Петиция набира подкрепа за идеята история на комунизма да се учи в гимназията
В гимназиите да се учи истинската история на комунизма, искат преподаватели
23 Февруари 2014, Неделя, 12:58 ч.
Източник: ДневникПредложението е на проф.Евелина Келбечева
Нова петиция събира подкрепа за идея в българските гимназии вече да се учи историята на комунистическия режим. Предложението дойде в края на миналата седмица от преподаватели и общественици, а идеята е на проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България.Конкретното предложение е за промяна на учебните планове и въвеждане изучаване на тоталитарните режими в сравнителен план, както и конкретно на българския комунизъм в средното училище.
Огромната част от хората - и специално младото поколение - няма нито цялата информация, нито разбирането за същността на политическите и социалните процеси от най-близкото ни минало. Те имат право на това, се сочи в мотивите за промяната в гимназиалния учебен план.
"Четвърт век след падането на комунизма в България ние продължаваме да живеем в някакви паралелни светове по отношение на знанието ни за историята между 1944 и 1989 г. Продължаваме да сме свидетели на славословието на режима, въпреки че имаме пълна и обективна академична историография и красноречиви журналистически разследвания за него", пише още в петицията.
Обществениците припомнят, че българският парламент прие закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен през 2000 г., а през 2009 г. се присъединихме към Пражката декларация за създаване на обща европейска памет, инициирана от Вацлав Хавел. "Колко млади хора в България днес знаят, че Нюрнбергският процес осъди на смърт 12 души от 24 подсъдими, а т.нар. Народен съд в България издаде 2618 смъртни присъди, от които са изпълнени 1046," се пита в петицията.
Промяната е важна, по думите на инициаторите, и защото "българите имат правото да знаят колко дълго живее старият комунистически режим и как днес неговите мимикрии препъват на всяка стъпка демократичното европейско бъдеще на България."
Документът е подписан от преподаватели от Американския и от Югозападния университет. Подкрепена е от Желю Желев (президент 1990 -1997 г.), от Иван Станчов, който беше министър на външните работи и посланик във Великобритания, от режисьора Атанас Киряков, който представи филма си "Горяни" на форума, на който беше предложена петицията в края на седмицата.
В категории:
Политика
Ако той прави тези неща за теб, значи наистина те обича
Признаци, по които можете да разберете, че са ви изневерили
31/05/2024, Петък 21:40
0
Как да спрете непознатите да се намесват в живота ви
Това е оригиналната рецепта за най-вкусните сръбски пърленки
По кое време да закусваме и вечеряме, за да намалим риска от инфаркти и инсулти
31/05/2024, Петък 20:40
1
Днес баба ми направи една от най-вкусните закуски на всички времена
31/05/2024, Петък 19:40
3
"Лятно театро" - подарък за 1 юни за децата на Айтос
31/05/2024, Петък 19:20
0
Празникът на духовността „Света Богородица – Достойно есть” предстои в дните от 5 до 9 юни в Поморие
31/05/2024, Петък 19:00
0
Антикорупционната комисия загуби делото за поршето на ЛиЛана
31/05/2024, Петък 18:40
1
След сватбата младоженец осъзна, че съпругата му е... мъж
Изписаха от болницата словашкия премиер Роберт Фицо
31/05/2024, Петък 17:59
0
Жена е била упоена и отвлечена в Студентски град, група мъже блудствали с нея
31/05/2024, Петък 17:41
1
Posted on September 13, 2012
Гледам темата е много актуална и една камара хора се пънат да пишат по нея. И в общият случай им се получава от краката за главата, като някъде по средата си харесват една гледна точка и ги избива на агресия и призиви за масово унищожаване на комунистите. Без конкретно разбиране или идейна убеденост. Просто трябва да има “лоши”, трябва да има “враг”, за да може ние да се “борим” срещу него и да го “унищожаваме” в името на “доброто”. Прекалено праволинейно схващане, ако питате мен. Животът и нещата са по-сложни от това. Много. Но явно не е по интелектуалните сили на кандидат-репортерите и редовите блогъри.
Хайде сега, аз като един малко по-безпристрастен човек, да седна и да ви опиша нещата – за демокрацията и комунизма. Да покажа аз как се прави обоснован преглед на двата строя с малко думи, обхващайки техните основни характеристики.
