Инфраструктурата в цял Бургас трябва да се подобри, Меден рудник се нуждае от нов наказателен паркинг

На 6 септември, в Деня на Съединението, обявяваме кандидата си за кмет и това ще създаде новата политическа ситуация в Бургас, съобщи Иван Ненков

Ключови думи: бургас, иван ненков, интервю, гражданско обединение Бургазлии, политика, рожен, проблеми, местни избори

Тема в развитие

На Бургас му трябват общински съветници, които ще защитават интереса на гражданите, а не се явяват на избори само заради заплатата ПП МИР и Гражданско обединение „Бургазлии“ регистрираха листата си с общински съветници за местния вот Влизам в местната политика загрижен за бизнеса и пенсионерите в Бургас

Излизам като кандидат за кмет на Бургас в името на нашите деца, вярвам на моите съмишленици от ПП МИР и Обединение "Бургазлии" Професор е кандидатът за кмет на Партия МИР и Гражданско обединение „Бургазлии” Защо Елена Параскова - една от успелите жени в Бургас, стана учредител на гражданско обединение „Бургазлии“ Инфраструктурата в цял Бургас трябва да се подобри, Меден рудник се нуждае от нов наказателен паркинг Валери Лазаров, Гражданско обединение „Бургазлии“: Време е да си върнем спортните бази, приоритет №1 за града трябва да са децата Димитър Шангов от „Гражданско обединение Бургазлии“ с анализ на пазара на природен газ, санирането и яхтените пристанища Днес темата е Бургас, Рожен, Президентът и отново Бургас! Гражданско обединение „Бургазлии“ кани на среща водачите на листите в Бургаска област Учредиха обединение „Бургазлии”, вероятно за участие в местния вот

виж още

скрий

Председателят на Гражданско обединение "Бургазлии" Иван Ненков пред Флагман.бг.

- Г-н Ненков, последният път коментирахте пилона на Рожен. Сега се появи отново въпрос, който чертае разделение в обществото – да остане ли 3 март национален празник на България? Вашето мнение.

- Бих започнал с това, че въпросът Ви е точно на място. Този дебат, който е изключително ненужен, иска да направи така, че да противопостави българи срещу българи – нещо, което не бива да бъде допускано. Дебатирането не търси добър вариант за национален празник, а чисто и просто иска да махне настоящия, защото е свързан с Русия. На свой ред Русия не е обичана сега заради войната в Украйна. Т.е този празник не е добър заради конюнктурата, а не по принцип. Аз не разбирам защо заради тази война трябва нашият национален дух да се принизява. България е свърана с 3 март, защото именно на тази дата тя се появява на картата като самостоятелна държава – да, зависима и необединена, но откроена географски и национално. Не може да забравим повратната намеса на  българските опълченци в Руско-турската война, превърнала се в освободителна за нас. Изведнъж не можем да спрем да четем и учим Вазов и художествените документи, които е оставил – одата „Опълченците на Шипка“, например. Категорично това са нещата, които ни правят държава и нация – общите действия, история, съдба, болка.

Безспорно е, че 24 май е български значим празник. Никой няма да опита да говори обратното, защото няма да намери аргументи срещу Св.Климент Охридски, Наум, Ангеларий и техните учители –  Светите братя Кирил и Методий. Тук отварям скоба, за да насоча вниманието към обстоятелството, че Бургас  е място, където трябва да има паметник, свързан с  Климент Охридски – не толкова негов образ колкото символ, който го описва по най-добрия начин – познанието.

Днес темата е Бургас, Рожен, Президентът и отново Бургас!

Сега се връщам обратно на същината на въпроса Ви – никой не би действал срещу словото, срещу кирилицата или глаголицата. Тук именно идва разединението – защо да противопоставяме едно българско дело на друго също толкова значимо? Освобождението и кирилицата – едното е действието, другото мисълта. В конкретния момент е било необходимо едно, а след това – друго. Не може да има сравнителна и превъзходна степен за такова дело, кой е по- и най-. Опростяваме нещата така и ми се струва, че сме само на крачка да ги опростачим. Виждам и, че има политици, които са готови да направят смело тази крачка.

Нека сме реалисти – този въпрос (ако въобще се реши) няма да се реши на масата на историците – както би било редно, а на масата на политиците. Първите са изследвали историческия период и дават аргументи в няколко посоки – обясняват неизвестното, докато вторите ще приемат за легитимно това, което отговаря на техния интерес – те просто налагат тяхното обяснение, без да се аргументират.

Промени в празниците могат да се правят, но това изисква действия, които наподобяват маратон, а не спринт. Маратон, защото толкова важни неща като националния празник би следвало да се правят поетапно, по  изградена конкретна методология и това да създаде процес с вътрешна логика. Това изисква дълго време, каквото е бягането в маратона. Това, което наблюдаваме сега с предложението на управляващите е спринт – дадоха им сигнал за „старт“ и нашите политици се разбягаха да сменят празника без много да мислят. Подобна смяна би могла да стане само когато сред широки слоеве от населението съществува вътрешното убеждение, че това е правилно и необходимо. Такова убеждение още никой не е показал – със социологически данни, например. Всички сериозни социолози от агенциите вече коментираха и от думите им става ясно, че масовото убеждение на българските граждани е по посока 3 март да не се докосва. Ще изчакаме да видим  и данните, ако бъде проведено такова изследване.

