Студентите свалиха Вучич от власт в Сърбия! Спечелиха мнозинство, но сега започва по-трудната битка

Ключови думи: Сърбия, Студентска листа, Александър Вучич, парламентарни избори 2026, правителство

Студентите, които близо две години организираха протести срещу управлението на Александър Вучич, вече разполагат с парламентарно мнозинство в Сърбия. След победата на предсрочните избори на 25 октомври „Студентската листа“ трябва да състави правителство, без да има официален лидер и готов кабинет. Движението, обединило различни обществени групи около исканията за борба с корупцията и независими институции, е изправено пред изпитанието да превърне протестните си цели в управленски решения.

Според предварителните резултати на сръбската Републиканска избирателна комисия студентската формация печели 52,71% от гласовете и 140 места в 250-членния парламент. Коалицията „Александър Вучич - Обединена Сърбия“ получава 39,17% и 104 мандата. Независимата прогнозна оценка на CeSID и Ipsos дава 141 депутатски места за студентите. И при двата резултата движението преминава необходимия праг от 126 депутати за самостоятелно мнозинство.

Вучич призна поражението още в изборната нощ, преди окончателното преброяване на гласовете.

Победата идва след продължителна обществена криза, започнала през ноември 2024 г., когато при срутването на козирка на железопътната гара в Нови Сад загинаха 16 души. Трагедията предизвика масови протести с искания за отговорност, прозрачност на обществените поръчки и ограничаване на политическото влияние върху държавните институции. Постепенно студентското движение се превърна в организирана политическа алтернатива, подкрепена от преподаватели, лекари, общественици и представители на различни професии.

Сред кандидатите в листата са кардиологът Илия Срданович, бившият управител на сръбската централна банка Деян Шошкич и университетският преподавател Радомир Саичич. Общото между тях е подкрепата за институционална промяна, но движението няма единен политически ръководител. Досега решенията се вземаха колективно, което създава въпроси за бъдещото разпределение на отговорностите в изпълнителната власт.

Основните заявени приоритети са промени в полицията и съдебната система, прекратяване на партийните назначения в държавните предприятия и независим контрол върху големите инфраструктурни договори. Студентите настояват и за публичност на държавните разходи, гаранции за свободата на медиите и прекратяване на политическия натиск върху служителите в публичния сектор.

Предстоящото управление ще трябва да работи с администрация и институции, изграждани през годините на политическо надмощие на Сръбската прогресивна партия. Парламентарното мнозинство дава възможност за законодателни промени, но тяхното прилагане ще зависи от капацитета на новия кабинет и от способността му да запази единството на разнородната студентска коалиция.

Неизяснени остават и важни външнополитически въпроси. По време на кампанията движението избягваше категорични позиции за отношенията с Русия, европейската интеграция и Косово. След изборите европейските институции приветстваха победата и заявиха готовност да подкрепят демократичните реформи в Сърбия.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща поздравиха победителите и изразиха подкрепа за европейския път на страната.

След официалното обявяване на изборните резултати новият парламент трябва да се събере в конституционно определения срок. От първото му заседание започва да тече и 90-дневният срок за съставяне на правителство. Засега студентското движение не е обявило своя кандидат за министър-председател, нито окончателния състав на бъдещия кабинет.