Тройно убийство, десетки версии, стотици въпроси и деца в сянка: кое е най-страшното около случая „Петрохан“

Пъзелът е толкова заплетен, че колкото повече научаваме, толкова повече всъщност нищо не знаем

Ключови думи: тройно убийство, хижа Петрохан, Ивайло Калушев, България, полиция

Тема в развитие

Днес погребаха 15-годишния Алекс Погребаха тайно Ивайло Калушев Майката на Николай Златков отива на Петрохан с камион и кран, иска властите да не се намесват

виж още

скрий

06 Февруари 2026, Петък, 18:20 ч.

Автор: Виктория ГЕОРГИЕВА

Когато в подобен контекст разбираме, че малолетни са живели години наред извън семействата си, не са имали социален живот, обитавали са изолирана хижа – всичко това, заедно с доста по-възрастни от тях мъже, не говорим просто за поредната криминална история

Тройното убийство край Петрохан продължава да предизвиква редица спекулации – версиите се увеличават с всеки изминал час, въпросителните са още повече, а информацията, която се появява всеки ден, буди все повече съмнения и подозрения, че убитите, както и издирвания Ивайло Калушев, са били просто обикновени природозащитници.

„Туин Пийкс“

„По случая "Петрохан" има по-фрапиращи обстоятелства, отколкото в сериала "Туин Пийкс". Това заяви пред журналисти и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов – може да звучи смешно, но пъзелът е толкова заплетен, че колкото повече научаваме, толкова повече всъщност нищо не знаем. И толкова по-потресаващи факти се разкриват.

Някои са убедени, че това е постановка на МВР и/или ДАНС, а лошите ченгета са убили тримата добри планинари, защото са видели нещо, което не трябва или са се опитали да попречат на интересите на хора, свързани със службите. Тази версия, съвсем логично, се внушава и лансира основно от медии и лица, свързани с ПП/ДБ, като обслужва и партийните им позиции на най-високо ниво – необходимост от реформа на цялата система, справяне с мафията (в лицето на ГЕРБ – Бойко Борисов и ДПС „Ново Начало“ – Делян Пеевски), овладяване на силовите структури от техни кадри.

Обективността изисква да се признае, че доверието в МВР е критично ниско и нужда от промяна безспорно има – не от вчера и не защото някои политици си я представят като – „стани, за да седне моя човек“. Макар че точно такова убийство не е имало в България – поръчковите убийства от зората на демокрацията бяха свързани с разчистване на
сметки между мутри, мотивите бяха ясни, заинтересованите – също, и въпреки че така и не се разкриха извършителите, по-точно – поръчителите, липсата на осъдени през годините, буди оправдани съмнения, че надали и този път разследващите ще си свършат работата или че ще им бъде разрешено да го направят.

Още повече, че за да съществува години наред подобно НПО, съзнателно заблуждаващо с наименованието „национална“ в абревиатурата си – „Национална агенция за контрол на защитените територии" (НАКЗТ), което само 22 дни след създаването си, сключва споразумение с министерство (!) и 4 години спокойно „охраняват“ района, очевидно става въпрос за протекции от най-високо ниво. Обаче говорим за Министерството на околната среда и водите, ръководено от тогавашния министър Борислав Сандов, по онова време част от коалицията ДБ. По същото време - 2022 г.-, районното управление в Годеч е закрито и на хората им е обяснено, че нямат нужда от полиция. Това заяви пред БНР криминалистът Иван Савов. Тогава управлява кабинетът на Кирил Петков, а вътрешен министър е добре познатият на всички Бойко Рашков. След редица протести на местните, това решение е ревизирано след смяната на правителството. Някак прекалено наивно е да вярваме, че всички тези събития са просто плод на случайни обстоятелства.

Още повече, че, както и криминалистът подчертава, говорим за група хора с доста солидно финансиране – на изтрития им вече сайт, довчера можеше да се види много сериозна техника, термовизионни камери за нощно виждане, дронове, високопроходими машини, дори оръжия – част от които са намерени в хижата. Законно притежавани, което отново води до съмнението, че не говорим просто за някаква групичка природозащитници, а за доста сериозна организация, чиято обявена дейност е служила за параван за доста по-различни и незаконни занимания.

Не по-ясен става случаят, след като и столичният кмет Васил Терзиев разкри, че е спонсорирал НПО-то, защото подкрепял каузата им. Коя кауза, може би трябва да попитаме. И знае ли въобще градоначалникът какво точно и какви хора е финансирал?

Версиите,

разпространявани в публичното пространство вече са десетки. Трафик на наркотици, трафик на оръжия, нелегален канал за мигранти. И още, и още – структура на ръба на
закона, организация, създадена и контролирана от службите...

Според подадени сигнали от местните жители, непълнолетни момчета са пребивавали в хижата на лагер, ръководен от собственика на имота, въпросния Ивайло Калушев, който в момента се издирва. Организацията е организирала скаутски лагери, а вече посочения собственик се е представял в публичното пространство като Лама – върховен майстор, а общността – медитиращи магьосници. Тук коментарът е излишен.

Председателят на ДАНС Деньо Денев потвърди, че наистина е имало сигнали срещу НПО-то, като преди две години Държавна агенция „Национална сигурност“ е извършила проверка. Сигналът е съдържал твърдения за сексуални посегателства над малолетни лица, паравоенни структури, които са се разположили на територията на въпросната хижа и за дейност като на секта, като в хода на разследването са установени данни за престъпление, а резултатите от проверката са изпратени на прокуратурата. Какво се случило по-нататък, към момента няма информация.

