×
Бизнес ЮГ Войната в Ивицата Газа София Парламентарни избори 2023 Войната в Украйна Политика Общество Общини Спорт Разследване

Управител:
Веселин Василев, email: [email protected]

Главен редактор:
Катя Касабова, email: [email protected]

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

Категории
Вашият сигнал Връзка с Флагман Flagman в Telegram
Накратко
  • Путин печели изборите с 87%
  • Путин печели изборите с 87%
  • Жена е намерена мъртва в дома й в Пловдив, задържан е синът й
  • Остават 2 седмици, в които може да платите данъка си с 5%
НА ЖИВО
Най-нови Най-четени Най-коментирани

Спомени за романтиката на Бургас, вмирисаната сладкарница "Малина" и местната бохема


Спомени за романтиката на Бургас, вмирисаната сладкарница "Малина" и местната бохема
Сладкарница Малина - любимо място на бургаската бохема в средата на миналия век
09 Април 2018, Понеделник, 17:20 ч.
Автор: Флагман.бг

Това е град, в който няма злоба, отмъстителност и суета, е написал Георги Марков

Какъв бе духът на Бургас през 60-те години на миналия век и животът на местната бохема? Тази вечер ще ви припомним как е видял градът дисидентът-публицист Георги Марков в разказа си "Бургаско ноктюрно". 

Препубликуваме част от разказа на Георги Марков.

Обичах Бургас повече, отколкото който и да е друг град в България. Не заради морето. А заради хората.

За мен този доста неугледен и грозничък град притежаваше нещо, което толкова много липсваше в София, Пловдив или Варна.

Естествеността на бургазлии, широките им възгледи и чудесното чувство за хумор. Някои казваха, че това се дължало на пристанището като всекидневен прозорец към света. Други твърдяха, че просто хората си бяха такива от векове и че завистта, злобата и отмъстителността на някои от останалите български краища не бяха пуснали корени тук.

Затова всеки път, когато пристигах от София, веднага усещах различната атмосфера. Постоянното напрежение, нервност и възбуда на столицата и бремето на неспиращи интриги, всевъзможни обществени комбинации и лицемерни задължения ме изпълваха с носталгия към простата и непринудена бургаска атмосфера.

Изглежда, че това мое чувство към Бургас се споделяше от мнозина други софиянци, докато постепенно се превърна в досадна софийска мода. Така или иначе, градът живееше свой собствен интелектуален живот, който имаше свои силни представители и свои исторически моменти.


Георги Марков винаги е отсядал в стая 208 в хотел Приморец

Едва ли някога ще мога да забравя епопеята на Бургаския театър, за която ще стане дума малко по-късно в тези репортажи, когато един вдъхновен колектив начело с Юлия Огнянова, Вили Цанков, Леон Даниел и Иван Радоев с възхитителна творческа дързост се противопостави на конюнктурщината в изкуството и създаде представления, за които и до ден днешен се говори.

Театърът беше смазан, колективът — разпилян, духът — унищожен. Но спомените останаха. Едно от малкото красиви неща, с които българската интелигенция би могла да се гордее, беше общата борба да се спаси Бургаският театър от ботуша на властвуващата посредственост.

За мен Бургас по онова време значеше още двама чудесни поети — Христо Фотев и Недялко Йорданов, който започна да се издига като добър драматург, и един забележителен художник — Георги Баев. Плюс десетки млади и интересни хора — не толкова от средите на изкуството, колкото от техническата интелигенция…

Обяснимо, опитвах се да бъда в Бургас колкото се може по-често. Но най-хубавият сезон беше късната есен и зимата, когато туристическата напаст изчезваше и градът заживяваше своя истински живот.

Отсядах винаги в хотел „Приморец“ и винаги в същата стая 208, с тази толкова внушителна гледка към морето. Ходех по домовете на моите приятели или те идваха при мене. А, още по-често се срещахме в непретенциозната, вмирисана на подово масло сладкарница „Малина“.

Там ходеха всички и по всяко време. И разговорите бяха много различни от софийските. Ако във всяко софийско кафене главната идея беше да се направи впечатление, да се покаже знание, изобретателност или разни външни ефекти, в Бургас този панаир на суетата не можеше да разчита дори на една сергия.

