Почина големият български поет Ивайло Балабанов - съвременният Вапцаров
Той си отиде само 8 месеца след смъртта на своята муза Ваня Балабанова
Големият български поет Ивайло Балабанов ни напусна рано тази сутрин - навръх Илинден, съобщиха негови близки. "Небесният гурбетчия", както бе известен в колегията по името на негово сихотворение и когото мнозина определяха за съвременния Вапцаров остана завинаги на 76 години. Отиде си само 8 месеца след смъртта на любимата си муза Ваня.
Поклонението ще е утре, сряда, в православния храм "Преображение Господне" в Ивайловград в 9:00 часа.
За графоманите, дошли да се снимат с живия гений Ивайло Балабанов, а днес скърбят от 400 км
Ивайло си отиде от този смят само 8 месеца след смъртта на неговата муза Ваня Балабанова, която ни напусна внезапно през ноември 2020 година.
Ивайло Балабанов е роден през 1945 година в село Хухла, Ивайловградско. Той е почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Считан е за един от най-добрите съвременни поети, а творбите му ще остваят трайна диря в българската литература.
Поетът е носител е на десетки награди, призове и литературни отличия. За изключителните му заслуги в областта на културата и изкуството бе награден с орден "Св.св.Кирил и Методий" през 2020 година.
Поклон пред паметта му!
Нима има човек, който да не потръпне и да не сподели поетичната констатация:
Животът е безкрайна съпротива
и вечният му смисъл е в това.
Реката тръгне ли на път – не спира,
дори да я пресрещнат канари.
Посял ли си – по жетва не умирай!
Градил ли си, на покрива умри!
Небе ми трябва – искам да опитам
посятия от мен човешки плод.
Това е мойта българска молитва.
Останалото вече е живот.”
Или да не се съгласи, че
„България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута...”
А любовта?
„С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?..
...Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!”
БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която няма прокопсия....
Великите й царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвеста пияна,
а ореолите - алъш-вериши
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакави си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши...
Защо е с тях? Защо не е с народа?
момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне - като в турско време,
"Къде си, вярна ти, любов народна?"
Взе награда от 20 бона
Токът на Иберийския полуостров спрял заради фотоволтаици
На десния си крак носи бижута за...
Спечели чисто нова кола
Каза за българския футбол
Мирослав Боршош обсъди задълбочаване на двустранното сътрудничество в туризма с посланика на ОАЕ
Както е казал Албър Пайк, 33-степен масон, когато масите станат неспокойни и имат нужда от "герои," ние ги създаваме (контролираме!) и им ги предоставяме. Същото се прави и при планирани смени на режими. Надявам се никой не си въобразява, че случилото се тук 1989 година беше някакъв органичен процес.
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ:
ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
Европа – млада и непохитена,четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена загина рицарят Иван Шишман.
Европа плачеше за Жулиета, Европа възклицаваше по Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета вървяха глутниците на Аллах.
Когато, обкръжена от слугини,тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини, гяурките вървяха пет за грош.
Когато тя строеше катедралии замъци – във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавалии плачеха за Алтънлъ Стоян;
въздигаха се кървави калета,градени със отрязани глави
и всъщност си остана непревзета Страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма, широка колкото следа от лъв,
но стана страшна вълча яма,покрита с кости и залята с кръв.
Със кремъклия пушка, с проста сопа,със камък и стрела
от бучиниш дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж.