Хотелиерите намалиха значително критериите за работници, но пак не могат да намерят
За половината от хотелиерите е достатъчно кандидатите за работа да имат средно образование, а при една четвърт от тях образованието няма значение
Първото национално допитване за пазара на труда в хотелския бизнес в България , проведено през октомври от Хотелския форум ( HTIF) , разкрива опасност от криза , но в това време и някои неизползвани възможности в сектора, съобщават организаторите . Почти единодушно, 97% от хотелиерите в България посочват, че в една или друга степен изпитвате затруднения при привличането на кадри за хотелите си. За около половината от тях тези затруднения придобиват характер на криза. Очакванията на 90% от потребителите в допитването са през 2026 г. ситуацията с кадрите да продължи да се усложнява, съобщава bgtourism.bg.
В търсенето на хотелския форум (HTIF) се включват собственици и мениджъри на хотели и хотелски групи, които управляват леглова база от около 23 хил. стаи, разпределена в места за създаване с над 15 стаи (за да се изключат къщите загости и апартаментите за краткосрочен наем) и категоризациядве, три, четири и пет звезди. С почти равен дял в анкетите – по 30%, преобладават представителите на градските и морските хотели, следвани от спа или уелнес хотелите (20%), планинските (15%), както и останалите типове – за хотелските групи (5%). Почти половината от хотелите са четиризвездни, следвани от тризвездните (30%) и петзвездните (18%). Една трета от хотелите е с до 50 стаи, почти толкова са с между 50 и 100, една пета са с между 100 и 200 стаи, а 15% са с над 200 стаи. Тази статистика, която може да се приеме за представителна за сектора, показва, че в България най-голям е делът на малките и средните хотели – с под 100 стаи, каквито са 60% от тях.
През тази година, най-търсените като попълване в екипите на хотелите са готвачите (70%), следвани камериерки (66%), сервитьори (55%), рецепционисти (45%), технически персонал (24%) , бармани (18%) и др. Малко под 15% от хотелите търпят попълване за мениджърски позиции (общият сбор от процентите надхвърля сто, защото са допуснати повече от един отговор). Липсата на мотивацията за работа в сектора (60%) е водеща причина за кадровия дефицит, а след това се нареждат демографските фактори (42%), високото текучество (40%), сезонността на работата (40%) и недостатъчно атрактивното заплащане (33%), посочват от бизнеса. В две трети от хотелските дела на чуждестранните служители е под 10%, а една четвърт от тях съобщават, че нямат такива и разчитат само на българските екипи.
Над половината от хотелиерите, които имат чужденци на работа посочват, че като цяло са доволни от вашата работа. За половината от хотелиерите е достатъчно кандидатите за работа да имат средно образование, при една четвърт от тях образованието няма значение, а 20% декларират, че работят служители със средно професионално образование. Веднъж назначили служители, за половината от работодателите е достатъчен един месец, за да ги обучат, така че да отговарят на изискванията на минималните хотели.
В един четвъртък от хотелиерите, обучението на новоназначените служители отнема три месеца. Над две трети от попълнилите анкетата осигуряват стажове и други форми на временна заетост на студентите и учениците в горните класове.
Повече от половината от анкетираните, освен съответното възнаграждение, осигуряват на потребителите и допълнителни социални придобивки (карти за отстъпки, фирмени обучения, тим билдинги и пр.). Около една пета гаранция се дава, но само за определяне на правата в хотела, както и същата част от тези, които не осигуряват социални продобивки. Материалните бонуси, в зависимост от постигнатите резултати с основния инструмент, с който хотелиерите биха могли да намалят текущото качество и да мотивират отбора, смятат 90% от тях. Следват безплатно изхранване в хотела (50%), ваучерите за храна, спорт и културни събития (35%), тим билдингите (30%), програмите за кариерно развитие (20%) и др.
Общото решение на кризата с персонала може да се търси с ангажираността на студентите и учениците от горните класове със стажове и други програми за заетост (65%) и повишеното на заплатите, така че да стане конкурентно в други сектори (50%).
Едва на трето място като решение попада вносът на кадри от страната (47%), а след него е автоматизацията и дигитализацията на процесите, така че да се оптимизира върховният фактор (37%). Доскоро познат с консервативността си по отношение на новите технологии , днес хотелският бизнес все по-активно ги въвежда в ежедневните си операции, за да повиши конкурентоспособността. Според 70% от хотелиерите, технологиите трябва да облекчат облекчението на кадри като автоматизират онлайн резервациите и управлението на стаите.
Близо половината от работодателите по мнение, че все по-често ще срещаме дигитални решения при създаването на гостите, а също така електронно меню и поръчки през таблет и телефон в ресторанта и румсървиз(46%). Динамичното ценообразуване и маркетинговата автоматизация (40%), както и автоматизираната комуникация с гости чрез чатботове и AI консиержи (35%) с други области от операциите, които са на хотела, в очакване всички по-масово навлизане на технологиите.
Почина голям български боксьор
Кметът Васил Едрев посрещна иконата на Св. Димитър на празника на Айтос
Танц на Тръмп се превърна в хит в социалните мрежи
18-годишно момиче загина при тежка катастрофа, трима са ранени
Назарян уточни дали управлението е стабилно и защо Борисов реагира остро след изборите в Пазарджик

Тоес за да искат чужди работници да работят в Туризма е нужно да им дават чисто 2000 лева а НЕ 1200 лева