Бургас събуди духа на българщината, ето как бе честван 3-ти март
Макар и в епидемиологична обстановка, програмата бе интересна и празничният дух се усещаше навсякъде
Бургас събуди духа на българщината и чества по впечатляващ начин 143-ата годишнина от Освобождението на България.
В 10 часа от Морска гара тръгна няколко хилядно автошествие до град Българово. (ВИЖ НАШАТА ТЕМА В РАЗВИТИЕ)
Събитието се организира от семейство Карашеви и определено се превръща в една от емблемите на града.
В 11 часа на площад „Атанас Сиреков“ бе традиционното издигане на националния флаг. На официалното събитие присъстваха кметът на града Димитър Николов, областният управител Вълчо Чолаков, директорът на ОД на МВР в Бургас старши комисар Калоян Калоянов, председателят на ОбС Бургас проф.Севдалина Туманова.
„3 март е славна страница в нашата история, която винаги е повод за гордост и висок патриотичен дух. Не трябва да забравяме, че тази свидна свобода е изкована благодарение на саможертвата на хиляди наши събратя – руски войни, които са участвали в активните боеве за спасението на България“, каза кметът Димитър Николов.
Сред политиците бяха и Димитър Бойчев и Иван Вълков, депутати от ГЕРБ, Тодор Байчев, народен избраник от БСП, проф.Юлия Йоргова, областният лидер на БСП Стойко Танков, общинският съветник от ДБГ Живко Табаков и много други.
Пред паметника на руските освободители бе почетният консул на Руската федерация в Бургас г-н Тонко Фотев, а стотици граждани поднесоха венци и цветя в знак на признателност към хората, дали живота си за свободата на България.
15-годишни австралийци атакуват в съда националната забрана на социалните мрежи
Ужасяващо: Извадиха от водата безжизненото тяло на млад футболист
Последна информация за състоянието на 7-годишното дете, което пострада при жестоката катастрофа край Пловдив
Мелания Тръмп посрещна елхата пред Белия дом в бяло палто
Почина бившият вицепремиер Кирил Цочев
24-годишният тираджия, затрил цяло семейство край Пловдив, е с множество нарушения зад волана
Ще дават тотото на 15-годишна концесия

Жалко, за това ли даваха живота дедите ни