Как сбъднаха мечтата на 11-годишно момченце от Бургас и къде е кметът в дните преди Коледа

Общинските съветници сбъднаха мечтата на детето, което искаше да се почувства равно сред връстниците си

Ключови думи: Димитър Николов, сираче от Бургас, общински съвет Бургас

Тема в развитие

Как сбъднаха мечтата на 11-годишно момченце от Бургас и къде е кметът в дните преди Коледа Вдигат парите за фонд „Инвитро", 100 семейства чакат помощ Кметът Димитър Николов: Имам по-големи амбиции от мащабите на Бюджет 2020 Константин Бачийски: СЕК ще подкрепи бюджета, но ще бъдем неговите одитори Очертава се категорична подкрепа за бюджета от 306 млн.лева на Бургас

Може ли да се направи наказателен паркинг в ж.к.”Меден рудник”, за да не струва репатрирането 86 лева БСП Бургас в челен сблъсък с администрацията за общинските имоти Съветници с жълти жилетки на сесията за бюджета на Бургас Живко Табаков: Подкрепяме Бюджет 2020 на Бургас Бюджет 2020 за ж.к.“Меден рудник“: Паркинг пред Небостъргача, голям ремонт до бл.425 и Младежки център Пълна промяна за района около пазар „Краснодар“ в Бюджет 2020 Бюджет 2020 ще е щедър за бургаския кв.Сарафово: Саниране на детска градина, шумозащитна стена и велоаея Община Бургас е готова да обнови старите улици в ЦГЧ, но вижте какво чака

виж още

скрий

За какво мечтае едно 11-годишно хлапе от Бургас? Не е за смартфон, очила за виртуална реалност или някоя друга глезотия от новото хилядолетие, а за нещо обикновено – правото да се почувства равно със своите връстници от всяко средностатистически семейства.

Интересната история на едно подобно дете разказа днес кметът на Бургас Димитър Николов. В емоционално обръщение, секунди след приемането на Бюджет 2020, той благодари на общинските съветници и разкри как днес те са подпомогнали да сбъднат мечтата на сираче от Бургас.

Публикуваме с незначителна редакторска намеса цялата речта на кмета Димитър Николов към общинските съветници:

Всяка година в един от дните преди Коледа, зарязвам всички свои ангажименти и обикалям социалните домове на Бургас. Оставям във всеки един, толкова колкото е необходимо, за да обърна внимание на нашите деца, защото голяма част са без родители, сираци. Говоря си с тях за това какво се е случило през годината, за какво мечтаят. Те представят пред мен песен или стихотворение. Превръща се в един открит разговор, който сигурен съм зарежда и двете страни с позитивни емоции.

Няма да забравя срещата в един от тези домове. Видях едно момченце, на около 11 години. Попитах го какво си пожелава. Детето беше изключително искрено. Каза ми: „Искам през следващата година нашата футболна школа да продължи!”.

Може би не знаете, но през миналата година Община Бургас спечели европейски проект, чиято основна задача бе да финансира заниманието със спорт на деца, които живеят в нашите социални домове.

С европейско финансиране закупихме топки, анцузи, маратонки, добра храна и тези деца се чувстваха изключително щастливи, защото имаха възможност да тренират, както своите връстници от семейства с възможности.

Те искаха само това – да се почувстват равни. Момченцето ме трогна, защото не искаше други подаръци, а просто да тренира футбол. Откровено, искрено, гледаше ме с очи пълни с надежда. Днес вие сбъднахте неговата мечта.

Някъде в тези 68 точки (бюджетът бе разделен на параграфи и се гласуваше точка по точка днес ) бяха заложени средства тази футболна школа да продължи, но вече само с общински средства ,защото европейската програма свърши. Казвам ви го, за да благодаря на всички вас за това уважение към дребните неща към хората, които искат да се развиват.