Помпозните приказки и очевидното самохвалство никак не вървяха заедно с подовото масло на сладкарница „Малина“. Вместо модни дрънканици слушахме до късно през нощта последните стихове на Христо, които може би нямаше никога да бъдат отпечатани…

Сега Христо умислено се е облегнал на вратата и може би язвата пак го е свила.

Между другите ми гости е и едно ново момче със светнали любознателни очи, което работи нещо техническо в нефтопреработвателния завод. Той се казва Димитър и отрича, че пише стихове и че изобщо се занимава с литература. „Аз съм потребител — ми каза той в началото. — След като не можеш да бъдеш добър производител, аз мисля, че най-правилното е да бъдеш добър потребител.“

— Сигурен ли си, че не можеш да пишеш? — попитах аз. — Опитвал ли си?

— Всичко хубаво отдавна е написано — отговори ми той и върху малкото му птиче лице се разля голяма усмивка. — Всяко нещо, което бих искал да кажа, вече е казано. И как!

Гласът му беше приятно гърлен, с лек източнобългарски оттенък, и когато говореше, гледаше събеседника си в очите. По-късно, когато се опитах да го опиша в моя дневник, винаги спирах при думата „светлина“, която сякаш идваше от цялото му присъствие, от детската му непосредственост и от откритата радост, с която срещаше другите…

Сега той е седнал край прозореца и споделя общото мълчание.

Ние оставаме още малко заслушани в рева на морето и след това един от местните журналисти в „Черноморски фронт“ разказва, че отишъл някъде да прави репортаж.

Там срещнал възрастен работник, който изслушал въпросите му, засмял се и казал: „Ако ти си българин и ако мислиш, че и аз съм българин, хайде да си говорим по български!“

Нашият журналист се стъписал и отвърнал: „Но нима сега не говорим по български?“ „Не! — отвърнал работникът. — Ти ми говориш НА мене. И аз ти отговарям НА тебе! Но ние не говорим един СЪС друг! Ако сме истински българи, щяхме да СИ кажем истината!“

— Странен тип! — казва нашият журналист. — Какво искаше да каже? Димитър се засмива звънливо:

— Искал е да каже, че си му говорил като високоговорител, че това, което си му казал, му е било чуждо, толкова чуждо, че той не може да ти отговори, защото няма смисъл, няма разговор! Много хубаво ти го е казал!

— Пак не разбирам! — казва журналистът.

— Много ясно е! — Димитър се приготвя за дълго обяснение. — Човекът е искал да говориш СЪС него, а не НА него!

— Че има ли някаква разлика?

— Сто и осемдесет градуса! Нашите словесни контакти са двупосочни, когато говорим един СЪС друг, и еднопосочни, когато говорим един НА друг. Човекът е искал да разговаря с тебе искрено, открито, равноправно, а ти просто си говорил НА него, т.е. отнасял си се с него като с обект…

— Не беше така — възразява журналистът.

— Чуй само колко хубаво е това: „Да си кажем приказката!“ Всичко е вътре, в него. Това значи, че ще имате истински въпроси и истински отговори, което пък значи, че не се страхувате от думите си, че не ще има демагогия или лицемерие. Цялото нормално общуване на хората става един СЪС друг. Докато говоренето един НА друг не предполага духовно равноправие, нито истинска взаимност. Истинският разговор винаги е бил един СЪС друг. — Гласът на Димитър звучи още по-чисто и ясно. И тъкмо неговата чистота ме дразни, затова казвам:

— Въпрос на уточнение. Ние можем да си говорим един НА друг и пак да си кажем много неща!

— Не! — отсича Димитър. — Ние можем да си съобщим много неща, но ние едва ли може да СИ кажем нещо. Слушай, Георги, командирът говори НА войниците, милиционерът нарежда НА минувачите, писателите говорят НА читателите… Всичко това е само една посока. Съобщаваш нещо НА някого, заповядваш НА някого, оплакваш се НА някого… това е далече от истински разговор… Така не са разговаряли нашите деди, защото са СИ казвали приказката… Например вземете един фанатик. Той никога не разговаря СЪС другите. Той говори НА другите. Или вземете партията… тя никога не говори С хората, а единствено НА хората…

— Какво искаш да кажеш? — пита все още обиден журналистът.