Комунизъм срещу Демокрация
Трябва винаги да има спор кое е (било) по-добро от двете. Не може да няма. Само че съвсем наивно, хората обръщат нещата полюсно, на плюс и минус. Тоест, ако едното е добро, то другото е лошо. Да си каже човек – щом демокрацията се бори за хубави неща, значи комунизма се бори за лоши. Или ако комунизма се бори за хубави неща, демокрацията се бори за добри. Ами, съжалявам, не е така. И двата строя всъщност се борят за едно и също(или поне на идейно ниво): как хората да живеят по-добре. Тоест, демокрацията във Франция се бори за това, как френските граждани да живеят по-добре. А комунизма в Китай се бори за това, как китайските граждани да живеят по-добре. Тоест, и комунизма и демокрацията се борят за доброто.
Сега, ако ранцузите живеят по-добре – нас това не ни грее особено. Ако китайците живеят по-добре, пак не ни грее особено. И по-зле да живеят – пак не ни грее. Нас директно ни интересува строят в България да работи за доброто на гражданите на България. Комунистически или демократичен – все едно, ако питате мен.
За съжаление идейното ниво и при двата строя е много далеч от неговото практическо прилагане. Една теоретична идея, както и във всички останали науки, не може да намери абсолютно точното си приложение във реалният свят, тъй като има редица фактори, които не са предвидени или е било невъзможно да се предвидят. Тези фактори изкривяват първоначалният замисъл и получаваме съвсем различен краен резултат.
И ето ви няколко примера. Когато е бил замислян комунизма, въобще никой не е предвиждал корупцията, да кажем. А когато е била замисляна демокрацията, никой не е предвидил купуването на гласове от неграмотно и мизерстващо население. Списъците и за двата строя можем да ги изреждаме и изреждаме почти до безкрай. Перфектна система – няма.
Комунизма в началото
Комунизма, колкото и да ви е тъпо, е рожба на демокрацията. Измислен е от демократични хора, в една демократична страна – САЩ. А е реализиран като най-ярък пример в СССР. Сами се досещате, че комунизма е много по-млада идея от демокрацията и затова автоматично застава в ролята на догонваща идеология, която трябва да настигне и покаже резултати поне такива, като на демокрацията. Затова се предприема един такъв исторически курс, който да показва, че комунизма не отстъпва по нищо на демокрацията.
Така или иначе, хората живеещи в комунистически строй, трябва да са убедени, че не са в губещата позиция, а поне в равна, на хората от демократическите строеве. Та това е същото, което демокрацията пропагандира – равенство!
Обаче, демокрацията започва да се дърпа, осъзнавайки какво е успяла да сътвори. Тя не иска да е създала нещо, равно на себе си. Тя иска да е създала нещо по-слабо от себе си, за да е в доминираща позиция. И от тук започва естествената битка между двете идеологии, понеже едната не може да търпи равенство с другата, а същевременно в основите й е залегнала именно идеята за равенство. Колко иронично!
Съревнованието и различните методи за неговото водене
Всички сте запознати със “Студената война“, няма какво да ви разяснявам. Ако не сте, бягайте по линка във Wikipedia и четете. Основната част на едно такова съревнование, между двата строя, се развива на полето на пропагандата. Пропагандата, както знаете, е нещо велико и ненадминато до момента.
Комунистическата пропаганда вероятно си спомняте, особено ако сте от по-възрастните хора. Тя се ограничаваше до събирания от дъжд на вятър, където се слушаше как някой казва някакви хубави неща за някой друг и после всички дружно пляскаха. Имаше и отделни викове “Ура”, както и “Да живее другаря”. Толкова. Никой не задължаваше хората да вярват в казаното по тия сбирки. Единственото, което се следеше, беше да не се кажат открито лоши думи по адрес на хвалените. Това в момента го наричат “свобода на словото” или да ви го преведа – възможността да говориш каквито ти хрумне мръсотии по адрес на който си искаш и никой да не ти търси отговорност.
Демократическата пропаганда, от своя страна, трябваше(и още трябва) да е много по-силна. Не може просто да събере едни хора и да им наговори някакви неща, защото тези хора няма да се съгласят и открито ще плюят в лицето на лъжците. Затова демократичната пропаганда е много по-дръзка, отколкото комунистическата. Тя си позволяваше(и продължава!!!) да лъже директно хората, криеки от тях изключително важни факти, като по този начин ги кара да взима неправилни решения.
