Всеки трети филм в програмата на „Златната липа“ 2025 е български

Ключови думи: златната липа, стара загора, фестивал, кино, българия, магдалена ралчева

Тема в развитие

„Преди да забравя“ спечели „Златна липа“ за най-добър филм Започна анимационната работилница за деца на кинофестивала „Златната липа“ в Стара Загора Всеки трети филм в програмата на „Златната липа“ 2025 е български

Кинобиографии на известни личности влизат в извънконкурсната програма на „Златната липа“ 2025 Павел Поппандов ще получи "Златната липа" 2025 за цялостен принос в киното "Златната липа" се завръща в Стара Загора с над 50 нови европейски филма

виж още

скрий

Кинофестивалът за ново европейско кино „Златната липа“ отново ще постави специален акцент върху българското кино. Програмата тази година включва общо 18 заглавия на игрални, документални и анимационни филми от български автори, два от които ще се състезават за наградите в конкурсната програма. Това са филмите „Преди да забравя“ (2024) на режисьора Станислав Дончев и „Сватба“ (2024) на режисьора Магдалена Ралчева.

„Преди да забравя“ (2024) е филм, който поглежда зад завесите на една деликатна тема. Възрастен мъж е с напредваща деменция и дъщеря му решава да организира едно пътуване, в което баща ѝ да се види със сестра си и с други роднини, а внукът му да остане с хубави спомени за дядо си. По много фин, интелигентен и чувствителен начин филмът чертае сложен психологически път, който показва, че подобни проблеми се преодоляват единствено чрез любовта на близките, на обществото и чрез разбирането, което трябва да проявяваме", казва за филма Магдалена Ралчева.

За малко повече от половин година екранен живот филмът „Сватба“ (2024) по едноименния разказ на Николай Хайтов събра куп награди и номинации от международни и наши фестивали. Автентичната българска любовна история, силните характери на героите, яркият актьорски състав и магичната атмосфера на Родопа планина, уловена от режисьора Магдалена Ралчева, продължават да събират аплодисментите на зрителите и критиката както у нас, така и зад граница.

В извънконкурсната програма почитателите на „Златната липа“ ще имат възможност да гледат и друго заглавие, пожънало голям успех – филмът на Ники Илиев „Без криле“ (2024) с младия Наум Шопов в главната роля. Филмът е вдъхновен от истинската житейска история на българския параолимпийски световен шампион по скок на дължина Михаил Христов. Историята проследява живота му от момента, в който губи ръцете си, до съдбовното решение да стане професионален спортист.

Комедията „Клас 90“ (2024) на режисьора Бойко Стоянов по негов сценарий в съавторство със Станислав Тодоров – Роги несъмнено ще привлече широката аудитория с драматичната история на група бивши съученици, които се събират в малък хотел в Родопите, за да празнуват 30 години от завършването на училище. В лентата ще видим любими актьори като Любо Нейков, Параскева Джукелова, Стефка Янорова, Стефан Денолюбов, Юлиан Вергов и други.

Късометражният трилър „Червен канал“ (2024) на режисьора Юлиян Костов разказва в 30 минути историята на престъпник, въвлечен в схема за трафик на хора. Главният герой непредвидено се влюбва в момичето, което трябва да трафикира…

„Бандата на Банши – Рецепта за магия“ (2024) е късометражна фентъзи комедия, насочена предимно към децата. В продължение на  23 минути режисьорът Ангел Георгиев разказва за малко глуповатите забавни герои - таласъмът Вакул и гоблинката Смърдаша, които се опитват да събудят истинските си сили чрез вълшебна отвара, но май объркват рецептата…

Документалното българско кино в „Златната липа“ тази година е представено от 10 ленти. Сред тях ще откроим филмът на Станимир Трифонов „Мила Родино“, който проследява историята по създаването на българския химн.

„Аз Харли и път 66“ (2024) е филм пътуване от Чикаго до Лос Анжелис по легендарния Път 66. Сценарият е на проф. Боян Биолчев и Костадин Бонев, а режисурата на Владимир Шишков.

„Ива Ваня – Целуната от Съдбата, забравена от всички“ (2025) на режисьора Диана Захариева разказва прелюбопитната история за живота на единствената българска актриса с име в европейското кино от немия му период. През 30-те години славата на Иванка Янакиева в Германия e толкова голяма, че вкарват името ѝ в припев на популярна песен: "Цял Берлин ми се покланя, аз съм българката Ива Ваня!".

„Желанието на Гери“ (2024) e документален филм на режисьора Тонислав Христов. Главната героиня Гери е на 18 и завършва гимназия. За нея това е по-важно, отколкото за връстниците ѝ, защото ще трябва да напусне дома за деца без родителска грижа, а нейният доведен по-голям брат ѝ помага да разбере защо майка им я е изоставила.

"България в транс" (2022) прави своеобразен портрет на транс общността в България. Авторът Михаил Вучков – Мишо разказва личните истории на транссексуалните момичета, взели
участие в изложбата „Другите българки“.

Филмът „Заедно“ (2024) на режисьора Димитър Радев ни приближава до ярките личности на Йорданка Филаретова и отец Николай Танев, чието служение и посветеност продължават да дават плодове и след смъртта им.

Мотивиращата лента на Николай Урумов „Нищо не може да те спре“ (2025), мистичната копродукция на България и Германия „Тихи наблюдатели“ (2024) на Елица Петкова и поетичният разказ „Училище за надежда“ (2024) на Яна Алексиева допълват заглавията от българско документално кино.

Зрителите на „Златната липа“ ще видят и три родни анимационни филма. Първият е на Анри Кулев „Бяло рамо за черен мъж“ (2024) - филм за торнадото от чувства, развихрило се в главата на един бял човек – водач на сляп чернокож музикант.

„Градинарят и бурените“ (2024) e 12-минутна анимация на Ася Кованова, която разказва за двама стари приятели и съседи (градинар и къртица), които живеят сред пустошта, в очакване на вятъра, който ще им помогне да осъществят една абсурдна прищявка.

10-минутната рисувана история на Андрей Цветков „Човек и птица“ (2024) е разказ за обикновения селянин бай Куцан, чийто живот се променя, когато започва да се грижи за едно буквално паднало от небето пиленце.

Вижте повече информация и трейлърите на филмите на сайта на кинофестивала „Златната липа“ www.thegoldenlinden.com и бъдете за откриването на фестивала на 31 май, събота, в 17 часа до западния вход на Старозагорската опера.

Напомняме, че благодарение на подкрепата на Община Стара Загора входът за всички прожекции от програмата на фестивала е при вход свободен.