— Искам да кажа, че ние не разговаряме както трябва, че 90 на сто от нашите разговори са еднопосочни — един НА друг…

Думите на Димитър ми правят силно впечатление. Ето че наистина ми е трудно да си спомня открити, откровени словесни срещи. Не мога да си спомня взаимно и безпощадно разнищване на разисквания предмет, заедно достигане до някакъв край. Все някой се е изхитрил да избяга върху собственото си изолирано островче и двупосочното начало се е превръщало в еднопосочен край.

Сещам се за безброй въпроси, които така са и угаснали, без дори да предизвикат отговор. И в същото време от всички страни към нас гърмяха безброй отговори, без ние да сме задавали въпроси. И последното беше узаконеният партийно-държавен начин на разговаряне. Или ти се отговаря, без да си попитал, или ти отговаряш, без да си запитан.

Ето че старият бургаски работник бе поставил пръста в раната. Димитър се оживява и бавно развива своето разбиране за нашите отношения:

— Опитайте се да поведете разговор СЪС някого, днес, в България. На каквато и да е тема. Първото, което ще видите, е, че човекът срещу вас се бои от предложения разговор, старае се да избяга от всякаква отговорност и задължение, произтичащи от разговора, и няма никакво желание да разкрие себе си. Може да сте близки, да сте приятели, да се познавате отдавна. Той предпочита еднопосочния разговор, защото го е страх от неговата собствена посока.

Нека се огледаме около нас. Ето, Георги да каже как е в София с писателите, или аз да ви кажа как е в завода, при нас. Колко пъти съм имал чувството, че разговаряме като високоговорители, съзнателно държим нещата на повърхността, защото ни е страх. Опитайте се например да получите от някого обяснение за нещо сторено. И вие винаги ще получите… оправдание. Забележете, обяснението при нас е станало синоним на оправданието. Това е страшно. Аз имам един приятел, с когото се опитваме да си говорим. Но в момента, когато разговорът стигне до нещо съществено, той моментално се свива в черупката си и думите ни повече не се срещат. Той престава да разговаря СЪС мене и започва да говори НА мене. Колко пъти на интересни и жизнени въпроси чувате празни, тенекиени отговори. Не защото хората не знаят истинските отговори, а защото ги е страх…

Димитър продължава с пламенността на истински оратор. За миг ми се струва, че той е роден неизвестен български апостол на истината, обикновен мислещ човек, който никога не ще приеме нищо, което сам не е разбрал и преценил. Колко наивни трябва да са всички догматици и идейни теоретици, които си мислят, че хората са папагали… И същевременно си мисля колко прав е той, колко повърхностни са повечето от нашите отношения.

Господи, за какво разговаряме в София? Колко пари печелите? Как сте се наредили у дома? Къде ще ходите на курорт? Какви връзки имате? Какво мислите за този или онзи? И никой не се интересува, какво всъщност сте вие, какъв човек сте, какво ви е? И в действителност всред нашето интелектуално или полуинтелектуално общество никой не е интересен никому. Дори човек не е интересен сам на себе си.

— Но защо се стигна дотам? — продължава всред всеобщото мълчание Димитър. — Защо ние, българите, престанахме да разговаряме един СЪС друг и фактически престанахме да се интересуваме истински един от друг? Защо така се боим да открием себе си? Защо се страхуваме да открием другите? Значи ли това, че наистина няма какво да СИ кажем?

— Чак къде я закара, Димитре! — подхвърля сепнат журналистът, но момчето със светлото лице не спира:

— Днес ние, българите, сме далеч по-инстинктивни, отколкото разумни. Всичките ни действия и състояния са под сянката на подозрение и страх. И ако ни е останала някаква елементарна частица искреност, трябва да признаем, че нашият истински владетел, диктатор и тиранин е СТРАХЪТ. Погледнете, страната се управлява със страх, литературата се пише със страх, в предприятия се работи със страх, тичате по магазини и опашки със страх, срещате се с приятели със страх, любите се със страх. Тогава откъде ще дойде това равновесие на духа, за да можем ДА СИ КАЖЕМ приказката?