Ето ви ярък пример, който можете да проверите: до краят на “Студената война” не са се разпространявали факти за атомните бомбардировки над Хирошима и Нагазаки. Тоест, съвсем “демократично” е било забранено да се говори, че зараби тези две бомбардировки са загинали над 200 000 човека, предимно цивилно население – жени, деца и стари хора. Също така не се е разпространявала никаква информация или снимков материал какво е причинявала радиацията в последствие на хората, изложени на нея след бомбардировката. Да не би случайно, редовият “демократичен” гражданин да реши, че атомното оръжие е страшно и да поиска да не бъде използвано никога повече.
Тоест, виждаме как пропагандата в демократична среда, отнема правата на хората. Как така хората ще решават, дали да се ползват атомни бомби или не? Не може да решават. Някой вече е решил вместо тях. Опа, чакайте. Какво се получава – демокрацията залита към лишаване от права и свободи? И това е малък пример.
Специализацията на демокрацията е във формиране на общественото мнение. Тоест, бавно и спорадично да се подават към населението определени факти, които биха го тласнали да вземе удобното решение за управляващите.
Затова казвам, че демократичната пропаганда е далеч по-лоша. Тя не се ограничава само до това да ти даде някакво късче информация. Тя иска да те накара искрено да повярваш в него. Докато комунистическата пропаганда само и единствено има за цел, да покаже постиженията на строят и това, че те по нищо не отстъпват на демократичните.
Всъщност…
Подходите и на двата строя са изключително различни заради догонващата и бягащата напред поета роля то строевете. Както се сещате, самят комунизъм твърдеше, че “Строи светлото бъдеще”. А как мислите отговори на това демокрацията?
Ами демокрацията каза, че тя вече е във светлото бъдеще. Изпреварила е комунизма. Само дето имало някои неща за доизглаждане. Всъщност и в това е ключа към развръзката на ситуацията.
Пропагандата играе своята роля, и в разума на човека заляга, че ако е част от комунистическият строи, той има да строи ли, строи… и я го дочака това светло бъдещ, където всички са равни, я не го дочака. А стане ли част от демократичният строи, то той веднага се присъединява към светлото бъдеще, където вече всички са равни, ама с някои по-дребни проблеми, които ще се “изравнят” в последствие.
Всъщност и в двата строя, равенството беше еднакво. Това само мога да ви кажа. В комунистическа страна можете да се оправите, ако имате връзки и пари. В демократина страна можете да се оправите, ако имате… връзки и пари. Къде е разликата? Няма. Ха, здрасти. Ралзиката е във начина ви на възприемане – подлъгала ви е пропагандата. Няма лошо, случва се.
Равенство, свобода, братство…
Толкова, ама толкова много да се говори за “жертвите” на “гадните комунисти”. Не разбирам. А защо не говорим за жертвите на демокрацията? Например тези от френската революция. В името на демокрацията – избити милиони. Ами демократично изтрепаните хора в последните десет години, само от “омиротворяване”? В Ирак? В Афганистан? В Либия?
Всъщност това е едно удобно показване на статистиката. Показваме колко е зле другият, а не показваме фактите за себе си. Убийствата на комунистическият строи са концентрирани в относително кратък период от време и са предимно с цел да се запази установеният ред. А убийствата на демократичният строй, като по-стар такъв, са разтеглени в по-широк времеви диапазно и… дръжте се… са за да се запази установеният ред. Добре, сега как различавате нещата – кои убийства са “добри” и кои са “лоши”? И двете са за една и съща цел – за запазване на установеният ред. Количествено? Ами сумарно тези за запазване на демокрацията са повече, отколкото тези за запазване на комунистическият строй…
Хайде стегнете се малко и не ми говорете повече, че имало жертви на комунизма. Ами има. Ама има много повече жертви на демокрацията.
Развитие на пропагандата в демократична среда
Един от основните фактори, за пропукване на комунизма беше недостатъчно силната пропаганда. Тук комунистите можеше да вземат пример как се промиват мозъци от демократите, но не пожелаха. И това им беше съдбовната грешка. Да погледнем детайлно демократичната пропаганда и нейното развитие, че е интересна.
Демократичната пропаганда трябваше да посочва враговете на обществото и яростно да се бори за “унищожаването” им. Нещо, което и днес се опитва да прави. И демократичната пропаганда каза – ние всички сме равни, ама например, жените не са равни. Те трябва да имат равни права с мъжете. И се започна едно изравняване… да ти се приплаче.
