Имотната криза удари града на българите в САЩ

Ключови думи: чикаго, сащ, жилище, имотен пазар, ново строителство, наем, флагман, новини от света

Чикаго, смятан за най-големия център на българската диаспора в САЩ, е изправен пред все по-сериозен жилищен натиск, пише money.bg. Недостатъчното строителство на нови апартаменти и по-високите разходи за инвеститори тласкат наемите нагоре и поставят под съмнение репутацията на града като една от по-достъпните големи американски метрополии.

В края на 2025 г. средният наем в Чикаго е достигнал 1956 долара месечно. За последните три години ръстът е 9,5%, което постепенно отдалечава града от образа му на по-евтина алтернатива на Ню Йорк, Сан Франциско и други скъпи центрове в САЩ.

Основната причина е свитото предлагане. През последната година новото строителство е добавило под 1% към съществуващия жилищен фонд, а това задълбочава дисбаланса между търсене и предлагане. Само за една година наемите са се повишили с близо 3,5%, според данните, цитирани от Bloomberg.

Натискът върху сектора се засилва и от данъчната среда. В окръг Кук имотните данъци са нараснали с 182% между 1995 и 2024 г., което е повече от двойно над натрупаната инфлация за същия период. Това увеличава несигурността както за строителните предприемачи, така и за собствениците на имоти.

Допълнителен проблем е и по-трудното финансиране на нови жилищни проекти. Големите заеми за строителство стават все по-редки, а традиционните кредитори са по-предпазливи, което охлажда интереса към мащабни инвестиции в нови апартаменти. Именно тази комбинация от слабо строителство, по-високи данъци и по-ограничено кредитиране поддържа натиска върху наемния пазар.

Засега Чикаго все още остава по-достъпен от Ню Йорк и Сан Франциско, но експерти предупреждават, че това предимство може постепенно да отслабне, ако недостигът на нови жилища се задълбочи.

Колко българи живеят в Чикаго остава въпрос без еднозначен отговор. Официалните американски данни, базирани на American Community Survey, обикновено отчитат по-ниски стойности, защото зависят от самоопределянето на анкетираните. В публичното пространство обаче често се цитират оценки за над 100 000 души в града и предградията, особено ако се включат смесени семейства и второ поколение емигранти.

Това прави темата особено важна и за българската общност. При продължаващ ръст на наемите и липса на достатъчно нови жилища, Чикаго може постепенно да стане по-труден за живот именно за хората, които дълго време го възприемаха като по-достъпна врата към американската мечта.