До 6000 евро за асансьор, който не спира на втория етаж! Съседите пестят по 2 евро, а после плащат хиляди

Експерти предупреждават, че липсата на резервни части оскъпява ремонтите, а законът не освобождава автоматично живеещите на ниските етажи от таксите за асансьор

Ключови думи: асансьори, втори етаж, такса вход, етажна собственост, ремонт на асансьор

Спестяват по 2 евро месечно от таксата за асансьор, а след години се оказва, че трябва да платят хиляди за възстановяването на една-единствена спирка. С този проблем се сблъскват собствениците в стари жилищни блокове, където асансьорът от десетилетия не спира на втория етаж. В най-тежките случаи ремонтът може да достигне 6000 евро за целия вход, показва проверка на вестник „Телеграф“.

Причината е, че част от живеещите на ниските етажи предпочитат да не ползват съоръжението, за да избегнат допълнителните месечни разходи. С времето обаче ситуацията се променя. Възрастни хора, семейства с малки деца и трудно подвижни обитатели започват да изпитват необходимост от асансьор и до втория етаж.

Тогава се оказва, че възстановяването на спряната преди години спирка невинаги е лесна задача.

Дилян Пенчев, член на Управителния съвет на Националния браншов съюз „Надзор и поддръжка на асансьори, подемници и ескалатори“, обяснява пред „Телеграф“, че най-големите разходи възникват при съоръжения, монтирани преди 1989 година.

Ако спирката на втория етаж е била напълно премахната, а оборудването е остаряло, понякога се налага цялостна подмяна на управлението на асансьора. За определени стари модели вече не се произвеждат резервни части, което прави ремонта значително по-скъп.

Именно при такива случаи стойността на работата може да достигне 6000 евро. Това не е стандартна цена за всеки асансьор, а възможен разход при сериозна техническа намеса.

Според Пенчев в обслужваните от него жилищни сгради между 10 и 20% от асансьорите не спират на втория етаж. Той уточнява, че няма национална статистика колко съоръжения в страната работят при подобна организация.

Само през 2026 година специалистът е получил няколко заявки за възстановяване на спрени етажни спирки. При тях ремонтите са стрували между 220 и 1600 евро.

Особено показателен е случай в столичния квартал „Гео Милев“. Там вратата на асансьора на втория етаж била заварена, за да не се ползва. При последвалото решение за възстановяване на спирката се наложила и подмяна на самата врата.

От бранша съветват етажните собствености да не отлагат техническите промени с години. Причината е, че при по-старите асансьори необходимите части стават все по-трудни за намиране, а възстановяването на премахнати компоненти изисква допълнителни разходи.

Любопитното е, че първоначалното решение за спиране на асансьора на втория етаж често е продиктувано от сравнително малка месечна сума.

Проверка на „Телеграф“ показва, че в отделни жилищни сгради разходите за асансьор увеличават таксата за общите части с около 2–3 евро на човек.

Например, ако обитател на жилищен блок плаща 5 евро месечно за почистване, електроенергия и други общи разходи, с включена такса за асансьора сумата може да достигне около 8 евро.

В панелен блок в столичния квартал „Люлин“ месечният разход за асансьор е приблизително 2 евро на човек, а останалите дейности по поддръжката на общите части струват още 5 евро.

В таксата за асансьора влизат техническата поддръжка, електроенергията и абонаментът за връзка с аварийна служба чрез SIM карта.

Размерът на вноските се различава според сградата, броя на обитателите, техническото състояние на съоръжението и условията по договора с обслужващата фирма.

Флагман.бг вече съобщи за увеличението на таксите за поддръжка на асансьори. От бранша предупредиха, че старите съоръжения изискват по-чести технически посещения и значителни средства за обновяване.

Най-честият спор между съседите обаче остава кой трябва да плаща за асансьора. Живеещите на първия и втория етаж понякога настояват да бъдат освободени от разходите, защото не го ползват.

Законът за управление на етажната собственост не предвижда автоматично освобождаване от таксите само заради етажа, на който се намира жилището.

Според чл. 51 разходите за управление и поддържане на общите части по основното правило се разпределят според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, независимо от етажа.

Общото събрание разполага и с други законови възможности за разпределяне на разходите. То може да реши те да се определят според идеалните части от сградата или поравно на самостоятелен обект.

Това означава, че разходите за асансьора не отпадат автоматично за собственика само защото жилището му се намира на нисък етаж или защото предпочита стълбите.

Има и конкретни изключения. При разпределяне на разходите на човек децата под 6-годишна възраст не заплащат съответната такса. За жилище, което се обитава не повече от 30 дни през календарната година, законът предвижда заплащане в размер като за един обитател.

Отделен въпрос е финансирането на големите ремонти. Възстановяването на премахната спирка, подмяната на управление или поставянето на нова врата не бива да се смесват с обичайната месечна такса за обслужване.

При подобни дейности етажната собственост трябва да вземе необходимото решение, да определи начина на финансиране според закона и да възложи работата на правоспособна фирма.

За безопасността на съоръженията следи Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. По информация, цитирана от „Телеграф“, институцията получава приблизително 200 сигнала годишно за проблеми, свързани с техническата безопасност.

През 2025 година при една от кампаниите на агенцията са проверени 262 асансьора. При тях са установени забележки, но не се е наложило спиране на съоръжения. При друга проверка през декември са обхванати още 135 асансьора.

Инспекторите проверяват техническото състояние на въжетата, повдигателните механизми, управлението и останалите елементи, от които зависи безопасната експлоатация.

За собствениците в старите блокове най-практичният подход е първо да поискат техническо становище от обслужващата фирма. То трябва да изясни дали спирката на втория етаж е само изключена, дали са премахнати части от оборудването и какви дейности са необходими за възстановяването ѝ.

Добре е общото събрание да разгледа конкретна оферта, преди да вземе решение. Разликата между ремонт за няколкостотин евро и реконструкция за няколко хиляди зависи от състоянието и конструкцията на съоръжението.

Така привидното спестяване на няколко евро месечно може да се окаже скъпо решение за целия вход, когато след години възникне необходимост асансьорът отново да обслужва всички етажи.