Той спира за миг, после с друг тон казва:

— Горките вестници, горката литература. Всичко в тях е декларации, защото партията говори с декларации и изисква декларации. И хората свикнаха да разговарят с декларации. Толкова удобно е… — гласът му звънва жално.

— Не само е удобно, но това е и самозащита! — казва един от моите гости. — Логична самозащита. Скривайки себе си, всеки от нас по същество спасява себе си, запазва своята човешка същност недосегаема от нечисти ръце и чака да дойде времето, когато ще може да се обърне към някого: „Хайде да си кажем приказката!“

— Дано! — казва Димитър и млъква така внезапно, както е започнал. Запалвам лампата, за да напълня чашите. Всички умислено мълчат. Изглежда, че разговорът ги е тласнал по някакъв дълъг, мъчителен път.

— Ами морето? — пита някой. — Може ли да се разговаря СЪС морето?

— И още как! — отвръща Димитър и лицето му отново просветва.

В категории: Ретро Флагман


11
Коментара
Флагман.БГ Дете почина в двора на училище в Казанлък Дете почина в двора на училище в Казанлък 18/03/2024, Понеделник 18:51 2
11
Коментара по темата
11.
КОТКАТА
07.07.2019 18:00:03
1
2
... как е видял градът десидентът?!?!?!.! Абе, някога на училище ходили ли сте?!?!.! Как пък един път не улучихте тия определителни членове?!?!.!
10.
10
11.04.2018 09:40:45
0
18
"Това е град, в който няма злоба, отмъстителност и суета."

Вече не е така...
9.
Иван
10.04.2018 09:43:02
2
20
Благодаря! Много хубав текст. Напълни ми душата.
8.
VIp
10.04.2018 09:41:43
36
7
И преди е било град кенеф,и сега си е такъв !!!
7.
Alex
10.04.2018 07:58:10
0
19
То не се отнася само до Бургас злобата е безгранична .
6.
Do 1
10.04.2018 07:12:21
5
27
И ти драги не по-малко миришеш с този коментар, даже като се замисля и май си се поизпуснал , нищо простено ти е такива глупави изказвания пораждат само надсмешка.с това твое бездушие си мисля, ти приятелю не си болен, ти си мъртъв !
5.
056
10.04.2018 06:37:28
0
21
Интересен текст на Георги Марков.
4.
*********
10.04.2018 02:23:55
4
9
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.
3.
КМЛ
10.04.2018 00:58:00
4
45
Значи Бургас преди социалистическа индустриализация. Жалко, от тоя град и неговите обитатели сега почти нищо не е останало.
2.
Обективен
09.04.2018 22:09:27
6
121
Нищо общо със сегашния Бургас.Град на озлобени тъпи селяни от ямболско,сливенско и др. каращи БМВ на 25+ години напомпани с анаболи и гледащи лошо.Качествените бургазлии отдавна напуснаха града .
1.
В Бургас
09.04.2018 21:54:21
24
18
още миришат и са болни!!!!!!!!
 
Добавете коментар
Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Въведете защитния код:
Моля, въведете защитния код
 
