите и социални последици от новата епидемия.
От „напомняне” нямаше нужда. Несигурността, напрежението и страхът на бизнеса и хората как ще оцелеят финансово, породени от бързото разпространение на коронавируса и на отрова, събудиха в Кипър спомени за кошмара от същите мартенски дни преди 7 години. През март 2013-а правителството на президента Никос Анастасиадис трябваше да приеме драстични икономически и социални мерки, включително безпрецедентното в Европейския съюз „подстригване” на негарантираните банкови депозити, за да спре страната от фалит. Кипърци още негодуват срещу „спасителната програма”, наложена тогава от тройката международни кредитори.
7 години по-късно Кипър отново е „изправен пред извънредна ситуация”, както подчерта президентът Никос Анастасиадис, и правителството му отново приема „спасителен план” за икономическото си оцеляване. В борбата с кризата заради коронавируса Кипър хвърля мощни финансови ресурси, натрупани именно в годините на възстановяване след колапса от 2013-а.
Затворени и без lockdowm
Въпреки, че в изявлението си в неделя, след извънредното заседание на правителството, президентът Анастасиадис не обяви официално lockdowm, на практика страната е „затворена”.
С решението на правителството от 6 ч. в понеделник /16 март/ задължително се затварят за 4 седмици търговски центрове, молове, магазини, развлекателни центрове, клубове, кина и театри, музеи, библиотеки, спортни зали, бръснаро-фризьорски салони и други.
Други частни компании спират работа, защото заради предпазните мерки и ограничения губят бизнеспартньорите и са в невъзможност да работят по договорите и обектите си.
Финансов тест за устойчивост
Държавата се намеси в икономиката с пакет от икономически и социални мерки – „терапевтична комбинация” от данъчни и осигурителни облекчения, финансови стимули за малките и средни предприятия, компенсации за доходите на засегнатите работещи и допълнителни социални помощи за уязвимите групи, субсидии и грантове.
„Нашата задача и задължение е да подкрепяме икономиката в този момент. Това и правим”, заяви финансовият министър Константинос Петридис.
Той не се ангажира с прогноза за финансовия ефект от безпрецедентната криза, но коментира, че предприеманите от правителството мерки „имат сериозни финансови последици и тестват нашата колективна устойчивост“.
„В този момент, когато икономиката преживява най-значителните сътресения, ще използваме всички инструменти, с които разполагаме, за да преодолеем кризата в следващите месеци, да подкрепим устойчивостта на нашата икономика и да осигурим ефективна и здрава мрежа за социална защита”, подчерта Петридис. Според него в момента става въпрос за оцеляване на икономиката като цяло в Кипър и на неговото население.
Финансист №1 на Кипър защити и бюджетната политика, водена от двете правителства на Никос Анастасиадис след кризата от 2013 г., която сега дава възможност за сериозен финансов принос на държавата. „Ако не бяхме упражнявали тази разумна фискална политика чрез балансирани бюджети, която бе много критикувана в последните години, днес нямаше да можем да се намесим динамично в икономиката”, твърди той.
Финансов тест за устойчивост
Държавата се намеси в икономиката с пакет от икономически и социални мерки – „терапевтична комбинация” от данъчни и осигурителни облекчения, финансови стимули за малките и средни предприятия, компенсации за доходите на засегнатите работещи и допълнителни социални помощи за уязвимите групи, субсидии и грантове.
„Нашата задача и задължение е да подкрепяме икономиката в този момент. Това и правим”, заяви финансовият министър Константинос Петридис.
Той не се ангажира с прогноза за финансовия ефект от безпрецедентната криза, но коментира, че предприеманите от правителството мерки „имат сериозни финансови последици и тестват нашата колективна устойчивост“.
„В този момент, когато икономиката преживява най-значителните сътресения, ще използваме всички инструменти, с които разполагаме, за да преодолеем кризата в следващите месеци, да подкрепим устойчивостта на нашата икономика и да осигурим ефективна и здрава мрежа за социална защита”, подчерта Петридис. Според него в момента става въпрос за оцеляване на икономиката като цяло в Кипър и на неговото население.
