Горската система е в тежко финансово състояние след 3 години бездействие

Абсолютна лъжа са твърденията за високи заплати в сектора, това е част от дългогодишната атака срещу горските служители, категоричен е инж. Деян Белемезов

Ключови думи: деян белемезов, юидп-сливен, интервю, горска система, лошо финансово състояние

Инж. Деян Белемезов е новият директор на Югоизточното държавно предприятие-Сливен, назначен бе по време на служебното правителство малко преди последните парламентарни избори. Той е на 55 години, женен с две деца и две внучета. Роден е в град Николаево, Старозагорска област. Магистър със специалност „Горско стопанство” от Лесотехническия университет, има близо 30 години стаж в системата. Разговаряме в кабинета му за състоянието на горските стопанства и проблемите, които се трупат с непрекъснатата смяна на правителства и ръководства в министерството. .

Инж. Деян Белемезов поема поста директор на Югоизточно държавно предприятие – Сливен

- Инж. Белемезов, от години идваме в тази администрация, все беше спокойно, като в мавзолей. На какво се дължи сега това раздвижване в централата, в кабинета ви влизат и излизат колеги, циркулират документи?

- Както в едно семейство - когато всичко е добре финансово, цари спокойствие. Когато не е добре - спокойствие няма, въобще липсва. В момента, за съжаление, горската система у нас е в много тежко финансово състояние и ЮИДП-Сливен не прави изключение.

- На какво се дължи, за директорите на горските предприятия се знае, че сте като царе - и финансово, и като власт, надолу по веригата също не се е чувало недоволство?

- Никога не е имало всъщност такъв момент в горската система. В повечето случаи, за които говорите, е било преекспонирано. В много малки периоди в последните 25 години икономическата конюктура, свързана с, да речем, дърводобива, е била такава, че да се трупат печалби и директорът на което и да е предприятие да е разполагал с огромни средства. Не знам защо през годините се налагаше такова всеобщо мнение -  видите ли, в тези предприятия се концентрират огромни средства и директорите правят каквото си искат. И едва ли не, дори не вдигат телефона на министъра...

- Казахте 25 години. Откога сте в тази система, че говорите за четвърт век?

- Системата я познавам в детайли. От повече от 25 години съм в нея. Първата ми длъжност беше технически ръководител на обекти - обикновен горски бях. През годините не съм пропуснал почти нито една кариерна стъпка. Преминал съм и през ръководител в "Базов разсадник" в с. Ветрен, община Мъглиж, Старозагорско, с което много се гордея. Това е и най-дългозаеманата ми длъжност. Опитът и това, което коментирам, е от първа ръка през годините и съм твърдо убеден, че ви казвам истината. Бях директор на Териториално поделение, бях зам.-директор на ДГС „Стара Загора”, картината ми е ясна и тя никак не е добра.

- Какво заварихте тук, вече като директор на ЮИДП-Сливен, преди по-малко от 2 месеца?

- Не допусках, че финансовото състояние е чак толкова зле. Не документално, не че нещо не е извършвано както трябва. Сметките ни просто са празни и няма как да кажа друго. От втората половина на 2023 г.е ясно, че имаме проблем в горската система. Той е от една страна заради намаленото търсене на дървесина - най-вече за технологична преработка. Това е основната дървесина, с която ЮИДП разполага. 

- И износ ли нямаме, освен спад на вътрешното търсене?

- Много рядко се изнасяли дървесина. Изчезвала българската гора заради износ - това е пълна лъжа. Просто предприятията не изкупуват. Проблемът дойде, когато най-големият преработвател на дървесина  у нас - „Монди”, реши да преустанови работа. Това беше решение на управителното тяло на холдинга - че може да се лиши от завода си в България. Той беше базиран в Стамболийски. „Монди” обработваше 1 млн. кубика дървесина годишно. Основният предмет на производство при тях бе хартията. Основното количество, което им продавахме, беше иглолисна дървесина.  С преустановяването на работата на завода в Стамболийски се получи дисбаланс - предлагането на технологичната дървесина стана по-голямо от търсенето. Ние сме в пазарна икономика и съответно цената тръгна надолу. Към този момент нямаме проблем с търсенето, а проблем с цената. Много евтино я купуват.