Според планинари, от 2022 г, в района на хижата не е можело да се премине, като всички тръгнали по този маршрут, са спирани от въоръжени мъже. Появиха се и снимки, направени през последните години в близост до мястото, на които се вижда табела: „Стреля се без предупреждение“ и че обектът се охранява с видеокамери. Отново през 2022г. НПО-то е стартирало проект за въздушно наблюдение на защитени територии чрез дронове с инфрачервени и оптични системи, като от базата в Петрохан е наблюдаван район с площ от около 700 квадратни километра.

Някак си трудно асоциираме природозащитници с подобно сериозно снаряжение, дронове, обезопасяване на района, забрани за преминаване, постоянно наблюдение. И всичко това, на фона на впечатляващ и изумяващ комфорт, осигурен им от държавата.

За какво точно говорим, не става по-ясно от думите на познати и приятели на убитите и издирвания, които разказват, че четиримата често са посещавали Мексико, където имали фирма и били инструктори по гмуркане. А всички българи, които ходели там, били на техни разноски. И винаги имало и деца, разказват още въпросните.

Какво точно се е случило в деня на убийството, особено на фона на постоянно излизащата нова и все по-объркваща информация, е в сферата на спекулациите. Дали въобще някога ще научим или това ще е поредното убийство, в случая – тройно, което ще потъне в архивите, тепърва ще се разбере. Но в контекста на екзекуцията – както я определят някои, няма как да не обърнем внимание на нещо друго.

Освен Ивайло Калушев, издирвани са и 15-годишният Х.М.-Х., който според баща си се намира с Калушев, както и 22-годишният Николай Златков, близък до собственика на НПО-то.

Лагер за скаути или педофили под прикритие?

Интересна – ако въобще можем да употребим тази дума, е историята на Златков. За 22-годишният Николай, който при създаването на НПО-то е бил едва на 18 години, се знае, че е бил даден от родителите си (!), още на 12, за отглеждане от Калушев и убитите му съратници.

А Яни Макулев, баща на 15-годишния, заяви в интервю: "Не знам къде е, но инстинктът на баща ми казва, че е в добри ръце". Синът му е живял с Калушев и още четирима души в хижата, като последно се е чул с баща си на 29 януари. Оттам насетне Макулев няма никаква връзка със сина си, но по нищо не личи това да го притеснява, напротив. От Glas news написаха, че през 2024 г. 15-годишното момче е оставило съобщение под една от вече свалените снимки на Калушев: „Иво, ти си най-добрият ми приятел“.

Историята се заплита още повече, като отново се връщаме на връзката (с) Мексико, къде Калушев имал 4 къщи – доста скъпи, както се вижда от снимките. Той е живял в далечната страна преди 2020 г., като е развивал бизнес с екстремни екскурзии в джунглата, пещерни гмуркания и подводни изследвания, а в последните години преди да се върне тук, е живял в луксозния курортен град Тулум.

Подробности какво точно е довело до решението на Макулев да си остави детето на отглеждане при друг възрастен мъж, макар и негов познат, липсват. Както и какви са тези родители, буквално подарили сина си на Калушев и компания – става въпрос за 22-годишния Николай, който от 12-годишен е оставен от семейството си при издирвания. Това всъщност са и само два от случаите, за които се разбра, само защото Златков и сина на Макулев също са в неизвестност. А както твърдят жители на Гинци, не са едно и две децата, които са обитавали хижата. Всички те, както и редица други, са преминали и през школата за приключения на Калушев - „Роук“.

И тук се появяват редица въпросителни – как родителите толкова много са се доверили на този човек, за да му позволят да води децата им дори извън страната. А какви са тези родители, лишили децата си от образование и поверили ги на няколко възрастни мъже, които са живели сравнително усамотен живот в хижа в планината.

Имал ли е Калушев необходимите разрешения от държавата. Вероятно да, но кой ги е издал, какви проверки са правени (ако въобще са), каква е връзката между школата за приключения и детски лагери, с добре въоръжените и екипирани мъже, създали недостъпен за останалите периметър около хижата.

И когато деца изчезват от полезрението на всички, когато години наред живеят извън семействата си, живеят като номади, няма как да не се запитаме – къде е държавата, къде са социалните, какъв контрол се осъществява към подобни школи и организации. Отговорите за пореден път липсват, а институциите мълчат или заработват постфактум, вследствие на нещо друго (в случая – в контекста на тройното убийство, като всъщност още няма данни, че са се задействали), което поражда горчивото усещане, че зад фасадата на поредното НПО-та се крие нещо мрачно и страшно, а цената на това безхаберие отново се плаща от най-беззащитните – децата.

И въпреки че съобщението, което евентуално самият Калушев е изпратил до майка си, се счита за оневиняващо – него и убитите, впечатление отново прави споменаването на дете, този път на момиче – „Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина... То не е причината, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете - момиче е, в твоя чест...“, отново стигаме до въпроса в качеството си на какъв той е помагал на деца (ако въобще това е правилната дума)...

Всичко, изнесено до този момент, вместо да дава отговори, поражда още повече въпроси. Версиите си противоречат, свидетелствата са неясни, историята придобива сюжет от психотрилър. Но отвъд всички политически спекулации, конспиративни теории и за пореден път неясната роля на НПО-тата, има един детайл, който прави всичко не просто сложно, а откровено ужасяващо – присъствието на деца. Когато в подобен контекст разбираме, че малолетни са живели години наред извън семействата си, не са имали социален живот, обитавали са изолирана хижа – всичко това, заедно с доста по-възрастни от тях мъже, не говорим просто за поредната криминална история.