Българи и румънци атакуват Швейцария. Какво работят там?
Наемат ги за консултанти, строители, продавачи, за работа на полето
През юни 2019 броят на българите и румънците, получили разрешителни за престой и право на работа в Швейцария, е нараснал драстично. Защо? Колко са българите там? И в кои сфери работят? Отговорите на тези въприс дава Дойче веле. От началото на месец юни 2019 гражданите на България и Румъния имат пълна свобода на придвижване и право на работа в Швейцария.
И, както изглежда, немалко хора от двете страни са се възползвали от това: от 1 юни насам Швейцария регистрира засилен приток на български и румънски граждани: само през миналия месец страната е издала 1136 петгодишни разрешителни за пребиваване на българи и румънци - а това е много повече, отколкото за 12-те месеца преди отпадането на ограниченията, пише "Ааргауер цайтунг", позовавайки се на официалната статистика. Според нея, до края на май 2019 година са били издавани средно по 83 разрешителни на месец.
На какво се дължи големият ръст?
Властите предполагат, че става въпрос за еднократно увеличение, а не за трайна тенденция. Те си обясняват ръста с натрупването на много молби, които през последните две години не са могли да бъдат обработени - през 2017 и 2018 квотите от по 1000 разрешителни на година са се изчерпвали прекалено бързо. "Ааргауер цайтунг" цитира Лукас Ридер, говорител на швейцарската Служба за чужденците, който обяснява това с "ефекта на наваксването". Той обаче не се ангажира с прогноза, тъй като имиграцията зависи от много фактори.
Преди три години - на 1 юни 2016 - Швейцария премахна ограниченията за гражданите на България и Румъния за 1 година. Тогава броят на имигрантите от двете балкански страни нарасна значително. Затова правителството задейства един вид предпазна клауза с цел да ограничи притока. От 1 юни 2019 ограниченията за гражданите на двете балкански държави отпаднаха окончателно.
Какво работят българските мигранти в Швейцария?
Много от тях сега си намират работа в отрасли и професии, в които има относително голямо търсене на работна ръка. Според официалната статистика най-много българи и румънци работят в доста широко дефинираната категория "Планиране, консултантски услуги, информатика". Не са обаче малко и онези, които работят в строителството, хотелиерството и ресторантьорството, търговията на дребно и селското стопанство. От Държавния секретариат за икономиката (Seco) също смятат, че ръстът на издадените разрешителни за българи и румънци от месец юни е еднократно явление.
Ръководителят на Дирекцията по труда към Seco Борис Цюрхер уточнява, че петгодишните разрешителни за пребиваване се издават само на лица, които имат безсрочни трудови договори или разполагат с достатъчно средства, за да се издържат сами. Големият брой имигранти от България и Румъния влиза в противоречие с общата тенденция: като цяло се усеща спад на заселващите се в Швейцария. През месец юни 2019 общият брой на новопристигналите чужденци в страната е бил с 3,2% по-нисък, отколкото през юни 2018, посочва "Ааргауер цайтунг".
По данни от 2017 година в Швейцария живеят близо 14 400 румънци и около 8 100 българи, като през 2016 миграцията от двете страни е нараснала двойно в сравнение с 2015. Страната има население от около 8,5 милиона души, като една четвърт от тях не притежават швейцарски паспорт.
Живот след смъртта: Жена видя Рая, срещна загубеното си дете и се върна да разкаже
Русе грее с 900 метра празнична светлина и нова коледна магия
Лекари без договор, пациенти без сигурност – защо бюджетът за 2026 е решаващ
Открит опасен микроорганизъм в мляко за кърмачета, изтеглят партиди от пазара
Властта се срива, Радев излиза напред
Откраднаха коледна елха от района пред училище в Радомир
Протест в Смолян срещу фотоволтаична централа: Жителите се опасяват за домовете и гората
Как евтините китайски дрехи заляха Европа
Въпросът остава: Кои са били хората, стреляли по деца в Сараево, като на сафари?
Тези хора да забравят за джинджифил, въпреки че се води суперхрана
Нова горивна схема затяга коланите: Бензинът в Иран вече не е даденост
Всички правим тази грешка: Тези ястия, стават по-здравословни, но чак на следващия ден

И то не само защото се плаща по добре, но и отношението не е като към крепостни селяни. Колкото и да е зле , не може да е по зле от бургаските "бизнесмени" - селяндури