DW: Aко коронавирусът не си отиде до лятото

Ключови думи: коронавирус, епидемия, лято, криза

Тема в развитие

Язаки затваря заводите си в Димитровград, Сливен и Ямбол до 5 април Икономиката на Германия може да се свие с една пета DW: Aко коронавирусът не си отиде до лятото

Маркетинг по време на криза Здравните системи в Испания, Италия и Франция са пред колапс Заради COVID-19: Туристическата индустрия е в колапс Община Бургас спира всички разплащания, приоритет са мерките за борбата с коронавируса Автомобилната индустрия в ЕС е изправена пред безпрецедентна криза Ще счупи ли коронавирусът икономиката ни? Поне 3,5 млрд. лева ще загуби България Банковата ни система не е уязвима от коронавирус, но ще се съвземе ли скоро икономиката? Коронавирусът ще увеличи свободните офис площи у нас и ще притисне наемите Готови ли са агенциите за недвижими имоти у нас да преминат към виртуален режим? Този път Китай не е склонен да спаси световната икономика Ердоган: Навлизаме в нова ера на фундаментални промени Колекторските компании няма да спрат да събират дългове Икономика по време на пандемия или какво ни очаква в следващите месеци Сривът на пазарите продължава Най-популярните вериги за бързо хранене в България затвориха Пропуква ли се германската икономика под натиска на коронавируса? В борбата с коронавируса Кипър намалява ДДС Великобритания стартира извънредна кредитна схема за бизнеса Икономист: Сегашната криза все още не е по-голяма от тази през 2008 г Пътищата за Банско блокирани, не допускат дори бус, превозващ хляб Как ще се отрази коронавирусът на жилищния пазар у нас? Прогнозират още 20% спад на акциите на Уолстрийт Финансовият министър обясни как държавата ще помага на бизнеса

виж още

скрий

Kоронавирусът парализира световната икономика. Някои дори твърдят, че се задава невиждана криза. Според други, икономиката бързо ще се възстанови през втората половина на годината. Но само ако дотогава епидемията отшуми, пише vesti.bg.

Икономическите сътресения, предизвикани от COVID-19, пробудиха спомени за глобалната финансова криза от 2008-2009 година. Говори се за рецесия, на борсите се лее кръв, а държавите и централните банки сякаш са изтървали икономическите юзди.

Пандемията, която взе вече хиляди жертви по цял свят, буквално парализира глобалната икономика: милиони хора са под карантина, а световните търговски доставки са тежко увредени, включително поради ограниченията в „глобалната фабрика“ Китай.

Вече се чуват оценки, че сегашната криза е сравнима с рецесията от 2008-2009. В същото време мнозина експерти прогнозират, че глобалната икономика бързо ще се възстанови през втората половина на годината. Но със следната уговорка: ако дотогава епидемията отшуми.

До момента короновирусът вече нанесе сериозни щети на въздухоплаването и на петролните пазари. Въздухоплаването тъй или иначе страда от убийствената конкуренция, от ценовите войни и от хилавото си финансово състояние, а сега получи нов тежък удар от пандемията, която заплашва да доведе до фалит редица авиокомпании. Шефът на „Бритиш Еруейз“ Алекс Круз описва сегашното положение като „криза с глобални измерения, каквато още не сме виждали“.

Редица утвърдени авиокомпании настояха за държавни помощи, за да се справят с „тежката буря в небесата“. „След като дори такива богати фирми като „Луфтханза“ искат държавни помощи, тогава положението явно е лошо“, твърди пред ДВ експертът Роб Морис. „Очевидно за всички авиокомпании по света през 2020 година има една-единствена цел: да оцелеят. Боя се обаче, че много от тях няма да се справят и скоро ще станем свидетели на първите фалити.“

Петролните пазари не са в по-добро състояние. Очаква се, че световното потребление на нефтени продукти ще претърпи невиждан крах - поради временните ограничения на пътуванията, затворените производствени мощности и другите мерки за ограничаване на заразата. Тази година цените на петрола вече спаднаха с 50%, пише "Дойче веле".

Кризисната лавина от 2008-2009 беше предизвикана от евтините кредити, които банките безогледно раздаваха на купувачите на недвижими имоти. Когато балонът се спука, редица големи международни банки бяха поставени на колене, тъй като не разполагаха с достатъчно капитал, за да понесат удара. Днес обаче банките са в значително по-добро състояние - най-вече благодарение на засилената държавна и международна регулация, която беше наложена след онази криза.

„Кризата от 2008-2009 беше много по-страшна, защото тогава глобалната финансова система беше много по-уязвима. Банките не бяха толкова добре капитализирани, колкото сега - особено в САЩ“, обяснява експертката Сара Джонсън.

Независимо от всичко това, на банките определено им пáри под стъпалата - особено в Европа, където борбата за печалби беше твърде жестока заради извънредно ниските лихви. Експертите предупреждават още, че заради сегашното извънредно положение Италия може едностранно да прекрати плащанията по своите задължения.

Фалитът на „Лемън Брадърс“ отприщи най-тежката финансова криза след срива от 1929. Икономическият растеж сериозно се забави, унищожени бяха милиони работни места, изгоряха спестяванията на много хора. Според прогнозите на ООН, сегашната икономически криза ще струва на световната икономика около 2 трилиона долара, но това няма да хвърли света в парализа.

„Според нас, сегашният шок е много по-ограничен във времето и ще окаже много по-незначителни въздействия върху световната икономика в сравнение с глобалната финансова криза“, казва в интервю за ДВ Бен Мей, директор на изследователския център по макроикономически въпроси в „Оксфорд Икономикс“. „Днес може и да си стоите у дома заради коронавируса. Но парите, които не сте изхарчили днес, няма да спестите за вечността, а ще ги изхарчите в бъдеще. Това ни учи опитът от предишни епидемии или природни катастрофи.“

От друга страна шокът, предизвикан от COVID-19, едва ли можеше да дойде в по-лош момент за световните търговски връзки, които и бездруго са увредени от напрежението между САЩ и Китай - двете най-големи световни икономики. Независимо от това днешното сътресение далеч не е толкова страшно, колкото онова отпреди десетилетие, смята Щефан Коотс от германския Институт за световна икономика.

"Глобалната финансова криза беше вътрешно-системна поради сериозна декапитализация в определени страни и поради свръхзадлъжнялост. Тези два корена на кризата се лекуват много по-трудно, отколкото сегашната криза, в която си имаме работа просто с прекъсване на определени производствени структури“, обяснява Коотс. „Така че дори кризата, предизвикана от коронавируса, до доведе до сериозно спадане на производството, шансовете за бързо излизане от рецесията са много по-добри, отколкото по време на глобалната финансова криза“, твърди експертът.