Може да се наложи да евакуират Техеран заради безводие

Властите умоляват гражданите да пестят

Ключови думи: иранска столица, съвременна история, персийско плато, власти, президент, Масуд Пезешкиан, Техеран, евакуация, безводие

В сърцето на Персийското плато, където преди векове поетите възпяваха градини и ручеи, днес Техеран пресъхва. Град от над петнайсет милиона души е изправен пред реалността, че водата – този древен символ на живот – може да се превърне в лукс, а после и в спомен.

Тази есен сушата в Иран достигна степен, която дори опитните хидролози наричат „безпрецедентна“. Валежите са се свили до символични капки, а язовирите – гордостта на модерния Иран – са се превърнали в сухи купи.

Властите умоляват гражданите да пестят. Президентът Масуд Пезешкиан, известен със своя прям език, изрече думи, които никой не очакваше да чуе от устата на държавен глава:
„Ако режимът на водата не проработи, може да се наложи да евакуираме Техеран.“

Изречението предизвика смесица от ужас, гняв и недоумение. Как се евакуира град от милиони? И къде се отива, когато водата те напуска?

В същото време цифрите говорят по-ясно и по-страшно от всяка политическа реплика.
Латиан – един от жизнените източници на столицата – съдържа под 10% от своя капацитет. Карадж, вторият по значение язовир, се намира в сходно положение: само осем процента вода, и то предимно „мъртва“ – недостъпна за използване.

„Не съм виждал този язовир толкова празен, откакто съм се родил“ казва възрастен жител на близко село пред иранската телевизия. В гласа му няма обвинение, има само тъга – онази, която човек изпитва, когато вижда как природата се отдръпва.

Според управителя на язовира Карадж, Мохамад-Али Моалем, валежите са спаднали с цели 92% спрямо миналата година. Това не е просто статистика, а диагноза. Понякога историята не идва с война или революция, а с безмълвие – с пресъхнала чешма и напукана земя.

Днес Техеран слуша това безмълвие. И то звучи по-силно отвсяка политическа реч.