Чували ли сте за Закона на счупения прозорец и защо тази пасарелка трябва да бъде почистена

Дори една драсканица може да се превърне в причина за повишена престъпност, сочи проучването на двама видни американски криминалисти - приложете опита на Ню Йорк
Пикът на престъпността в най-големия американски град Ню Йорк е през 80-те и 90-те години на миналия век. 10 години по-късно, в началото на второто хилядолетие, тя постепенно умира. Но как? И защо изобщо тази история е важна?
През 1982 г. криминалистите Джеймс Уилсън и Джордж Келинг публикуват статия, в която обсъждат „Ефекта на счупения прозорец”. Техният аргумент е, че ако на дадена улица има едно счупено стъкло, което не се поправя дълго време, минувачите виждат това и отчитат, че на никого не му пука за нищо и никой не носи отговорност. Това води до счупването на още прозорци, после до драскането на грозотии по фасадите, а накрая до престъпност - дребна и дори организирана. Идеята им е, че човек не нарушава законите, защото носи лоши гени и е възпитан зле, а по-скоро, защото се влияе от това, което вижда около себе си.
Ако средата е грозна, тя никога няма да стане по-добра, а напротив - ще бъде още повече разрушавана. Ръководството на Ню Йорк възприема добре теорията на двамата криминалисти и взима нещата в свои ръце. Решението на проблема започва с метрото. Новият директор директно започва работа в борбата с графитите. Заповядва на служителите си независимо от случая да чистят основно целите вагони от драсканици - всеки ден, без изключение. В началото това е посрещнато негативно - като пилеене на парите от бюджета. Но бързо дава резултат. Оказва се, че когато грозотиите бъдат чистени ежедневно, драскачите в един момент се отказват, защото разбират, че няма кой да види „труда им”. И така стигаме до настоящия проблем.
Ключова за пешеходната свързаност между бургаските жилищни комплекси „Изгрев”, „Славейков” и „Зорница” пасарелка е в ужасяващо състояние от месеци. За това сигнализират местни хора, на които ежедневно се налага да преминават по съоръжението над кръговото кръстовище до хотел „Мираж” и всеки ден виждат гнусотиите по него.
„Ако бяха само грозните надписи, може би щяхме да го преживеем все някак - те се трият сравнително лесно. Но пасарелката изглежда просто изоставена на произвола на съдбата. Никаква поддръжка - препълнени кошчета с излята край тях течност, която не искам да си представям какво точно е, пилешки курешки по парапетите и по плочките. Все едно никога не е чистено”, жалва се наша читателка, която ни изпраща и снимки.
От фотосите се виждат фрапиращи надписи, очевидно писани от деца и подрастващи. Някои са използвали парапетите като „трибуна”, на която да оставят данните си за инстаграм и тикток профили, други да обяснят на целия свят, че някой си Пешо бил с обратни наклонности и подобни. Най-странното е, че пасарелката е буквално окичена с камери за видеонаблюдение и въпреки това, на вандалите явно не им пука и драскат свободно. Хората настояват да бъде назначено почистване на обекта и неговата продължителна поддръжка.
Да, със сигурност, ако пасарелката бъде изчистена утре, то тя неминуемо пак ще бъде надраскана в следващите дни, но ако се отдели време тя прилежно да бъде изтъкрвана от всякакви грозотии ежедневно, в един момент ще остане чиста. И това правило важи за всичко в градската среда.






















,,Дегуса" е основана на 18 януари 1873 под името Deutsche Gold- und Silber-Scheideanstalt във Франкфурт на Майн. Дегуса е свързана индиректно с производството на „Циклон Б“. Патентът за този отровен газ е на името на Дегеш (Dеutsche Gesellschaft für Schädlingsbekämpfung). „Циклон Б“ е произвеждан в Дeсау, доставян на Дегеш, която от своя страна го доставя на трета фирма, снабдяваща концлагера Аушвиц с отровата. След войната директорите на Дегуса са оправдани по обвинението, че са знаели, какво е било истинското предназначение на „Циклон Б“.
Всеки ден е леш около Сан Сити в "Славейков" до Бил@. Всеки ден е вандалщина: драсканици по фасади, пощенски кутии, бутилки, чаши, кенчета флакони, фасове са всяка сутрин по тротоарите. Ритат по външните стени на блоковете, пикаят, гонят се до зори, крещят, уговарят си да се бият. Като коне са и се правиш, че не виждаш и чуваш, докато отиваш или до магазина, или до контейнерите с торбите. Колко пъти си намираме пощенските кутии пълни с всевъзможни боклуци, оляти, надписани с вулгаризми...
Ами, СРАМОТА! Как може в Бургас да е такава анархия и сЛободия, а да имаме служби на издръжка от нашите данъци?
Накарайте ги тези пишлемета да почистят доброзорно всичко!
Гамени са сегашното поколение! Само труд и бой ги оправя!