Потомка на Петко Войвода зове девизът му да бъде изписан на вратата на Парламента

Девизът на легендарния Капитан Петко Войвода „Да не се делим ни в лошо, ни в благатко време“ да се изпише на вратата на Народното събрание, предлага неговата потомка Пенка Чакалова-Генева. Според нея, ако държавните ни се вслушат в мъдрите й слова и изпишат завета на Капитана, депутатите ще спрат да се карат, ще работят за България и няма повече да ни разединяват. Не забравяйте, но и не отмъщавайте, призова правнучката на Петковия брат Митрю в интервю за бургаския вестник „Компас“.
В седмия ден на февруари ще се навършат 117 години откакто българският хайдутин, революционер и национален герой Капитан Петко Войвода си отиде от този свят. „На този тъжен ден българите ще склоним глава, ще помълчим и ще му поднесем китка цвете в знак на обич и клетвен знак, че той винаги ще остане жив в сърцата ни. Тази любов ще се предава от поколение на поколение, от век на век и ще държи будна българската ни свяст“, заяви праплеменицата му пред наш репортер.
„Четвъртата си книга „Паметниците на Капитан Петко Войвода“ съм посветила на българите, които носят в сърцата си името му с чест и достойнство, които са превъплътили любовта си към него в безброй ръкотворни паметници, барелефи и паметни знаци. Той не е само хайдутинът закрилник за тях, той е и борецът за освобождението на гръцкия остров Крит от турско робство, като част от гарибалдийската дружина, която сам ръководи и командва. Той е и участникът в Руско-турската война на страната на руската освободителна армия“, добавя дамата, която е отдала 35 години от живота си като учителка по български език и литература да обучава и възпитава българските деца на родолюбие.
Тя разказва за останките от родната къща на Петко Войвода, за паметника му в Доганхисар (Есими) пред таверната на гърка Макис, за сините вълни на Бяло море, които мият бреговете на земята, която и до днес не познава свободата, за поруганите гробове на хиляди българи. На въпроса защо се е стигнало дотам държавниците ни да позволят гърците да изравнят със земята гробищата и защо никой не защитава правата на българите в поробена Тракия, Пенка Чакалова отговаря, че може би истината се корени в забравата. Няма ли български гробища, няма и българско минало, добавя тя.
„Защо десетки български гробове са изравнени със земята и приготвени в алеи за нови погребения, вече на гърци от с. Есими (гръцкото име на с. Доганхисар)? Къде са костите на българите, които досега са лежали в тази изконна българска земя? Защо на правителствено ниво не се поставят тези въпроси? Защо се мълчи? Та нали стара максима гласи, че Родината е там, където са гробищата ти. Нали гробищата са пъпната връв между човека и рода му!“, коментира дамата, която е потомка и на героя Стамо Чакалов, който през 1923 г. успял да извести войводата Димитър Маджаров, че турците водят 23 000 българи към Фере, за да бъдат потурчени или издавени в Марица. Той е увековечен в народната памет, за него се пеят песни.
Правнучката на Петковия брат Митрю разказва и за иконата на Богородица, която руският император Александър II е подарил на войводата. Сега тя е сред ценните експонати на Националния исторически музей. В книгата си „Паметниците на Капитан Петко Войвода“ тя пише и за осиновените от Капитана и съпругата му Радка Любка и Кръстю Петкови. На смъртния си одър войводата ги заклел да се оженят един за друг и да продължат рода му, да имат много деца и да го споменават със „здраве и добри думи“.
„Любка и Кръстю са изпълнили заръката му и са се оженили. Сведения за това съм почерпила и от разказа на тяхната внучка Кристина Петкова-Отто. Със семейството на осиновения син на Капитана Кръстю Мърмирев се среща леля Калина Педева, внучка на Петковия брат Митрю Каракирков във Варна. Намерили къщата на Капитана. Посрещнал ги Кръстю. Той е от с. Мерхамли и е негов братовчед. Зарадвал се много, когато разбрал, че тя е племенница на войводата. Поканил ги в дома си. След малко пристигнали синовете му с файтон, в който били впрегнати „два коня като две невести, а краката им били вързани с бели навивки, за красота“. Братята работели като чиновници в предприятието на баща си за сусам - „Янъ фабрика“. Кръстю им казал с файтона да заведат гостите на вилата. А вилата била цял палат край морето. Това е последният контакт с Кръстю Мърмирев и семейството му“, разказва писателката.
„Трагична е съдбата на българите от Беломорска Тракия през оня жесток отрязък от живота на България – обезбългаряването на Източна и Западна Тракия, на Македония, на села, населени с българи в Мала Азия. Има ли човешко сърце, което да не затупти учестено при вида на турските издевателства над беззащитното българско население, водено на явна смърт от Дедеагач към Фере, Марица и Турция?“, пита потомката на Петко Войвода. „Не само при писането на двете ми книги „Спомен и Памет за Каракирковия род - родът на Капитан Петко Войвода“ и „Сага за Чакаловия род“ съм съпреживявала, плакала и страдала за тези, които са станали курбан за българската си чест, език и вяра. Затова си мисля, че ние, потомците, сме длъжници на родовете си, че не оставяме за идните поколения отстояваното им право на живот, за да ни има днес и нас“, споделя правнучката на Петковия брат Митрю. За да предаде капитана, той е бил подложен на ужасни мъчения. Ослепял е в турските зандани, но оцелява. В последната си книга Пенка Чакалова разказва как през 1923 г. по време на интернирането в Дедеагач (Александруполис) гърците хранели българите с хляб със смелено стъкло и прадядо й умира от страшни болки. „Трагична е била съдбата и на другия ми прадядо Стою Кирев Чакалов. Той е бил два мандата мухтар /кмет/ на село Доганхисар (б.а. родното село на Петко Войвода). Заедно с прадядо ми Митрю са затворени в едно училище в гр. Дедеагач, заедно с много други немощни старци. Това става след интернирането през 1923 г. по островите от гърците. Тези стари хора са хранени с хляб с примес на смелено стъкло“, заяви Чакалова.
„Ако се позова на спомените на прабаба ми Стоя Съракостова Каракиркова - съпруга на Митрю, то трагедията е пълна. Дворът на училището в Дедеагач бил настелен с телата на умрелите“, добавя потомката на Петко Войвода. „Мъдри хора са казали, че кръв с кръв не се измива! Трагизъм, трагизъм и болка съпътстват в различна степен поколенията, но само със спомените не се живее. От тях трябва да се правят изводи "на ползу роду" и да се върви напред“, каза още тя.
7 февруари е трагичен ден за България, защото преди 117 години си отива от този свят Капитан Петко Войвода. Отива си обичан като Левски и Ботев. Затова в този ден трябва да склоним глава пред паметника му в Морската градина в знак на почит и благодарност!
Капитан Петко Войвода е носил по тялото си 33 прободни и куршумени рани, получени в 101 сражения с турските башибозушки орди, черкезки набези и редовна турска войска. Главата му е оценена за 10 хиляди турски златни лири, но не се намира нито един предател, съблазнен от голямата награда, добавя неговата праплеменица.