Българи и румънци атакуват Швейцария. Какво работят там?
Наемат ги за консултанти, строители, продавачи, за работа на полето
През юни 2019 броят на българите и румънците, получили разрешителни за престой и право на работа в Швейцария, е нараснал драстично. Защо? Колко са българите там? И в кои сфери работят? Отговорите на тези въприс дава Дойче веле. От началото на месец юни 2019 гражданите на България и Румъния имат пълна свобода на придвижване и право на работа в Швейцария.
И, както изглежда, немалко хора от двете страни са се възползвали от това: от 1 юни насам Швейцария регистрира засилен приток на български и румънски граждани: само през миналия месец страната е издала 1136 петгодишни разрешителни за пребиваване на българи и румънци - а това е много повече, отколкото за 12-те месеца преди отпадането на ограниченията, пише "Ааргауер цайтунг", позовавайки се на официалната статистика. Според нея, до края на май 2019 година са били издавани средно по 83 разрешителни на месец.
На какво се дължи големият ръст?
Властите предполагат, че става въпрос за еднократно увеличение, а не за трайна тенденция. Те си обясняват ръста с натрупването на много молби, които през последните две години не са могли да бъдат обработени - през 2017 и 2018 квотите от по 1000 разрешителни на година са се изчерпвали прекалено бързо. "Ааргауер цайтунг" цитира Лукас Ридер, говорител на швейцарската Служба за чужденците, който обяснява това с "ефекта на наваксването". Той обаче не се ангажира с прогноза, тъй като имиграцията зависи от много фактори.
Преди три години - на 1 юни 2016 - Швейцария премахна ограниченията за гражданите на България и Румъния за 1 година. Тогава броят на имигрантите от двете балкански страни нарасна значително. Затова правителството задейства един вид предпазна клауза с цел да ограничи притока. От 1 юни 2019 ограниченията за гражданите на двете балкански държави отпаднаха окончателно.
Какво работят българските мигранти в Швейцария?
Много от тях сега си намират работа в отрасли и професии, в които има относително голямо търсене на работна ръка. Според официалната статистика най-много българи и румънци работят в доста широко дефинираната категория "Планиране, консултантски услуги, информатика". Не са обаче малко и онези, които работят в строителството, хотелиерството и ресторантьорството, търговията на дребно и селското стопанство. От Държавния секретариат за икономиката (Seco) също смятат, че ръстът на издадените разрешителни за българи и румънци от месец юни е еднократно явление.
Ръководителят на Дирекцията по труда към Seco Борис Цюрхер уточнява, че петгодишните разрешителни за пребиваване се издават само на лица, които имат безсрочни трудови договори или разполагат с достатъчно средства, за да се издържат сами. Големият брой имигранти от България и Румъния влиза в противоречие с общата тенденция: като цяло се усеща спад на заселващите се в Швейцария. През месец юни 2019 общият брой на новопристигналите чужденци в страната е бил с 3,2% по-нисък, отколкото през юни 2018, посочва "Ааргауер цайтунг".
По данни от 2017 година в Швейцария живеят близо 14 400 румънци и около 8 100 българи, като през 2016 миграцията от двете страни е нараснала двойно в сравнение с 2015. Страната има население от около 8,5 милиона души, като една четвърт от тях не притежават швейцарски паспорт.
Несебърлийката Ивелина Пехливанова с фурор на световно първенство
Къща на ужасите: Съпруг принуди жена си да спи с над 120 мъже
Фортуна се усмихна на Левски, ЦСКА и Григор Димитров
13-месечно момченце бе убито, 10 трагични пропуска на системата
Защо Gen Z плаща за тишина
Туристическият бранш на спешна среща с АПИ. Стана ясно кога приключват ремонтите на АМ "Тракия"
Община Бургас ще подмени стари и опасни дървета по ул. „Оборище“
КУБ с официална позиция: Не сме анклав или престъпна групировка
Ще има ли зоополиция и ефективни присъди срещу насилието над животни
„Двигателят на времето“ събра иновативни училища в Бургас!
Европарламентът затяга мерките срещу изкуствения интелект
След палежа: Скопие уверява, че насилието няма да бъде толерирано

И то не само защото се плаща по добре, но и отношението не е като към крепостни селяни. Колкото и да е зле , не може да е по зле от бургаските "бизнесмени" - селяндури