Иран отчете първи приходи от такси в Ормузкия проток при ограничен морски трафик

Ключови думи: Иран, Ормузки проток, такси за преминаване, Централна банка на Иран, морски трафик, петрол, природен газ, Николай Младенов, Газа

Иран е получил първите приходи от въведените такси за преминаване през Ормузкия проток, съобщи високопоставеният ирански парламентарист Хамидреза Хаджибабаеи. По думите му средствата вече са преведени по сметката на Централната банка, като информацията е цитирана от полуофициалната иранска агенция Tasnim, предава Anadolu Ajansı.

Новината идва в момент, в който Ормузкият проток остава сред най-чувствителните точки в световната енергийна система. През този морски коридор в нормална обстановка преминава значителна част от световните доставки на петрол и втечнен природен газ, а всяко ограничение там се следи внимателно от енергийните пазари и транспортните компании. Според публикации от днес Иран не е съобщил публично какъв е размерът на първите постъпления.

По данни от настоящия текст и от международни публикации решението за таксуване идва на фона на продължаващия конфликт между Иран, САЩ и Израел, който изостри напрежението в региона и доведе до ограничения в корабоплаването. Ирански представители вече дават сигнали, че морският трафик през протока няма да се върне бързо към нивата отпреди ескалацията, съобщи The Wall Street Journal.

Към 23 април 2026 г., иранските власти са допуснали преминаването само на ограничен брой кораби. Това увеличава натиска върху глобалните вериги за доставка на енергийни ресурси и поддържа несигурността около цените на петрола и транспортните разходи. Част от анализите отбелязват, че подобен режим на таксуване и контрол влиза в противоречие с утвърдени международни норми за свободно корабоплаване, макар правният спор по темата да остава отворен.

По-рано през март в Техеран беше съобщено, че парламентарната комисия по сигурността е одобрила план за транзитни такси, но тогава не беше потвърдено окончателно гласуване на мярката. Сегашното изявление на Хаджибабаеи е първият ясен публичен сигнал, че поне част от схемата вече работи на практика, предава The Straits Times.

Иран, който на практика е блокирал протока за всички кораби освен своите, след като САЩ и Израел започнаха войната през февруари, изглежда контролира напълно водния път, след като последните опити за мирни преговори се провалиха във вторник, часове преди да изтече двуседмичното примирие.

Техеран заявява, че няма да отвори протока – маршрут за около една пета от световния износ на петрол и втечнен газ – докато САЩ не вдигнат блокадата върху иранското корабоплаване, наложена по време на примирието, която Иран определя като негово нарушение.

Американската армия е прихванала поне три танкера под ирански флаг в азиатски води и ги отклонява от позиции край Индия, Малайзия и Шри Ланка, съобщиха източници от корабния сектор и сигурността.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отмени заплахите да поднови атаките срещу Иран в последните часове на примирието, но отказва да вдигне блокадата. Няма официално удължаване на примирието и няма обявени нови преговори.

Иранци, преживели шест седмици бомбардировки от САЩ и Израел преди примирието на 8 април, описват напрегната обстановка с риск от нова война.

„В ситуация, която не е нито мир, нито война, всичко е напрегнато. Във всеки момент очакваш атака от Израел или САЩ“, казва 35-годишният държавен служител Араш пред Ройтерс. „Не можеш да планираш бъдещето си така.“, предават от Reuters.

Паралелно с това темата за стабилизирането на региона остава на дневен ред. Българският дипломат Николай Младенов заяви в интервю за Reuters, че е предпазливо оптимистичен за възможността да бъде постигнато работещо споразумение за разоръжаване на „Хамас“ и други въоръжени групи в Ивицата Газа. Той подчерта, че през последните седмици са водени сериозни разговори, но предупреди, че процесът няма да бъде лесен и ще изисква време.

По думите на Младенов целта е да се стигне до решение, което да работи за всички страни и най-вече за цивилното население в Газа. Макар темите за Газа и Ормузкия проток да изглеждат различни, и двете показват колко силно регионалните конфликти влияят едновременно върху сигурността, дипломатическите усилия и глобалните енергийни пазари.