- Кои са ви конкуренти?

- На практика нямаме. Много малко количество дървесина е предмет на внос у нас. Има конкуренция от Румъния и някои казват дори от Украйна. Но това е малко на общия фон. Конкуренти ни се явяват общините, които имат горски територии и снабдяват местното население с дървесина. Горските кооперации също - там влизат частни гори и работят. Но те не са фактор.

- За какво служи технологичната дървесина? Отживелица ли е?

- Не е изобщо отживелица. Всички мебели, произведени в повечето домове, са ПДЧ, МДФ - все плоскости, които се произвеждат от технологична дървесина. От такава се превят и пелети, целулоза, хартия.

- А незаконната сеч, кражбите, контрабандата, не ви ли пречат?

- На мен не ми е известна друга система в България, която е толкова прозрачна. Превозните билети са в електронен формат, правят се снимки на композициите, на камионите и товара им. Всичко това се качва във виртуалното пространство, почти в реално време. Всичко може да се провери по всяко време. Има генерирани координати на мястото, от което се издава превозният билет. Не знам колко по-светло може да стане. То и в момента ни затруднява в огромна степен. Горският трябва да отиде на място да направи снимки, ходи се на 5-10 места. Има точно определени насаждения за заснемане. После качва в общия ни регистър и информацията е достъпна за всички. Хората, които са натоварили камионите, чакат нашият служител. Това всичко води до много разходи. Говорим за черни пътища - амортизацията на автомобилите е огромна, гориво, заплати. Всичко това се прави да сме на светло. 

- А имате ли качествени кадри, които застъпват вече, на които да разчитате?

- Не, и това е другият огромен проблем. От много време насам професията не е атрактивна поради ред причини. Заплащането не е достатъчно, а всички работим за една заплата. Поради финансовите сътресения, които сега преживяваме, няма как и да се повишат заплатите. Това води до загуба на кадри и то млади кадри. Наскоро направих справка за възрастовата структура на ЮИДП. За мой най-голям ужас се оказа, че от 1158 човека личен състав, във възрастовата група до 25 години имаме общо 12. В следващата група 25-35 г. са 112. Повече от 40% са в групата на 56+ г. Нищо радостно няма в това. 

- Вие бяхте назначен от служебното правителство. Министърът тогава беше много прецизен в това отношение. Имате ли информацията, че оставате на този пост?

- Дали ще остана, не го решавам аз.

- Какво мислите, че трябва да се случи сега - за бъдещето?

- Това е въпросът и е за 1 млн. евро. Анализът е направен и причините да се стигне до тук са ясни. Непредприемането на действия при надвиснала опасност от втората половина на 2023 г. насам, липсата на политически решения. Управленските решения при тази несигурност се взимат много трудно - когато се с менят правителства през няколко месеца. Затова и не се взимат решения. 

- Колко административни области обхваща ЮИДП-Сливен?

- Бургас, Ямбол, Сливен, Хасково, Стара Загора.

- Има ли други предприятия в по-добро финансово състояние?

- Не бих казал. Може би много малко по-добре е Смолян, поради естеството на горите, които стопанисват. Имат скъпа дървесина.

- Оправдани ли са там космическите заплати на служителите, за които се заговори по обществената телевизия?

- Това категорично не е вярно! За мен е част от предприетата преди много години атака срещу горската система. 14 000 евро нито аз, нито който и да е от шестимата директори в страната, не получава. Когато го обявиха по БНТ за пръв път замълчах поради простата причина, че тогава не знаех каква е заплатата на директора - бях назначен само от една седмица. Не бях стигнал дотам да задам въпрос към главния счетоводител колко ми е заплатата. Вече видях за какво става въпрос. Говорим за 5000 евро. В Смолян е нормално дае  повече, поради причините, които ви казах, но е далеч под 14 хил.евро.

- Познавахте ли Пейчо Върбанов, дълго време ръководеше това предприятие, носят се легенди за него, що за човек беше той, седите в неговия стол?

- Знам кой беше. Бил съм на Съвети с него. Като ръководител знам, че беше много силен ръководител. Но и времената бяха много различни от днешното време. За съжаление.