Кинобиографии на известни личности влизат в извънконкурсната програма на „Златната липа“ 2025

Ключови думи: златната липа, златната липа 2025, флагман

Тема в развитие

„Преди да забравя“ спечели „Златна липа“ за най-добър филм Започна анимационната работилница за деца на кинофестивала „Златната липа“ в Стара Загора Всеки трети филм в програмата на „Златната липа“ 2025 е български

Кинобиографии на известни личности влизат в извънконкурсната програма на „Златната липа“ 2025 Павел Поппандов ще получи "Златната липа" 2025 за цялостен принос в киното "Златната липа" се завръща в Стара Загора с над 50 нови европейски филма

виж още

скрий

45 игрални, документални и анимационни филми, произведени през последните години, влизат при вход свободен в извънконкурсната програма на фестивала за ново европейско кино „Златната липа“. Тази година киномаратонът ще започне на 31 май и ще продължи до 4 юни в три зали в Стара Загора – на Старозагорската опера, на Културен център „Стара Загора“ и на Регионална библиотека „Захарий Княжески“.

Сред десетките любопитни заглавия се открояват няколко интересни блокбастъра, представящи живота на световноизвестни музиканти и изпълнители.
Такъв е филмът „Мария“ (2024) за голямата оперна певица Мария Калас на чилийския режисьор Пабло Лараин - копродукция между Франция и САЩ. В главната роля на вълнуващата биографична драма ще гледаме Аджелина Джоли.

Филмът "Мария" проследява последните години от живота на Мария Калас в Париж, разкривайки интимния свят на голямата оперна звезда - свят изпълнен с блясък, страст към изкуството и… самота. Впечатляващото изпълнение на Анджелина Джоли пресъздава както неповторимата сценична енергия на Калас, така и вътрешната ѝ борба между славата и жаждата за лично щастие.
Животът на друг световноизвестен изпълнител е в основата на биографичната драма от Франция „Господин Азнавур“ (2024) на режисьорския тандем Гран Кор Малад, Мехди Идир. Тахар Рахим се превъплъщава по чудесен начин в ролята на краля на шансона - Шарл Азнавур, Мари-Жюли Бо е „като две капки вода“ с Едит Пиаф, а Лионел Сесилио влиза в кожата на Жилбер Беко.
„Господин Азнавур“ проследява живота на незабравимия Шарл Азнавур  - от трудното му детство като син на арменски имигранти в Париж до световната слава.

Биографичната драма „Болеро“ (2024) e копродукция между Франция и Белгия, режисирана от Ан Фонтен. Филмът представя историята на големия френски композитор и пианист Морис Равел, който успява да пребори творческата си криза и да се посвети на създаването на универсален шедьовър – балета „Болеро“. С филма си Ан Фонтен навлиза в интимния свят на Морис Равел, проследявайки създаването на най-известната му творба.
„Това са филми, които хвърлят допълнителна светлина върху живота и творчеството на толкова обичани популярни личности. Биографичните драми винаги са били харесвани от нашата публика и се надявам да задоволим техния интерес. За всеки режисьор е голямо предизвикателство да създава филми-биографии, защото те са като нож с две остриета, тъй като представят живота на тези личности през гледната точка на автора“, каза директорът на „Златната липа“ Магдалена Ралчева.

Почитателите на „Златната липа“ ще имат възможност да гледат и шедьовъра на Михаил Локшин „Майсторът и Маргарита“ (2024) – филмова адаптация, която представя нов прочит на великия роман на Михаил Булгаков.
Съчетавайки мистицизъм, любов и политическа сатира, историята преплита няколко сюжетни линии – любовта между Майстора и Маргарита, сатиричната визия за сталинистка Москва и библейските сцени с Пилат Понтийски.

Впечатляващата визия на филма и брилянтното актьорско присъствие превръщат тази адаптация в епично кинематографично преживяване, което остава вярно на духа на Булгаков, представяйки го през съвременна призма.
В извънконкурсната програма ще видим и италианската фентъзи драма „Партéнопа“ (2024) на италианския режисьор Паоло Сорентино с Гари Олдман, Стефания Сандрели и Челесте Дала Порта.

Партéнопа е една от шестте сирени в гръцката митология, известна с девичия си глас. Според легендите тя е основала Неапол, столицата на барока, един от най-примамливите и потайни градове в света, където е роден и Паоло Сорентино. Филмът е пленителна неаполитанска драма, апология на красотата, изящен трактат за магията на кинематографията с номинация за „Златна палма“ от фестивала в Кан.

Любопитно предложение е копродукцията от Франция, Индия, Нидерландия, Италия и Люксембург „Всичко, което си представяме като светлина“ (2024) на режисьора Паял Кападия. Лентата разказва историите на три жени, примесени с градския шум на Мумбай, разказани на различни езици, които се преплитат в един изключително деликатен портрет на градския живот, където желанието и опасността, самотата и женската солидарност се сливат в опияняваща сплав.

Филмът „15 години“ (2023) e копродукция от Германия, Австрия и Люксембург на режисьора Крис Краус. Лентата разказва драматичната история на вундеркинд пианистка, която излежава 15-годишна присъда за убийство, което не е извършила. След освобождаването си свири в телевизионен конкурс за млади таланти и неочаквано се изправя срещу извършителя на престъплението…

„Моят чудесен непознат“ (2024) e копродукция на Норвегия, Швеция и Франция, режисирана от Йохана Пикьо, в която една от главните роли изпълнява българският актьор Радослав Василев, който играе и в новия филм на Магдалена Ралчева „Сватба“ (2024), включен в конкурсната програма на „Златната липа“.

Лентата разказва драматичната история на 18-годишна самотна жена, която открива на пристанището в Осло красив мъж с травма на главата и се опитва да му помогне. Когато открива, че той има амнезия, Ебба му внушава, че са любовници и изгражда за тях свят, основан от лъжи. Когато научава за предишния му живот обаче, всичко се преобръща с главата надолу…

Няма как да разкажем за всички интересни заглавия, които ще видим в извънконкурсната програма на „Златната липа“ тази година. Сред тях са и 16 български игрални и документални филми, сред които „Без крила“ (2024) на Ники Илиев, комедийната драма на Бойко Боянов „Клас 90“ (2024), документалната лента на Станимир Трифонов „Мила Родино“ (2024), която разказва историята на националния ни химн, анимационният „Бяло рамо за черен мъж“ (2024) на Анри Кулев и много други. За тях обаче ще ви разкажем в отделна публикация.

Извънконкурсната програма на „Златната липа“ поставя фокус върху болезнените проблеми на съвременното общество, които сякаш стават все по-дълбоки и изглеждат все по-трудно разрешими, казва Магдалена Ралчева. „Мен ме тревожи това, защото си давам сметка, че говорим за живота на обществото, в което самата аз живея. Темите, които вълнуват всички европейски режисьори, са много точен коректив на днешното общество. Те улавят импулси, в които обикновените хора припознават собствените си животи и затова са толкова въздействащи“, каза още Магдалена Ралчева.