Година след убийството на Алекс от Поморие – доживотна присъда и много въпросителни

Източник: topnovini.bg

Една година от жестокото убийство на 8-годишната Александра Тодорова от Поморие се навършва днес. Момичето изчезна в късния следобед след училище, а ден по-късно беше намерено удушено от Атанаска Георгиева от Златоград в обитаваното от нея таванско помещение. Година след убийството има една доживотна присъда и много въпросителни, които така и не можаха да намерят отговор след тежкия съдебен процес.

10 април 2014 година

Четвъртък. Обикновен пролетен ден. Ден за работа, ден за училище. Ден, който обаче превърна в черен живота на едно семейство. Ден, който остави едно момиче завинаги на 8 години.

На 10-ти април около 16,30 ч. Александра излиза от училище, което се намира близо до бл. 15 в Поморие, където тя живее. Обажда се на майка си и казва, че ще си поиграе на площадката и след това ще се прибере. По-късно обаче спира да отговаря на обажданията и следите й се губят. На следващия ден е задържана съседката на семейство Тодорови – Атанаска Георгиева, която живее под наем в таванското помещение в същия блок. През деня няколко пъти е претърсена квартирата й, където са открити телефонът и СИМ картата на Александра. В полицейското управление Атанаска признава, че е убила Алекс и посочва къде се намира тялото – под едното легло в таванското помещение.

Обвинение

Обвинителният акт сочи, че Атанаска убила Алекс, докато момичето й било на гости. То се държало арогантно, обидило е децата й, което пък вбесило жената. В този момент тя удушила Алекс с найлонова торбичка, пъхнала главата й във втора и увила тиксо около врата й.

Тежък съдебен процес

Делото срещу Атанаска започна в края на януари тази година. Бяха изслушвани рекорден брой свидетели, сред които и Северина и Светла Димитрови – сестра и майка на подсъдимата. Те хвърлиха бомба в съда и казаха, че не Атанаска, а Антон Петров–Тъпака е убил Алекс. Разказаха шокираща версия – той няколко пъти влизал в таванското помещение, където живее Атанаска. Първия път бил с Алекс. Няколко часа по-късно обаче се върнал с трупа на детето. Тяхната версия беше преразказана на делото през март и от Атанаска, въпреки че някои твърдения се разминаваха. Подсъдимата дори каза, че въпросното лице я изнасилило до тялото на детето. Разказала версията на разследващите, но никой не й обърнал внимание. В крайна сметка съдът призна Атанаска за виновна и тя получи доживотна присъда. Осъдената каза, че ще се бори със зъби и нокти докрай и ще обжалва наложеното наказание. Присъдата е обжалвана и от почернените родители, които поискаха най-тежкото наказание – доживотен затвор без право на замяна.

Кой е Антон Тъпака?

Според Атанаска Антон Тъпака е познат на брата на Алекс – Методи Тодоров. Тя разказа, че ги е виждала преди да си говорят пред блока, където живеят. Вечерта, когато въпросното лице пристигнало в таванското помещение заедно с Алекс, разпитвало детето за имоти в Свети Влас. Атанаска е убедена, че двамата се познавали. Жената разбрала за името му, когато последния път дошъл в квартирата й дрогиран. Той постоянно си повтарял думите „Какво направи, Антон?”, „Видя ли какво стана, Петров?”.

Северина и Светлана пък казаха, че са били заплашвани от въпросния Антон Петров по фейсбук. Дори предоставиха снимките му в съда. Твърдяха, че разследващите не са си свършили работата.

Методи, както и цялото семейство, отрекоха да знаят за съществуването на такъв човек.

Прокурор Димо Маджаров неведнъж каза, че тази версия е проверявана. Той е категоричен, че такова лице не съществува.

След като снимките на така наречения Антон Тъпака бяха разпространени в медийното пространство, мъжът от фотоса се разпознал. Казвал се Веселин, живеел в София и нямал никаква съпричастност към случая.

Защо? – въпрос, на който не успяха да намерят отговор

Въпреки че съдът призна за виновна Атанаска, че е убила Алекс по особено мъчителен и жесток начин, няколко въпроса останаха без отговор. На 11 април таванското помещение е претърсено няколко пъти, дори с полицейско куче. Разследващите не са открили нищо – нито вещи на детето, нито тялото му. Защо трупът на детето, който е бил под едното легло, увит в одеяло, не е намерен при претърсването – не е ясно. Атанаска твърди, че тялото е оставено там, докато тя е била в полицейското управление. Там полицаите са я малтретирали и са я накарали с психологически и физически натиск да си признае.

Въпросът остава без отговор, но едно е ясно – 10 април 2014 година остави след себе си много болка и сълзи.