Съвършено накратко бих разширил за момент сигнала, който даваме към две от нашите съседки – Република Северна Македония и Турция. Санстефанска България, възникнала именно на 3 март, включва в себе си Македония като изконна българска територия. Как ще изглеждаме в очите на българите там, ако сменим празника? Как ще ни оценят македонистите там? И двата отговора няма да ни харесат! Към днешна дата отношенията ни с Турция са на едно бих казал високо ниво и това е отлично. Ставали сме свидетели през годините на провокации от нашата съседка, които наши патриотари неведнъж са използвали, за да вземат някой друг глас. Продължаването на този празник – 3 март, би следвало да възспира подобен род провокации към нас и да припомня българския подвиг срещу историческия враг в лицето на Османската империя.

- Вие сте общественик, който следи не само местната, но и националната политика – как оценявате (не)коалицията на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС?

- Аз съм такъв човек, че винаги търся и се оглеждам за положителното. Това правя и към тази коалиция – търся положителното в нея, но стигам само до отрицателното и все повече неща лично на мен не ми харесват. Не се чувствам представен като гражданин и избирател през провежданата от тях политика.

Припомням само една от позициите на акад. Денков за касетъчните бомби – той каза в интервю, че е „чувал, че Русия ги е ползвала“ и това давало правото и на Украйна да ги ползва. Само по себе си това е нищожен аргумент – ясно е, но стана още по-лошо, когато се разбра, че България участва в международна конвенция против тяхната употреба, производсто, съхранение и пр., подписана още 2008 г., а нашият премиер в разрез с международни изисквания не вижда проблем в това Украйна да ги използва. Следейки какво говорят експерите, тези бомби са неприемливи, защото в себе си те съдържат по-малки бомби, които при удар се разпръскват безразборно и са огромна опасност за цивилното население. На следващо място акад. Денков е един от първите мъже в държавата, със сигурност чете докладите на службите и има набор от съветници, които би следвало да го уведомят дали действително Русия е използвала касетъчни бомби, а той казва, че просто бил чул. Това не е само непрофесионално, но и опасно, защото става дума за сигурността на милиони хора.

В същата посока беше и изказването на министъра на отбраната, който каза, че независимо от Конвенцията от Монтрьо – според която военни кораби на нечерноморски държави нямат право да бъдат в Черно море повече от 21 дни – трябва да осигурим възможност на съюзниците да ни помагат за сигурността в Черно море. Разбирайте съюзниците, които нямат излаз на Черно море. Ние винаги трябва да сме на страната на закона и след като той ни предписва какво да правим, не може просто заради нашето вътрешно убеждение да действаме против него. Това са два конкретни примера, които мен ме притесняват по отношение на сегашното правителство.

Ще спомена също, че част от идеите им са навременни и необходими, но веднъж щом тръгнат да се прокарват, те стават нищожни – предложението им  за ограничаването на кметовете до 2 мандата, според мен бе политическо и необходимо. Разбирам ги, че по този начин искат да се наложат и откривам логика. Така помагат на своите поддръжници по места. Позиционират се срещу партиите, които на много места имат кметове с повече от 2 мандата. Какво обаче се получи? Една гръмко огласена идея не срещна достатъчно подкрепа и се провали. Изводът за мен е, че те не използват достатъчно своя потенциал, за да убедят другите, а просто предлагат нещо добро за тях и се надяват то да се случи. Това е вече несериозно за формация, която иска да управлява дълго. Никой не иска да му обещаят нещо значимо и в рамките на часове да го разочароват – това правят сега управляващите спрямо техните избиратели.

- Планът Ви от предния път за бургаските паркинги и инфраструктурата се радва на широк интерес. Има ли какво да добавите сега към този контекст ?

- Започвам с  ж. к. „Меден рудник“ – там живеят достатъчно голяма част от жителите на Бургас, за да може да се изградят необходимите удобства спрямо обстоятелствата. До детските площадки няма елементарни условия като тоалетна и питейна вода. Разширяване на видеонаблюдението около училища, градини и детски площадки ще допринесе не само за спокойствието на децата и родителите, но и ще минимизира възможността около подобен вид места да се шири незаконна и криминална дейност. Единственият наказателен паркинг в Бургас – този на „Оборище“, понеже е единствен,  се оказва и крайно недостатъчен и  неудобен за голяма част от бургазлиите. В Меден рудник може да бъде изграден такъв паркинг. Трябва сега да се насърчат промени по посока асфалтиране на пътя към кварталите Лозово и Долно Езерово, като се започне от кръговото на „Трапезица“.

Също толкова необходими ремонти и изграждане на път има към кв. Черно море, кв. Рудник, с. Брястовец и с. Драганово.

-  Според Вас, има ли някакво явление, което е съществено за страната и се пропуска в обществото ни?

- Да, категорично има – пробуждането на гражданското общество. Свидетели сме как през натиска на гражданите политиците интензифицират своята работа и дават решения. Отделен въпрос е дали тези решения удовлетворяват гражданите. И това е, защото гражданите не са пряко въвлечени в оперативната политика – това е минус. Ще добавя накрая и, че гражданската енергия съществува не от днес. Бих се радвал да видя партии, които загърбват своя строго партиен интерес и дават възможност на натрупаната енергия в обществото да се институционализира – да предложат на гражданите да влязат в политиката. Особено на тези хора, които не спират да се доказват, но не могат да намерят своето място сред традиционните интереси на партиите.

Енергията на гражданите може невинаги да е права, но който не се съобрази със нея – задължително греши.

-  Интересът към идеите на Вашето гражданско обединение расте. Ще успее ли то да се впише в контекста на местните избори? И политици, и граждани очакват отговор.

- Явяваме се на тези избори! Имаме и кандидат за кмет, който бургазлии очакват от много време насам. Кандидатурата ще създаде нова политическа ситуация в града. Ще я огласим на една от най-значимите дати – 06.09, Съединението на България. На този ден всички въпроси ще получат отговор.