Финансист №1 на Кипър защити и бюджетната политика, водена от двете правителства на Никос Анастасиадис след кризата от 2013 г., която сега дава възможност за сериозен финансов принос на държавата. „Ако не бяхме упражнявали тази разумна фискална политика чрез балансирани бюджети, която бе много критикувана в последните години, днес нямаше да можем да се намесим динамично в икономиката”, твърди той.
Данъчна и осигурителна ваканция
Кипър обяви и серия от мерки за повишаване на ликвидността на фирмите, от която остро ще се нуждаят във вирусната криза, за укрепване на покупателната способност на гражданите и стимулиране на потреблението.
За два месеца се прекратява задължението за плащане на ДДС. Облекчението се отнася за компании с оборот до 1 млн. евро според подадените данъчни декларации за 2019 г., чийто оборот е намалял с над 25%. По-късно ще бъдат допълнителни мерки за изплащане на сумите постепенно до 11 ноември 2020 г. От това „перо” компаниите ще спечелят 240 млн. евро ликвидност.
70 млн. евро ще е стойността на приетото решение за временно намаляване на ДДС. Ставката от 19% пада до 17% за период от 2 месеца, а тази от 9% се сваля на 7% за период от 3.5 месеца. В Кипър стандартната ставка на ДДС е 19%, а намалената ставка се налага в транспорти превози, ресторантьорски услуги, туристическо настаняване и др.
Намаляването на ДДС е универсално, важи и за електричеството, уточни финансовият министър в понеделник след забележка на главната опозиционна партия АКЕЛ, че цените на тока не са обхванати в правителствения указ.
И още едно плащане от фирми и граждани – осигурително, отменя правителството, което ще „струва” 98 млн. евро. За два месеца – март и април, те се освобождават от плащането на допълнителната здравна вноска за предстоящото включване на болниците в новата система за здравно осигуряване в Кипър. Според графика за реализацията на здравната реформа от 1 март работодателите и хората трябваше да внасят по-висока здравна осигуровка, а самият й втори етап, обхващащ и лечебните заведения, започва на 1 юни.
Освобождаването от плащането няма да промени плановете за въвеждането на новите здравни услуги, увери здравният министър Константинос Йоану. Ако възникнат повишени финансови потребности при прилагането на тази фаза, те ще бъдат покрити от държавния бюджет.
Промените за ДДС и осигуровките ще влязат в сила веднага след приемането на съответните закони за това. Проектите се съгласуват за последни уточнения и още тази седмица правителството ще ги внесе за гласуване в парламента, обяви министър Петридис.
Освен това, съгласно действащия закон, правителството ще постави таван на цените на продукти за лична хигиена и дезинфекция, за да предотврати спекулата с тях. Първият указ в изпълнение на тази мярка бе издаден от министъра на здравеопазването Константинос Йоану във вторник /17 март/. С него се определя максималната цена на едро и на дребно на редица антисептични средства, спрейове и гелове, дезинфекционни гелове за ръце, маски, термометри. Заповедта на министъра влиза в сила в аптеките от 18 март и ще се прилага до 30 април.
Подкрепа получава и основният, най-доходоносен икономически отрасъл на Кипър, който вече понася тежки удари от коронавируската криза и ще бъде най-силно засегнат от нея – туризмът. С приетата програма правителството осигурява допълнителни бюджетни кредити от 11 млн. евро за неговото възстановяване. Те ще са за осъществяване на дейности за подпомагането му между юни и септември 2020 г., както и за засилване на привличането на туристи през периода октомври 2020 г. - март 2021 г.
Банковият резерв
В помощ на бизнеса и потребителите се включва и банковият сектор в Кипър, най-тежко пострадал от кризата през 2013 г.
Централната банка на страната съобщи в понеделник за „временно освобождаване” на около 1.3 млрд. евро от общия размер на капиталовите резерви, държани от кипърските системи банки, които да бъдат използвани „с необходимата гъвкавост” в подкрепа на бизнеса и домакинствата, засегнати от кризата заради епидемията.
Финансовата подкрепа ще включва краткосрочно преструктуриране на текущи заеми, както и отпускане на нови краткосрочни заеми за финансиране на нуждите от оборотен капитал, поясни Централната банка на Кипър в официално съобщение.
Жега в страната
