Ако смятате, че в Слънчев бряг е зле, по-добре идете в Копакабана! (ВИДЕО/СНИМКИ)

Четирикилометров битак върху черно-бялата мозайка на прочутата алея, воня на фекалии и тотален упадък посрещат туристи, които са чели и чували за старата слава

Ключови думи: копакабана, рио де жанейро, бразилия, бунище, слънчев бряг, южна америка, окаяно състояние, флагман

В продължение на десетилетия плажът Копакабана символизираше блясъка и славата на Рио де Жанейро. 4-километровата пясъчна ивица не беше просто място за плаж, а сцена на светския живот, на която се срещаха кралски особи, дипломати, холивудски актьори, звезди на естрадата и богатата американска буржоазия. Говорим обаче за златните години на Копакабана между 1930 и 2000-та година, когато символ на тази епоха беше и легендарният хотел Copacabana Palace. 

По плажа се разхождаха хора с безупречен стил и в строга социална йерархия: хотелските тераси по алеята събираха богатия елит, крайбрежните кафенета бяха за интелектуалците и артистите, а пясъкът на най-широката световна ивица беше място за спокойствие, спорт и романтика. Архитектурата и до днес показва амбицията на квартала със своите арт деко фасади, просторния булевард и прочутата мозайка на алеята – най-разпознаваемата градска картина в света със своите вълни от черно-бели керамични плочки.

Копакабана не беше само алтернативата на френската Ривиера, а нейна далеч по-добра и оживена версия - бял пясък, чист океан, скъпи яхти и много слънчеви лъчи.

Но толкова за златната епоха на Копакабана, включваща Орсън Уелс, Франк Синатра и Мерилин Монро, популярната Bossa Nova, класическия джаз и истинската самба.

Малко преди 2000-та година плажът първо прие най-огромните концерти на открито, като най-значителни от тях бяха на Род Стюарт и Ролинг Стоунс, с което подсказа възможността за събиране на тълпата с цел извличане на максимална печалба от продуцентите, после това стана традиция и процесът на смъкване на качеството на услугата пое надолу. Влошената икономическа среда в държавата през последните 20 години е извела на Копакабана хиляди безработни хора и несретници, които изкарват прехраната си изцяло на черно. На практика в Рио всеки местен оцелява с каквото може да открадне от системата, но джебчиите и наркопласьорите просперират пред останалите съставки на биомасата.  

Днес няма и песъчинка от старата слава. Наш репортер остана потресен от тридневното си изживяване на тази територия, превърната буквално в бунище.

У нас няма плаж в подобно окаяно състояние. Посетителите му облекчават физиологичните си нужди директно на пясъка, крайбрежните заведения нямат тоалетни, а санитарните възли в отлично проектираните преди век подлези са заключени и трябва да си много симпатичен ВИП клиент на бармана, за да получиш ключ към заветното място. Върху пясъка и черно-бялата мозайка се е настанила изметта на Южна Америка, продава се какво ли не, а полицията е безсилна да озапти грабежиите. Сергиите от вечерния пазар между булеварда и плажа са с дължина близо три километра - между луксозните хотели Palace и Мариот Уиндзор.

А елитните монументални сгради отсреща, които са били собственост на висшата прослойка на обществото, са обезлюдени и с отчайващо ниски цени на брокерския пазар, защото вече никой не би обитавал подобен имот - балконите са омотани в метални мрежи или с блиндирано стъкло на по-ниските етажи. Токът често спира. 

Ако искате да видите не световна забележителност, а упадък на световния туризъм, заповядайте на Копакабана в Рио Де Жанейро. Няма да сте разочаровани - ще бъдете отвратени. Защото българинът не оценява чистотата на нашите плажове, на водата в морето ни, качеството на храната и обслужването в ресторантите и хотелите ни.

Всъщност съветваме тези, които не харесват обстановката в най-големия български курорт и с най-дългата пясъчна ивица - Слънчев бряг, да се преместят на Копакабана. После да замълчат. Завинаги.