Хотелиерите намалиха значително критериите за работници, но пак не могат да намерят
За половината от хотелиерите е достатъчно кандидатите за работа да имат средно образование, а при една четвърт от тях образованието няма значение
Първото национално допитване за пазара на труда в хотелския бизнес в България , проведено през октомври от Хотелския форум ( HTIF) , разкрива опасност от криза , но в това време и някои неизползвани възможности в сектора, съобщават организаторите . Почти единодушно, 97% от хотелиерите в България посочват, че в една или друга степен изпитвате затруднения при привличането на кадри за хотелите си. За около половината от тях тези затруднения придобиват характер на криза. Очакванията на 90% от потребителите в допитването са през 2026 г. ситуацията с кадрите да продължи да се усложнява, съобщава bgtourism.bg.
В търсенето на хотелския форум (HTIF) се включват собственици и мениджъри на хотели и хотелски групи, които управляват леглова база от около 23 хил. стаи, разпределена в места за създаване с над 15 стаи (за да се изключат къщите загости и апартаментите за краткосрочен наем) и категоризациядве, три, четири и пет звезди. С почти равен дял в анкетите – по 30%, преобладават представителите на градските и морските хотели, следвани от спа или уелнес хотелите (20%), планинските (15%), както и останалите типове – за хотелските групи (5%). Почти половината от хотелите са четиризвездни, следвани от тризвездните (30%) и петзвездните (18%). Една трета от хотелите е с до 50 стаи, почти толкова са с между 50 и 100, една пета са с между 100 и 200 стаи, а 15% са с над 200 стаи. Тази статистика, която може да се приеме за представителна за сектора, показва, че в България най-голям е делът на малките и средните хотели – с под 100 стаи, каквито са 60% от тях.
През тази година, най-търсените като попълване в екипите на хотелите са готвачите (70%), следвани камериерки (66%), сервитьори (55%), рецепционисти (45%), технически персонал (24%) , бармани (18%) и др. Малко под 15% от хотелите търпят попълване за мениджърски позиции (общият сбор от процентите надхвърля сто, защото са допуснати повече от един отговор). Липсата на мотивацията за работа в сектора (60%) е водеща причина за кадровия дефицит, а след това се нареждат демографските фактори (42%), високото текучество (40%), сезонността на работата (40%) и недостатъчно атрактивното заплащане (33%), посочват от бизнеса. В две трети от хотелските дела на чуждестранните служители е под 10%, а една четвърт от тях съобщават, че нямат такива и разчитат само на българските екипи.
Над половината от хотелиерите, които имат чужденци на работа посочват, че като цяло са доволни от вашата работа. За половината от хотелиерите е достатъчно кандидатите за работа да имат средно образование, при една четвърт от тях образованието няма значение, а 20% декларират, че работят служители със средно професионално образование. Веднъж назначили служители, за половината от работодателите е достатъчен един месец, за да ги обучат, така че да отговарят на изискванията на минималните хотели.
В един четвъртък от хотелиерите, обучението на новоназначените служители отнема три месеца. Над две трети от попълнилите анкетата осигуряват стажове и други форми на временна заетост на студентите и учениците в горните класове.
Повече от половината от анкетираните, освен съответното възнаграждение, осигуряват на потребителите и допълнителни социални придобивки (карти за отстъпки, фирмени обучения, тим билдинги и пр.). Около една пета гаранция се дава, но само за определяне на правата в хотела, както и същата част от тези, които не осигуряват социални продобивки. Материалните бонуси, в зависимост от постигнатите резултати с основния инструмент, с който хотелиерите биха могли да намалят текущото качество и да мотивират отбора, смятат 90% от тях. Следват безплатно изхранване в хотела (50%), ваучерите за храна, спорт и културни събития (35%), тим билдингите (30%), програмите за кариерно развитие (20%) и др.
Общото решение на кризата с персонала може да се търси с ангажираността на студентите и учениците от горните класове със стажове и други програми за заетост (65%) и повишеното на заплатите, така че да стане конкурентно в други сектори (50%).
Едва на трето място като решение попада вносът на кадри от страната (47%), а след него е автоматизацията и дигитализацията на процесите, така че да се оптимизира върховният фактор (37%). Доскоро познат с консервативността си по отношение на новите технологии , днес хотелският бизнес все по-активно ги въвежда в ежедневните си операции, за да повиши конкурентоспособността. Според 70% от хотелиерите, технологиите трябва да облекчат облекчението на кадри като автоматизират онлайн резервациите и управлението на стаите.
Близо половината от работодателите по мнение, че все по-често ще срещаме дигитални решения при създаването на гостите, а също така електронно меню и поръчки през таблет и телефон в ресторанта и румсървиз(46%). Динамичното ценообразуване и маркетинговата автоматизация (40%), както и автоматизираната комуникация с гости чрез чатботове и AI консиержи (35%) с други области от операциите, които са на хотела, в очакване всички по-масово навлизане на технологиите.
Сблъсъци в Минесота след смъртта на прострелян от федерални агенти
Асен Василев с условия за изборите, иска младите от протеста в листите
Тръмп заплаши Канада с мита върху стоки при сделка с Китай
Соломон Паси влезе в конфронтация с АСЖ – защитиха Цветанка Ризова след скандала в ефир
Проектът Радев: Възможността за дългосрочна промяна или поредната краткотрайна илюзия
Почина първият отвлечен за откуп бизнесмен в България, Стефко Колев
Сеизмичен рояк: Над 150 труса са регистрирани в Западна Турция
Пилешки бутчета с картофи и грах в гювеч – класическа рецепта за почивните дни у дома
Ще се изненадате: защо копчетата на мъжките дрехи са вдясно, а на дамските – вляво
Даниел Смилов: Йотова няма да води политика, различна от тази на Радев
Планинските курорти търсят нов модел на развитие чрез законодателни промени
Почина актьорът Стоян Георгиев

Тоес за да искат чужди работници да работят в Туризма е нужно да им дават чисто 2000 лева а НЕ 1200 лева