Ердоган пак се размечта за ислямска диктатура

Турция по вкуса на Ердоган изглежда така: мустакат мъж господар, разплул се доволно, около който в примирение и подчинение стоят жени, навлечени от глава до пети, готови да го обслужат както им нареди.

Ключови думи: ердоган, турция, ислям, диктатура, флагман

Президентът на Турция Реджеп-Таийп Ердоган отново се завръща към някогашната си мечта, с която завзе властта - да въведе ислямска диктатура в прекалено европеизираната и светска Турция. Това е утопична задача и невъзможна за изпълнение без масов терор. Още повече пък от престарял, уморен и страдащ от много болежки вожд като Ердоган. Турският президент обаче е като някогашните комунисти и сляпо вярва в утопиите, които са промили мозъка му като младеж, и на които е подчинил цялата си политическа кариера. Колкото повече се отдалечава от обикновения живот, толкова повече витае в мъгливия и мрачен свят на политическия ислям.

От две години насам г-н Ердоган отново даде ход на стария си рефлекс да преследва всеки, който не просто олицетворява светската държава, а е достатъчно популярен сред масовата публика, за да служи за пример. На първо място това са главните лица на кемалистката Републиканска народна партия (РНП), които той методично, един по един, натъпка в тъмницата. Разбира се, уж чрез „независимата“ съдебна система. Извън самата Турция известно стана арестуването на кмета на Истанбул Екрем Имамоолу, който лежи там от 19 март в очакване на съдебен процес.

Но освен него, Ердоган прати зад решетките цяла плеяда лидери от омразната му партия, която в други времена просто би забранил. Кметът на район Есенюрт в Истанбул Ахмет Йозер гние там от 31 октомври 2024 г. по скалъпено обвинение, че уж имал тесни връзки със забранената кюрдска сепаратистка партия ПКК. Единственото доказателство е телефонен разговор, който силно намирисва на съчинен от тайната полиция МИТ. А и да се обвинява някой, че е във връзки с ПКК, докато самият режим на Ердоган в момента води диалог с осъдения ѝ лидер Абдула Йоджалан, е меко казано неприлично.

В кауша са още Ръза Акполат, кмет на район Бешикташ в Истанбул, Алаатин Кьоселер, кмет на район Бейкоз, Шюкрю Генч, кмет на район Саръйер, Мехмет-Мурат Чалък, кмет на район Бейликдюзю, Ебру Йоздемир - на район Шишли, Инан Гюней - район Бе-Йоолу, Хасан Мутлу - район Байрампаша, Зейдан Каралар, кмет на Адана, Мухиттин Бьочек, кмет на Анталия, Абдурахман Тутдере, кмет на Адияман, Шенол Асланоолу, председател на РНП в Измир, Мустафа Саръгюл, кмет на Оваджък...

В ареста бе тикнат дори депутат от РНП, който се ползва с имунитет - Джан Аталай, както и двама от основните ѝ лидери: заместник-председателите на партията Ресул- Емрах Шахан и Бугра Гьокче. Пощаден за момента е единствено генералният секретар на РНП Йозгюр Йозел. Но това е тактически ход на Ердоган, за да демонстрира пред света, че уж се наказват само „корумпираните“ лица, а като цяло многопартийната светска система не се пипа. На практика партията е напълно посечена - общата бройка на кметовете, депутатите и партийните лидери от РНП, тикнати от Ердоган в тъмницата от пролетта на миналата година до момента, е над 500.

След като се саморазправи с носителите на светската идея в страната, които имаха власт да я отстояват, Ердоган се насочи и към артистичния свят - другия стълб на свободата. Там с особена страст агентите му се вкопчиха за жените, които не се навличат с любимата на Ердоган ислямска забрадка, дълги ръкави и шалове, които покриват косата, ушите и врата. Целта бе да ги смразят от страх. Миналия месец, след концерт в Истанбул, бяха арестувани момичетата от дамската поп група „Манифест“. Прокуратурата ги обвини в „нарушаване на скромността“ и поиска съдът да ги тикне незабавно в затвора. Прибран бе и известният певец Мабел Матиз по обвинение в „нарушаване на обществения морал“. Песните му бяха блокирани в интернет. Съдът го освободи под гаранция, но му бе забранено да напуска Турция и да изнася концерти.

