Бургас събуди духа на българщината, ето как бе честван 3-ти март
Макар и в епидемиологична обстановка, програмата бе интересна и празничният дух се усещаше навсякъде
Бургас събуди духа на българщината и чества по впечатляващ начин 143-ата годишнина от Освобождението на България.
В 10 часа от Морска гара тръгна няколко хилядно автошествие до град Българово. (ВИЖ НАШАТА ТЕМА В РАЗВИТИЕ)
Събитието се организира от семейство Карашеви и определено се превръща в една от емблемите на града.
В 11 часа на площад „Атанас Сиреков“ бе традиционното издигане на националния флаг. На официалното събитие присъстваха кметът на града Димитър Николов, областният управител Вълчо Чолаков, директорът на ОД на МВР в Бургас старши комисар Калоян Калоянов, председателят на ОбС Бургас проф.Севдалина Туманова.
„3 март е славна страница в нашата история, която винаги е повод за гордост и висок патриотичен дух. Не трябва да забравяме, че тази свидна свобода е изкована благодарение на саможертвата на хиляди наши събратя – руски войни, които са участвали в активните боеве за спасението на България“, каза кметът Димитър Николов.
Сред политиците бяха и Димитър Бойчев и Иван Вълков, депутати от ГЕРБ, Тодор Байчев, народен избраник от БСП, проф.Юлия Йоргова, областният лидер на БСП Стойко Танков, общинският съветник от ДБГ Живко Табаков и много други.
Пред паметника на руските освободители бе почетният консул на Руската федерация в Бургас г-н Тонко Фотев, а стотици граждани поднесоха венци и цветя в знак на признателност към хората, дали живота си за свободата на България.
Какво време ни очаква в седмицата от 8-ми до 14-ти декември, ще завали ли сняг в страната
Даниел Митов отговори дали се опасява от гражданска война
Осъдиха мнима хазяйка, ужилила студенти
Какво най-много се е търсило в Wikipedia през 2025 г.
Мощна подкрепа за Любо Пенев във Валенсия
Ландо Норис ликува в инфарктен сезон на Формула 1
България няма шанца, но има Зографски - нашенецът отново впечатли за СК
Ивайло Мирчев: Този бюджет е по-лош
Фатална катастрофа на пътя Севлиево-Габрово

Жалко, за това ли даваха живота дедите ни