България Всички новини
Лято 2024: Сянката на морето в Бургас ще струва 1.20 лв. Лято 2024: Сянката на морето в Бургас ще струва 1.20 лв. С вдигането на градусите започнаха да стягат българските плажове за новия сезон Заблудите, които провалят секса и интимния живот Заблудите, които провалят секса и интимния живот Хубавият секс, който ни държи здраво скрепени с половинката, невинаги е свързан толкова с това колко демонстрираме желанието си един към друг, а колко харесваме самия полов акт Какво подсказва, че може би сме част от любовен триъгълник, без да знаем? Какво подсказва, че може би сме част от любовен триъгълник, без да знаем? Ако вашият партньор рядко ви е глезил с цветя и подаръци, но усещате промяна в тази посока и получавате жестове на внимание без причина, тогава си струва да се замислите Зодиите, които са родени да бъдат обожавани Зодиите, които са родени да бъдат обожавани Ето кои са те  Турската бисквитена сладост Сарай сарма, която ще ви подлуди с вкуса си Турската бисквитена сладост Сарай сарма, която ще ви подлуди с вкуса си Нежен, копринено мек и много приятен на вкус Тя стана водеща на "Съдебен спор" и вече се хвали с нова къща Тя стана водеща на "Съдебен спор" и вече се хвали с нова къща Имотът се намира край София, а Ромина Тасевска го определя като своя "мечта" Хората пощуряха от безпаричие: Домашното насилие драстично нарасна Хората пощуряха от безпаричие: Домашното насилие драстично нарасна Най-често мъже бият жените си, синове също посягат на майките „Генерал СВР“: Кремъл планира за лятото да парализира няколко страни от ЕС и НАТО (видео, български субтитри) „Генерал СВР“: Кремъл планира за лятото да парализира няколко страни от ЕС и НАТО (видео, български субтитри) „Това ще е хакерска хибридна операция, в която ще бъдат блокирани всички банки, учреждения, услуги и пътища“, твърди каналът, зад който стоят бивши руски разузнавачи Ергенът избра две лелки, перничанка,  софтуерен инженер и студентка да стигнат до финал Ергенът избра две лелки, перничанка, софтуерен инженер и студентка да стигнат до финал Ясни като бял ден са 5-те финалистки в третия сезон на шоуто Свещеник обяви гладна стачка заради касиран избор Свещеник обяви гладна стачка заради касиран избор Отец Иван Янков е от храм "Св.Троица" в Сливен
Как спокойната Швеция заприлича на България през 90-те Как спокойната Швеция заприлича на България през 90-те Скокът в насилието върви ръка за ръка с имиграцията  На крачка от нас! Култов курорт става най-голямата база на НАТО в Европа На крачка от нас! Култов курорт става най-голямата база на НАТО в Европа 10 000 бойци ще са дислоцирани в Констанца Смъртта на принцеса Даяна беше използвана в "гнусна" реклама на евтаназия Смъртта на принцеса Даяна беше използвана в "гнусна" реклама на евтаназия Рекламната кампания беше свалена заради липсата на съобразителност и вълна от недоволство Наркотрафикант застреля полицай в Белгия, друг е тежко ранен Наркотрафикант застреля полицай в Белгия, друг е тежко ранен Барикадирал се мъж е ранил и други двама души Тръмп каза, че Путин е замесен в смъртта на Навални Тръмп каза, че Путин е замесен в смъртта на Навални Той е млад човек, така че статистически погледнато трябваше да е жив още дълго време, каза Тръмп Мъж загина след падане от балон в Австралия Мъж загина след падане от балон в Австралия Тялото е намерено в жилищен район Тази самолетна компания унизи две жени, защото били прекалено дебели Тази самолетна компания унизи две жени, защото били прекалено дебели Компанията поискала от тях да си резервират по две места заради теглото Пролетта идва с лунно затъмнение Пролетта идва с лунно затъмнение Началото на явлението от полусянката ще бъде в 06:53 ч. на 25 март Няма спасение от него, гласят го за водещ на ново риалити Няма спасение от него, гласят го за водещ на ново риалити Очаква се да се появи в новия формат на бТВ Историята на Азис, когато още беше Васко Историята на Азис, когато още беше Васко Днешният Крал на попфолка е започнал от църковния хор
Христо Иванов, ДБ Христо Иванов, ДБ Ако има разум, шанс винаги има Виц на деня Виц на деня При пластичния хирург:
- А може ли да направите лице, като на Лили Иванова?
- Разбира се! Ето ви каталога, изберете си година...
Виц на деня Виц на деня По време на сватба две жени си говорят:
- Булката има уморен вид!
- Ми ще има я, за това място се бори цели 10 години!
Статус във фейсбук Статус във фейсбук Ако след купон те боли главата, значи си се забавлявала.
Ако те боли задника, значи друг, се е забавлявал!
Автори Флагмани
Маркетинг Екип
Анна Добрева
Специалист Маркетинг и реклама, Copywriter
Затвори