След като опипа почвата с тях и видя, че обществеността не реагира на тези арести достатъчно силно, на 8 октомври Ердоган и верните му ислямистки стражи нанесоха основния си удар срещу светските артисти. За няколко часа арестите в Истанбул и Анкара бяха буквално претъпкани догоре с цяла плеяда известни лица от шоу-бизнеса. Там се озоваха Ирем Дериджи, Кубилай Ака, Каан Йълдъръм, Хадисе Ачъкгьоз, Берак Тюзюнатач, Дуйгу Йозаслан, Демет Евгар, Мерич Арал, Йозге Йозпиринчджи, Мерт Язъджъоглу, Фейза Алтун, Дерин Талу, Дерен Талу, Зийнет Сали, Бирдже Акалъй, Метин Акдюлгер, Джерен Морай, Дилан Полат, Енгин Полат. За българската публика имената може да не значат нищо, но за Турция те са от каймака на артистичния свят.

Заслепен от тези лесни успехи в потискане на свободата и светското ѝ начало, Реджеп Ердоган надали ще спре дотук. Как след това смята да превърне Турция в мрачна ислямизирана диктатура, където по улиците се движат сенки, а не нормални хора, само той си знае. Но пътят, по който е тръгнал, е виден за всички онези, които следят събитията в съседната ни държава. Да се очаква обаче, че ще му се получи, е твърде наивно. Опитът за преврат от 2016 година го доказва.

Впрочем именно той бе повратната точка в живота на Ердоган. До този момент Турция пак бе тръгнала по пътя на ислямската диктатура. Провалът на военните до известна степен вразуми вожда и той временно даде крачка назад. Обществеността си отдъхна и животът се завърна към нормалното развитие според светските му правила. Оказва се обаче, че Ердоган просто е поставил малка пауза в реализиране на своите утопии. Все пак той никога не е криел особено каква е крайната цел на неговото управление.

В момента, в който създаде Партията на справедливостта и развитието (ПСР) през 2001 година, уж като светска организация, понеже конституцията тогава забраняваше създаването на религиозни партии, той се съюзи с най-мрачната ислямистка сила в Турция - движението на Фетуллах Гюлен. Като мрежа, която успешно вече бе проникнала във важни обществени слоеве, „Фето“ (както самият Ердоган я нарича) бе изключително нужна, за да се превземе светската държава отвътре и да се унищожи.

В това отношение незаменими бяха медийните рупори на „Фето“ - няколкото телевизионни канали, сайтове и вестници. Сред тях се открояваше особено най- гръмогласният, всекидневникът „Заман“, характерен с това, че работещите там жени - до една, трябваше да бъдат навлечени в черни ислямски унизителни роби, наподобяващи пингвини. Фетуллах Гюлен инсталира последователи на своето движение във всички сфери на обществения живот. Към 2012 година хората на „Фето“ вече бяха проникнали в полицията, прокуратурата, съда и дори в армията, която винаги е била страж на светската държава.

„Фето“ превзе нацяло ДИЯНЕТ - структурата към президентството, създадена от Мустафа-Кемал Ататюрк, за да бди срещу ислямския фундаментализъм и да пази светската държава. Гюлен, с подкрепата на Ердоган, я превърна в институция, която да налага ислямизма и да тъпче светския живот. ДИЯНЕТ започна да раздава огромни средства на неправителствени организации и фондации. Те обикаляха от семейство на семейство и предлагаха пари на мъжете там, ако се съгласят да навлекат жените и дъщерите си според шариата. Така за кратко време дори мегаполиси като Истанбул се напълниха със забрадени жени.

Тялото може да се покрие, но чувството за свобода - не. Честа картинка в големите градове е да се види ученичка, навлечена по вкуса на Ердоган, хваната за ръка с момче, която в един момент страстно се целува с него. Това никак не съответства на лелеяния „ислямски морал“, но показва, че още едно семейство е било посетено от фондация, заредена с пари от ДИЯНЕТ.

След като се настаниха изцяло в съдебната система, агентите на „Фето“ се заеха с основната си задача по разглобяване на държавата, завещана от Ататюрк. Бяха скалъпиха гръмки дела, като „Ергенекон“ и „Бальоз“, чиято цел бе да се организира саморазправа със светски настроените офицери, общественици и журналисти. Така част от хората, които имаха способност да противостоят пред намерението на политическия ислям да превърне Турция в религиозна тирания, бяха елиминирани. Много от тях гният и до днес по затворите.

От своя страна Европейският съюз също се съюзи с тъмните ислямистки сили в Турция и им помогна да смачкат армията. Мнозина още тънат в догадки дали върхушката в Брюксел го направи умишлено или от наивност. Масовото заиграване с ислямските мигранти, които по всякакви начини са улеснявани да нахлуват в Европа, желанието на Брюксел да помага на мрачния режим на моллите в Иран, като постоянно се стреми към сделки с него, и фактическото заставане на страната на ислямистките терористи от „Хамас“ с признаването на Палестина точно сега, подсказва, че по-вероятно е първото.

