Токът скочи със 126%, бизнесът и синдикатите искат спешна среща с Радев

Ключови думи: цени на тока, Румен Радев, работодатели и синдикати, компенсации за бизнеса, енергийна криза

Цената на електроенергията за бизнеса е скочила със 126% от юни до октомври, а български предприятия са изправени пред риск да намалят или прекратят производството си, да съкращават работници и да забавят заплати. За това предупреждават работодателските организации АИКБ, БСК и КРИБ заедно с двата големи синдиката КНСБ и КТ „Подкрепа“. В общо отворено писмо те настояват за спешна среща с премиера Румен Радев, вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев и енергийния министър Ива Петрова.

Според цитираните от организациите данни поскъпването на електроенергията спрямо октомври 2025 г. достига приблизително 82%. Увеличението засяга пряко промишлеността, хранителната индустрия, транспорта, търговията и услугите. Най-тежко е положението на предприятията с високо потребление на ток, за които електроенергията формира значителна част от производствените разходи.

Работодателите и синдикатите предупреждават, че малките и средните фирми нямат достатъчен финансов резерв, за да издържат продължително на подобни цени. Сред посочените последствия са спиране на производствени мощности, преминаване към непълно работно време, съкращения и забавяне на трудови възнаграждения. Предприятия с дългосрочни договори на фиксирани цени са изправени и пред риск да не изпълнят поетите поръчки.

Опасенията не се ограничават до индустрията. Петте организации предупреждават, че натрупването на разходи за електроенергия ще принуди производители и търговци да повишат цените на стоките и услугите. Така проблемът ще засегне и домакинствата чрез допълнителен инфлационен натиск.

Флагман.бг вече съобщи за спрени производства заради скъпия ток и борсови цени, достигнали 535 евро за мегаватчас.

Основното недоволство на бизнеса е насочено към начина, по който държавата изплаща компенсациите. Действащата програма за небитовите потребители обхваща периода от 1 септември 2026 г. до 30 юни 2027 г., но предвижда еднократно плащане след неговото приключване. Така предприятията трябва сами да осигурят средствата за високите си сметки през зимните месеци, когато натискът върху разходите им е най-силен.

Работодателите и синдикатите определят отлагането на компенсациите като принудително кредитиране на държавата от страна на бизнеса. Те настояват за предвидим механизъм, който да осигурява навременни плащания, вместо финансовата подкрепа да пристига месеци след направените разходи.

Сред исканията им е преразглеждане на схемата за енергоемките предприятия и програмата за останалите небитови потребители. Петте организации настояват и „Булгаргаз“ да прекрати различното ценообразуване за топлофикациите и газоразпределителните дружества, които получават газ по регулирани цени, и за енергоемките предприятия, които плащат пазарни цени по договорените количества за 2026 и 2027 г., докато продължава периодът на екстремни цени.

Поставено е и искане Министерството на енергетиката и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ да представят публични разчети за наличните средства, прогнозните плащания и очаквания процент на компенсиране. Работодателите предлагат да се проучат допълнителни източници на финансиране, включително държавна гаранция и мостово финансиране, за да не се стигне до недостиг на пари за обещаната подкрепа.

Организациите настояват за постоянна работна група с представители на финансовото и енергийното министерство, бизнеса и синдикатите. Тя трябва да следи ежемесечно цените на електроенергията и да предлага промени в компенсационните механизми. Искат и задължителни предварителни консултации със социалните партньори при бъдещи промени в програмата, включително чрез Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Отделно внимание в писмото е отделено на културните институции и други небитови потребители с обществено значими функции, които не попадат в специалния режим за компенсиране до цените за домакинствата. Според организациите и те се нуждаят от навременна подкрепа, за да продължат дейността си.

Работодателите и синдикатите предупреждават, че времето за реакция преди зимния сезон е ограничено. Според тях забавянето на решенията създава риск от затваряне на предприятия, загуба на работни места и допълнително поскъпване на живота.