След историческата загуба на Вучич: Ще се разпадне ли единството на студентите, които промениха Сърбия?

Победителите получават парламентарно мнозинство, но трябва да излъчат управление, докато партията на досегашния лидер търси своето място в новата политическа обстановка

Ключови думи: избори Сърбия 2026, студентска листа Сърбия, Александър Вучич изборна загуба, Марин Русев анализ Сърби

Студентите успяха да прекъснат дългогодишната политическа доминация на Александър Вучич в Сърбия, но най-трудното изпитание за тях тепърва предстои. След изборната победа на „Студентска листа“ страната навлиза в период на политическо пренареждане, при който досегашното единство на протестното движение може да бъде поставено на сериозно изпитание, предава investor.bg.

Това коментира проф. Марин Русев, преподавател в катедра „Регионална и политическа география“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Според предварителните резултати, обявени от сръбската Републиканска избирателна комисия на 26 октомври, „Студентска листа“ получава 52,71% от гласовете и 140 места в 250-членния парламент. Формацията „Александър Вучич – Обединена Сърбия“ остава втора с 39,17% и 104 мандата. Резултатите бележат историческа промяна след продължителните студентски протести, започнали заради трагедията на железопътната гара в Нови Сад през ноември 2024 г.

Проф. Русев обаче смята, че победата не означава край на политическото напрежение. Напротив, преминаването от протестна дейност към реално управление ще постави движението пред нови въпроси, по които отделните му представители могат да имат различни позиции.

„Може би единните студенти ще погледнат на въпросите от държавната политика по различен начин, а това означава, че се очаква стандартно роене, което е полезно за страната“, коментира той.

Политическото движение, което успя да обедини различни обществени групи срещу управлението на Вучич, сега ще трябва да излъчи ръководство, да формира кабинет и да определи конкретните си приоритети. Сред най-сериозните предизвикателства са борбата с корупцията, промените в държавните институции и отношенията на Сърбия с Европейския съюз, Русия и съседните балкански държави.

Русев прави паралел между събитията в Сърбия и политическите промени в България през 90-те години, когато студентските протести също оказаха сериозно влияние върху обществените процеси. По неговата оценка студентските движения се отличават с искреността на първоначалните си искания, но постепенно са принудени да възприемат по-прагматичен политически подход.

Експертът очаква промени и в партията на Вучич. Според него част от Сръбската прогресивна партия ще се опита да запази единството си, докато други нейни представители могат да потърсят възможности за приспособяване към новата политическа обстановка.

От особено значение за България и останалите съседни държави е как ще се развие външната политика на Белград. Проф. Русев определя Вучич като един от последните ясно проруски ориентирани лидери в Европа и посочва, че съседите на Сърбия имат основания да очакват смекчаване на отношенията.

„Нужно е да се търси разбирателство, а не страната да се връща към отдавна изветрели ценности, които не носят просперитет“, заявява той.

Според политическия географ протестите не трябва непременно да се възприемат като заплаха за стабилността. Там, където общественото недоволство не намира израз в парламентарните институции, то може да се пренесе на улицата и да доведе до политически промени.

За Сърбия обаче следващият етап ще бъде по-сложен от самата изборна победа. „Студентска листа“ трябва да докаже, че може да превърне обществената подкрепа в работещо управление, докато досегашните управляващи ще търсят новото си място в политическата система.

Така основният въпрос вече не е дали студентите могат да победят Вучич, а дали ще успеят да запазят достатъчно единство, за да осъществят промените, които обещаха на сръбските избиратели.