ЕС започна официалните преговори за членство на Турция на 3 октомври 2005 година. Ердоган, който никога не е имал намерение да присъединява страната си към брюкселските бюрократи, реши в своя полза да приложи само едно от изискванията за членство - критериите от Копенхаген. Те задължават всяка държава, стремяща се към ЕС, да постави армията си под гражданско управление. Така, ползвайки изцяло брюкселската реторика, Ердоган организира референдум за поправки в конституцията, с които се премахна опасният текст, прогласяващ, че армията е страж на светската държава. Пред превръщането на Турция в теокрация вече нямаше никакви пречки. Освен една - самото „Фето“.

В момента, в който вече бяха инсталирали свои хора навсякъде във важните институции в страната, хората на Фетуллах Гюлен решиха, че могат да въведат ислямистка диктатура и сами, без помощта на Ердоган и партията му. Те просто предвкусваха властта и вече нямаха желание да я делят с друг. Превратът през 2016 година бе организиран от техни верни армейски офицери. Започнал часове по-рано, вероятно заради изтичане на информация, той не успя и заради огромния отпор, който бе даден от светското общество. Днес вече се знае, че Ердоган е бил предварително предупреден от руското разузнаване. Това обяснява защо малко след преврата ходи лично на крака при Путин, за да му целува ръка, да му се извинява за сваления месеци преди това руски вертолет, и да го моли за прошка.

Летящият във въздуха Ердоган, който бе мишена на превратаджиите и те до последно чакаха заповед да го убият, бе включен от мобилния си телефон директно в ефира на най-светската телевизия - „Си Ен Ен Тюрк“. Направи го водеща, облечена по най- западен канон. Тя му даде ефир в момент, когато той бе блокиран навсякъде. Именно с помощта на жена, облечена по последна западна мода, вождът успя да отправи апел за съпротива към нацията и да заклейми превратаджиите. Точно това в онзи момент изведнъж отрезви Ердоган. От една страна фанатизираните му ислямистки съюзници искаха да го убият, от друга - жена със светски нрави, каквито той винаги най-много е мразил, му подаде ръка.

Изведнъж Ердоган се превърна в пръв враг на ислямистите. Започнаха арести и масово прочистване на страната от активистите на „Фето“, които като паразити се бяха впили навсякъде. Изглеждаше, че турският президент най-сетне е повярвал в силата на светска Турция и се е отказал от идеите си да я смачка и върне в средновековния мрак. Но няма как ислямист и комунист да се превъплътят в демократи. След като се поотърси от шока на 2016 година и се увери, че е изчистил и най-затънтеното кътче не просто в Турция, а в целия свят от „Фето“, и най-вече след като самият Фетулах Гюлен почина, Ердоган отново доби смелост да мачка наред.

Един от най-известните му арести напоследък бе извършен в Измир. Това бяха двама танцьори - благочестиво облечена млада жена с ислямска забрадка и пола до глезените, която се кърши с ентусиазъм пред го до кръста мъж в тесни сатенени панталони. Съдът досега ги е обявил само като Х. К. и А.С. Те бяха тикнати в ареста в края на септември, след като видеото с тях се превърна във вирусно в Турция. Главната прокуратура, отдавна подчинена от Ердоган, обяви, че са разследвани за „открита обида на религиозни ценности и неприлично поведение“.

Х. К. и А. С. вече ще четат задълбочено Корана, за да съобразяват поведението и живота си с написаното там.

Тези текстове са толкова разплути, че обхващат абсолютно всичко. Дори просто светски облечена жена, която пуши по улиците на Истанбул вече може да бъде арестувана и обвинена по тях. В крайна сметка, ако се следват точно сурите в Корана, понеже именно те прогласяват религиозните ценности, всичко, което не е молитва, противоречи на ислямския морал. Афганистан и Иран са нагледни примери докъде води фанатизираният политически ислям, който Ердоган иска да настани и в Турция.

Докато в Иран обществеността - след много протести и жертви - постепенно успява да си възвръща свободите, в Афганистан талибаните вече забраниха на жените дори да говорят. През август там бе забранен и шахматът, понеже главен герой в него е царицата, която се движи свободно.

Въпреки че подчини всичко на себе си, най-вече армията - единствената силова структура, от която истински се страхува, Реджеп-Таийп Ердоган сериозно подценява способностите на светското общество да му се противопостави. Колкото повече натяга обстановката в страната, толкова повече си поръчва следващия военен преврат.