Това изравняване в комунизма даде ответ като кака Пена Трактористката и баба Сашка Комбайнерката. И в онзи строй жените имаха равни права, не се притеснявайте. Само дето демокрацията, винаги трябва да има за какво да се бори. Ако няма за какво да се бори, то няма да има за какво да пропагандира, а ако няма да има за какво да пропагандира, няма да може да насажда правилното според управляващите мнение в народа. И ще има проблеми за демокрацията. Затова демокрацията посочи враг – комунизма.
Там, разбирате ли, хората не били равни и демократичното общество трябвало да се бори за тяхното изравняване, тъй като вече е постигнала изравняването за своите хора. Ш, ало, Байконур ли е? Какво изравняване е постигнала демокрацията и кога?
Връщайки се колкото си искате години назад, богатият човек в едно демокрачно общество, винаги е имал повече права от един беден човек. Ако не ми вярвате – пробвайте. Влезте в съдебен спор с някой, който е стотина пъти по-богат от вас, да видим как “демократично” ще се развият нещата? И това е навсякъде, във всяка демокрация. И сега, и преди 10 години, и преди 20, и преди 50, и преди 100… да не продължавам. Никога никакво изравняване не е имало. Само илюзията за такова.
Но посочвайки външен враг, демокрацията отвлича вниманието от големите си вътрешни проблеми, а именно, че хората не живеят в “светлото бъдеще”, нито дори се опитват да го “построят”, както правят техните опоненти – комунистите. Лошото, обаче идва, когато най-големият враг изчезва. Няма вече СССР, няма вече силни и обединени комунисти, които да посочим за враг на демокрацията. Лошо, дами и господа, народни представители, лошо! Много лошо!
На демокрацията, както разбрахме, й трябва враг, за да съществува като пропагандна машина. И започнаха да се вадят козове от ръкавите, задните джобове и къде ли още не. Навсякъде несправедливости, които трябва да се коригират от милата ни демокрация. Например расовата дискриминация.
Започнахме с изравняването на правата на хомосексуалистите. Така или иначе, те бяха трудно приемани от обществата навсякъде по света и бяха принудени да се крият. Това беше една голяма глътка въздух за демокрацията – отне много време и усилие да им “изравни правата” с тези на останалите. Що усилия и пари са хвърлени в тази насока – нямате такова въображение!
Всъщност, в това “изравняване” има дълбок проблем. И дълбокият проблем е, че ако се налага да “изравниш” някой на сила с останалите, това означава да му дадеш повече права, отколкото имат останалите, създавайки отново дисбаланс в самата система. Или трябва да отнемеш права на останалите(право на избор за нещо) за да “изравниш” останалите с тях. Пак дисбаланс.
Аз лично, мога да ви уверя, че никой комунистически лидер и в най-лошите си кошмари не си е представял, че ще се изправи пред стотици милиони от своите граждани и ще заяви, че е горд по повод това, че в неговата армия има най-много хомосексуалисти – повече отколкото във всяка друга армия по света. Това го направи Барак Обама, лидер на великите Съединени Американски Щати.
Да не кажете, че се заяждам само със хомосексуалните – аз нямам нищо против тях. Нека си съществуват, нека си живеят. Докато не ми се бъркат, аз няма какво да им се бъркам и на тях. Обаче нещата излизат извън контрол. В определени демократични щати и други страни, вече е абсолютно законно човек да се ожени/омъжи за животно или за предмет. Защото така е демократично.
Така бе, харесвате си козичката и искате да се ожените за нея – позволено е. И никой няма право да ви каже “копче”, защото това би било дискриминация и вие може да го осъдите за оскърбление. Също така може да се омъжите за вибратора си или пък за кафеварката, ако имате такова желание. Наречете ме старомоден, но на мен лично цялата тази работа ми се струва прекалено странна. Вземаш си кафеварката и заминавате на романтично околосветско пътешествие… хм. Даже не знам как да го класифицирам това.
В същото време…
Бившите комунистически държави се давят в отчаян опит да заприличат на гореописаното. А тези републики, които са останали все още комунистически са посочвани за изключително, ама изключително лош пример на всички останали – oт хубавата, нова демократична пропаганда.
А ние тук се обиждаме на “комунист” и се хвалим на “антикомунист”. Чакайте сега. Дайте да очертаем нещата по-ясно, а не да ги размиваме. Къде, по дяволите, вие видяхте комунисти в България? Основните идеи на комунизма не се поддържат от нито един български политик. Ние не се опитваме да градим светлото бъдеще, ние вече се намираме в него! : ) Само дето има дребни неща да доизкусуряваме…
Да сте видели някой политик, да действа комунистически? Вие знаете ли какво е да се действа комунистически? Ами да ви кажа. Някой да е посикал да излезем от ЕС и НАТО – най-върлите врагове на комунизма? Ами – не. Даже БСП ни вкара в ЕС. Тоест и те не се борят за комунизъм. Да сте видели, някой да се бори за одържавяване на собствеността? Ами не. Всички политически партии осъществяват приватизационни сделки и концесионни търгове, прехвърляйки собствеността в ръцете на частни инвеститори. Това съвсем, ама съвсем не е комунистическо. Всъщност е анти-комунистическа идея.
