Само във Флагман! Какво не поиска да чуе бургаският съдия Светлин Иванов. Покъртителната изповед на доц.Дитка Димитрова

Автор: Флагман.бг, снимка: Петър ПЕТРОВ

Името на преподавателя по техническа механика доц. Дитка Димитрова с право можеше да бъде записано в Златната книга на държавния Висш химикотехнологически институт „Проф.Асен Златаров”, преименуван след 1990 г. в Университет „Проф.Асен Златаров”.

Говорим обаче за миналото на държавния вуз, когато за едно място в него кандидатстваха по 30 пълни отличници от цяла България, пренебрегвайки софийския му аналог, защото  тук подготовката на кадрите за най-големите ни промишлени предприятия бе поверена на авторитети в науката, а негов ректор бе светилото на академизма проф.д-р Иван Добревски.

Със сигурност тези редове ще бъдат прочетени от някогашните студенти на доц.Дитка Димитрова, които няма как да я забравят.

Защото тя беше сред най-безкомпромисните преподаватели, когато трябваше да постави оценка по една от най-тежките основополагащи дисциплини. И я уважаваха заради стойността на нейната тройка по механика.

Доц.Дитка Димитрова бе набързо пенсионирана след срамния за вуза инцидент с представителя на СИК - най-мощната силова групировка в Бургас – Димитър Вергиев, през 1999 г. Малко по-късно нейният съпруг инж.Венелин Димитров, директор на „Електроснабдяване-Бургас”, когото бургазии помнят като пример за един от най-добрите държавни ръководители в историята на региона, почина. Близките са сигурни, че причината за бързата му кончина е тежката депресия от мисълта, че реално не може да защити своята съпруга и да гарантира сигурността на семейството си. Оттогава до ден днешен доц.Димитрова живее в усамотение и допуска до себе си твърде малко хора.
Независимо от разклатеното й здраве някогашната достолепна доцентка, намери сили и дойде в съда, за да каже кой е Димитър Вергиев. Съдията по делото Светлин Иванов обаче изобщо не я пусна в залата – нямало защо да я слуша, виж нашата ТЕМА В РАЗВИТИЕ.

„Исках да видя Димитър Вергиев очи в очи след толкова години. Знаех, че ще дойде,

събрах смелост и всичките си сили, на които съм способна, за да се изправя срещу него и да бъда чута от съда. Имах какво да кажа за миналото на този човек, който сега, разбирам, че бил уважаван доцент и професор. Страхувам се, че той, след като успее да осъди вашия колега Божидар Божков за това, че е припомнил миналото му, може да заведе дело и срещу мен.  Виждате как се развива процесът срещу журналиста, може ли и аз да се окажа на подсъдимата скамейка?!”, попита ни риторично доц.Димитрова.

Ето какво искаше да каже доц.Димитрова пред съдията Светлин Иванов:

„Димитър Вергиев (41-годишен по това време, б.р.)  беше приет като редовен студент по специалността „Горива” през 1998 г., с успех от дипломата за средно образование  3,27. Не ми е известно да се е явявал на кандидат-студентски изпит.  Беше приет платено обучение. За никого не беше тайна, че негови близки приятели са ректорът доц.Николай Ралев и зам.ректорът по учебната част проф.Петко Петков. Завърши първата година със среден успех и една  двойка по „Неорганична химия”, но на него му позволиха да премине във втори курс. Тогава на Вергиев му бе изготвена индивидуална програма за обучение, направена от Петков и Ралев, като за една учебна година трябваше да му се признаят  две учебни години. Това беше позволено, но за студенти, които имат среден успех минимум 5.00 от предходни години, а неговият успех беше около 3.

На изпит по техническа механика Вергиев се яви пет пъти, въпреки че имаше право до три пъти

по нормативни изисквания. За него се правеха изключения. Аз бях преподавател, който никога не е правил компромис със съвестта си и не помня някога да съм писала незаслужена тройка. За това се гордея с постиженията на  студентите си.

В нощта преди явяването му за пети път, доста след полунощ, анонимен женски глас се обади у дома и със заплашителен тон заяви: „Не се ебавай с Митко – лошо ти се пише!” После разбрах, че това е приятелката му. Тя се обади няколко пъти същата нощ, повтаряйки тази фраза - докато изключа телефона. Не мигнахме у дома до сутринта, аз много се разстроих от тези заплахи. Не знаех за какъв Митко става въпрос, докато на следващия ден сутринта ме посрещна моята асистентка пред вратите на изпитната зала с думите:

Трябва да внимаваме, защото вътре е г-н Димитър Вергиев, той ме предупреди, че ако се ебаваме с него, лошо ни се пише. 

Изпитът започна. През цялото време той не правеше нищо по двете поставени задачи, но непрекъснато се въртеше, ставаше и вземаше калкулаторите на другите студенти. Не направих забележка, за да не изнервям залата. Едва когато времето за изпита изтече, го попитах защо е дошъл без задължителния калкулатор и защо  притесни колегите си. Тогава едрият добре сложен мъж стана от банката и както си седях на катедрата ми удари страшен шамар. Зави ми се свят и политнах. Това очевидно му се стори малко  и той зашлеви още по-страшна плесница от другата страна на главата ми. Ушите ми запищяха, но не показах колко ми е зле, защото Вергиев се обърна към залата и каза:

„Нищо не сте видели и чули, сега отивам да си взема пистолета и ще видите какво ще направя”. 

Асистентката в това време е успяла да предупреди персонала и да повикат полиция. Аз се качих в кабинета си и  започнах да проверявам работите на студентите, защото такъв е правилникът.  Бях се заключила, докато дойдат  полицаите. Първо ме попитаха какво прави този човек тук и какъв е, тъй като  добре го познавали. Обясних, че е студент, това  шокира служителите на МВР. Писах му двойка, не се пречупих, въпреки, че можех да предположа какво ще последва. От МВР ни предупредиха, че праща хора да ме следят. (На разговора пред съдебната зала с доц.Димитрова освен репортерът на Флагман, присъства и кореспондент на БНР, но за съжаление на това място той рязко я прекъсна и я посъветва да спестява подробности, защото не може да докаже твърденията си, б.р.). 

Аз направих доклад до ректора, но той изобщо не ми обърна внимание, дори не ме повика на разговор.

На студента Вергиев ректорът даде отпуск по болест, защото трябвало да си почине, а трябваше да го изключат.

Изготвиха му академичната справка и той замина за София, за да си продължи там висшето образование.  Аз заведох дело. Беше мъчителен период. Той, с всичките си връзки на различни нива, отричаше, че изобщо има такъв случай, заплашваше студентите, че ако някой дръзне и дойде като свидетел да ми помогне, ще го очисти. Все пак, въпреки строгостта ми като преподавател, един по един, тихомълком, студентите дойдоха и разказваха пред полицията какво са видели. Стана така, че в един момент Вергиев разбра, че ще е най-добре да се признае за виновен. Вече беше минало време и всички бяха забравили за мен.Получи глоба от 500 лв.”

В крайна сметка Вергиев взема изпита по техническа механика при друг преподавател в София - от раз. Прекъсва обучението си тук по семейни причини и се прехвърля във ХТМУ-София. С днешна дата той е уважаван хабилитиран учен в същия вуз по проблемите и перспективите на финансовия инженеринг при електронната търговия с нефтени фючърси.