Кой ще защити правата на блокираните граждани?! Не е това начинът, за да свалиш легитимното управление

Националният протест, който трябваше да "разтресе" държавата, събра около 3500 души. "Недоволните" - срещу обикновените граждани, принудени да търпят блокади на магистрали и възлови артерии в големите градове. Ситуацията коментира пред колегите от Агенция ПИК депутатът от ГЕРБ и политически анализатор тома Биков.

- Господин Биков, как ще коментирате протестите, които привидно са многобройни, а се оказва, че около 3500 души протестират в цяла България. Тези хора, настоявайки за правата си, нарушават правата на другите граждани. Докога ще продължава това?

- Да, чух през медиите, че са били 3500 човека. На мен ми направи впечатление, че отразяването им от големите телевизии беше доста мащабно - на фона на тази малка бройка лица, много малка. Според мен има много по-силно отразяване, отколкото в действителност е самият протест. Разбира се, всеки има право да протестира. Лично аз съм против това да се затварят магистрали. Защото, като сложите тези 3500 човека на фона на онези, които вчера са стояли и са чакали по магистрали и пътища, съм абсолютно сигурен, че онези, които са пострадали от този протест са били много повече, отколкото тези, които са протестирали. Пак казвам - всеки има право на протест, но и всеки има право на придвижване, на това, да му се спазват гражданските права. Защото правото на придвижване е едно от гражданските права, и то много основно. Така че надявам се хората, които изразяват някакво недоволство, да го правят така, че да не пречат на всички останали 6 милиона души.

- Основният "дразнител" Валери Симеонов си подаде оставката, както искаха майките. Защо е тази инерция на протеста?

- Аз виждам, че и при майките има известна промяна. Част от тях се разграничиха от други майки. Това вече не мисля, че е тема. Оттам нататък, ако има хора, които просто искат да свалят правителството и да предизвикат политическа криза... Според мен към този момент няма нито една политическа реалност, която да предвещава подобно нещо. Нито в икономически план, нито в социален, нито в тактически, ако щете, нито в стратегически. Ние управляваме вече година и половина благодарение на това, че сме спечелили 1 милион и 100 хиляди гласа на последните избори. Ще има избори пак и там всеки ще може да избере, ако иска радикална промяна, каквато иска промяна - нов модел и всичко, което чуваме. Легитимният начин е - отиваме на парламентарни избори. В Конституцията е записано, че изборите се провеждат на 4 години. И това не е случайно. Но 3500 души са крайно недостатъчни, за да предизвикат революция. Друг е въпросът, пак казвам, че те през широкото медийно отразяване вече получават много по-голям мащаб, отколкото имат. И тук е и въпросът за свободата на словото. Понеже правителството е основният адресат на това, че в България няма свобода на словото, аз не знам ако това са проправителствените медии, кои са опозиционните.

- В политически план как ще коментирате поведението на Волен Сидеров в тази ситуация и исканата оставка на Красимир Каракачанов? Какви са всъщност истинските мотиви за това?

- Аз съм съгласен с Каракачанов, че със сигурност този въпрос трябва да се обсъди между тях, в Обединените патриоти. Това, което аз разчитам като предложение на Сидеров - не толкова в персонален план дали Каракачанов ще бъде или някой друг, а по-скоро като преформатиране на коалицията и изтегляне на Обединените патриоти от изпълнителната власт, като те ще останат да подкрепят само правителството. Така, както го правеха и при предишното управление. Според мен обаче това не е добра формула. Аз лично винаги съм отстоявал позицията, че прякото ангажиране с изпълнителната власт на партиите, които формират коалицията, е гаранция за носене на отговорност. И още нещо - който носи отговорността, той би трябвало да взима и решенията. Ако отговорността бъде преразпределена и тя се носи основно от ГЕРБ, то периметърът за взимане на решения от страна на ГЕРБ трябва да бъде разширен чувствително. Защото няма как ГЕРБ да носи отговорност, а решенията да се взимат заедно. Парламентарната подкрепа е само един от компонентите на участието във властта. Участието в изпълнителната власт не е просто някакво вземане на някаква позиция, някакъв "пагон" или някаква награда. Това е преди всичко поемане на политическа отговорност и аз смятам, че не би трябвало да има промяна в това отношение. Защото ние сме коалиционни партньори.

Да, властта по принцип не е лесно нещо, тя създава дискомфорт на този, който я упражнява. Но когато се участва в нея, отговорността е част от това. Иначе другото ще бъде с пожелателен характер. И самият господин Сидеров казва, че трябва да се постави акцент върху доходите и други неща, начинът да се постави този акцент е през участие във властта, респективно - участие в правителството. Иначе всеки би могъл да казва: увеличете доходите. И много хора го казват. БСП също го казва. Но понеже те не участват във властта, те са в позицията просто да коментират.