Всъщност, каква комунистическа идея сте видели да е подкрепяна? Никаква. Де факто, проблемът, който виждаме тук, е че няма активни комунисти, за да има анти-комунисти. Общо взето, всеки иска да е анти-комунист, та не остана да иска кой да е комунист. И затова търсим комунисти под дърво и камък. Който не скача е червен! А демокрацията трябва да има враг, иначе как ще я поддържаме? Не може така, без комунисти, дай да набедим някой за комунист, нищо че не е, че да се оправим…
И накъде сега?
Ето го и по-дебелият проблем. Залитането на деокрацията към комунизма, а именно ограничаването на свободите на хората, в името на “изравняването”. А ограничаването на свободите на хората се възприема като някакъв тип “комунизъм”. И тук сме пред дилема – дали да оставим демокрацията накърнена и да има някои “неравенства” или да залитаме по комунизма и да бъдем ограничавани, но да има (ужким) “равенство”.
Това нещо, драги мои, се бърка с комунизъм – развитието на демокрацията.
Детайлизирано за равенството
Концепцията е хубава, ама според зависи. От кой край на демокрацията седиш. Наскоро България прие закон, в който се гласи, че 40% от борда на директорите на всяка публично представяна финансова организация трябва да се състои от жени.
Много интересно. Представете си, че имате такава организация и имате 10 човека в борда на директорите, всички мъже. И всички от тях си вършат работата идеално, до последната точка. С влизането на този закон, вие трябва да уволните 4 от тях. Ей така, без причина. И да назначите ан тяхно място 4 жени, без значение дали те са по-добри от тях или не. Иначе – санкции!!!
Чакайте сега. Това колко демократично ви се струва? Мъжете на тези позиции, в нашият случай, си вършат работата идеално. На какво основание да ги уволните? И да назначите по-лоши на тяхно място, но жени? Ей така, защото на демокрацията й е скимнало да ви изравни. Честито. Честно казано, мирише си на комунизъм.
А аз искрено и от цялото си сърце, вярвам, че ако в нашият пример, се появят 10 жени, които да вършат работата по-добре от мъжете, не 4, ами целият борд на директорите ще бъде уволнен и ще бъдат назначени само жени. Кой идиот, с всичкият си, ще сложи по-лоши кадри и ще има по-ниски печалби, ако може да подобри ситуацията? Никой. Ама това не става на сила бе!
Крайно…
Поради липсата си на “врагове”, които да “мачка”, нашата мила демокрация прави глупости, като гореописаните. И хората започват да прозират, как ти яглупости напомнят за комунизма, та се обиждат на комунисти. За съжаление, комунисти по нашите географски местоположения няма. Или и да има – те са изпаднали в зимен сън. Хайде събудете се малко и спрете с глупостите…
- Извинете другарю, откъде купихте тоалетната хартия?
Човекът сочи безнадеждно дългата опашка зад ъгъла, на която са се подредили вече стотици соц-труженици с унили лица.
Мнозина тогава не можеха да си обяснят как така хем плановете изпълнени и преизпълнени, хем магазините - вечно празни.
Помниш ли кагда пришол със танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
И напълни къщата ни с въшки…
Взе на мама златните пендари
и дори галошите ми стари.
Помниш ли, как кушаше картошки?
Наконец забърса три кокошки.
После си насилил съседката Сия
и оплюскал всичката ракия.
А след време чухме и мълвата,
че си гръмнал тате във главата !
Длъжен бях да те обичам, Ваня.
Даже кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си давахме насила
на Русия – таз "велика" сила.
После цели девет петилетки
грабихте уран и руди редки.
Грабихте и жито, папироси…
Зарад вази ходим голи-боси!
Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
Ние всички хранехме танкиста.
А пък ти ни пазеше със танка
и ни взе последната луканка…
Пазеше и нас , и немци, чехи .
Тук възпявахме вашите успехи .
С паметник стърчиш ни на главата
и скверниш небето ни , земята. !