Защо Израел започна 4-ата си поред война

Отношенията с друзите изглежда са много по-важни за правителството в Тел Авив от нормализирането на връзките с Дамаск

Ключови думи: сирия, израел, друзи, война, тел авив, дамаск

Днес, неочаквано за мнозина, Израел започна 4-ата си поред война за последните 2 години. И ако досега мотивът да атакува съседни страни и региони можеше лесно да се проследи, този път за мнозинството от хората остава напълно неясен.

Около обяд българско време, израелските въоръжени сили (ЦАХАЛ) започнаха масирани бомбардировки на сирийската столица. Бяха ударени министерството на отбраната, генералния щаб, Президентския дворец Тишреен, който бе седалището на самоназначилия се за президент на Сирия Ахмед-ал-Шараа. 

Решението на Израел да започне нов военен конфликт обаче си има своя предистория. Появата в Сирия на власт оглавена почти изцяло от терористичната организация „Хаят-тахрир-аш-Шам“ в края на миналата година още от самото начало дразнеше израелската държава. „Хаят-тахрир…“ е отроче на „Ал-Кайда“ и макар тя да е сунитска организация по кръвожадност не се отличава особено от шиитските си събратя „Хамас“ в Палестина и „Хизбула“ в Ливан, срещу които Израел води дългогодишна война. Досега обаче правителството в Тел Авив нямаше конкретна причина да напада новата сирийска власт. Изтекли по различни места тайни разговори между израелски и американски официални лица подсказваха, че евреите твърдо се противопоставят на процеса по официално признаване на новото сирийско правителство.

В един момент от Вашингтон изтекоха данни, според които в стремежа си да стане подходяща фигура за Нобелова награда за мир, Доналд Тръмп е успял да уговори сирийците да се присъединят към т.нар. Авраамови споразумения. Това са договори между арабски страни и Израел за взаимно признаване и установяване на дипломатически отношения.

Успокоен от целия този процес, режимът в Дамаск предприе мерки по окрупняване на властта си на територията на цялата страна. Два региона особено притесняваха новите управници - териториите управлявани от кюрди и провинция Суейда, където живеят сирийските друзи. 

Друзите са особена арабска общност, отделила се от ислямската религия още в древни времена, към която ислямистите в Дамаск се отнасят изключително подозрително, затова спомагат и специалните отношения, които те имат с Израел. Друзи живеят и на територията на еврейската държава, тя ги е признала за малцинство, много от тях служат в ЦАХАЛ.

В началото на седмицата президентът Шараа изпрати сирийската армия да наложи контрол над друзите в Суейда, но тя бе посрещната там на нож. Започнаха истински градски битки между друзи и армейските сили. Друзите поискаха помощ от Израел, а правителството в Тел Авив обеща да им я окаже. Всичко това обаче остана далеч от световната информационна вълна и почти не бе отразено от големите медии. Затова и войната днес бе изключително изненадваща за мнозинството от наблюдателите. 

На пръв поглед действително изглежда странно, че Израел атакува точно държава, която е давала сигнали, че е готова да го признае дипломатически. В дългата история на съвместно съществуване Сирия винаги е била вечният враг на Израел. Но отношенията между евреи и друзи изглежда са много по-важни от нормализирането на връзките със Сирия. Тук оказва огромно влияние и нетърпимостта на Израел към религиозния ислям във всичките му форми, сред които е и тази, от която е съставено сегашното сирийско правителство. Сирия отдавна няма ПВО, армията ѝ съставена основно от терористи от „Хаят тахрир ал-Шам“ е подготвена за насилствени действия, но срещу населени места и собственото население, не и спрямо държава като Израел. Тя няма достатъчен опит да се съпротивлява, което отсега я обрича в настоящата война. Не е ясно обаче какви са по-нататъшните цели на Израел, ако успее да свали сирийското правителство. Никой не говори вече за връщане на диктатора Башар Асад, който живее в изгнание в Русия. На терен няма друга подготвена сила, която да поеме управлението. Падането на режима в Дамаск би обрекло Сирия отново на гражданска война, но в краткосрочен план би помогнало на друзите и на кюрдите да продължат досегашния си начин на живот, който предвижда самоуправление с де факто собствени правителства и военни формирования.

Най-големият печеливш от поредната израелска война изглежда е Иран. Това днес можеше да се проследи по всички официални държавни канали, където не криеха злорадството си към изпадналото в тежка ситуация сирийско управление. 

Израелската армия атакува сирийската военна централа в Дамаск

С падането на диктатора Асад иранците изгубиха ключов съюзник в региона, който им бе предоставил Сирия като логистична база за прехвърляне на оръжие към различни терористични групировки наоколо. Самият Иран миналия месец също бе нападнат от Израел, което е и другата причина в Техеран да изпитват вътрешно задоволство, че и още някой след тях също страда. 

Още от автора:

Мигрантите за България: Никой не пази - нахлувайте

Как изглежда краят на „Шенген“

Нетаняху: Нашата цел е смяна на режима в Техеран (Видео)