След 0:5 от Исландия кой ще изрита некадърниците от БФС?

Гонзо ни завлече на футболното дъно, но не го е срам. Вчера изглеждаше така на Ст. Христо Ботев

Ключови думи: Георги Иванов Гонзо, България Исландия 0:5, БФС, Атанас Рибарски, национален отбор по футбол

Докъде още трябва да пропадне българският футбол, за да си тръгне Георги Иванов-Гонзо от президентския кабинет на БФС? Пет гола от Исландия насред Пловдив, безпомощен национален отбор, празни трибуни и унизително представяне срещу съперник, който ни разпиля, без дори да му се наложи да показва някакъв извънземен футбол.

България загуби снощи с 0:5 на стадион „Христо Ботев“ в петък вечерта и написа поредната срамна страница в историята на националния тим. Отговорността за този позор вече не може да се стоварва само върху футболистите и поредния селекционер.

Гонзо оглави Българския футболен съюз с обещания за промяна, ред и развитие. Днес националният отбор изглежда като разпасана команда, която не знае нито как да се защитава, нито как да атакува, нито как да реагира, когато съперникът я притисне.

Треньорите се сменят, оправданията се повтарят, стратегиите се множат, а резултатите стават все по-унизителни.

И президентът на БФС носи пряка управленска отговорност за кадровата политика и посоката на националните отбори.

Разгромът започна още в 17-ата минута, когато Андри Гудьонсен откри резултата от дузпа. Само пет минути по-късно Ори Оскарсон направи 0:2. Два гола за пет минути и българската защита вече се разпадаше. Вместо реакция последваха хаотични действия, грешни отигравания и липса на идея как да бъде преодолян съперникът.След почивката кошмарът продължи. В 53-ата минута Емил Ценов си отбеляза автогол за 0:3. В 68-ата Гудьонсен вкара четвъртото попадение, а в 79-ата оформи своя хеттрик и крайното 0:5. Исландците удариха и греди. България не загуби след някакъв нещастен рикошет или спорно съдийско решение. Беше надиграна категорично.

Малобройните привърженици на стадион „Христо Ботев“ отговориха със скандирания „Оставка!“, насочени към ръководството на БФС и Георги Иванов. Този път недоволството не остана само на трибуните. След последния съдийски сигнал в спортните медии се появиха остри призиви президентът на централата да понесе отговорност за поредния провал.

Поредният посредствен треньоп Атанас Рибарски, на когото в момента е поверен националният отбор, призна превъзходството на съперника. „Явно пътят е много дълъг. Надали ще стане от днес за утре. Една победа не е решението“, заяви селекционерът след поражението.

Той обясни, че футболистите са загубили увереност след получените голове, а развитието на националния тим изисква продължителна работа.

Само че българският запалянко слуша за този дълъг път от години. При всяка треньорска рокада започва поредното изграждане, при всяко унижение се обещава анализ, след всеки провален цикъл се иска търпение. А на терена картината става все по-тъжна. Защитата пропуска съперниците като на тренировка, халфовата линия губи битката за центъра, а нападението създава твърде малко опасности.

Паметта на българския футбол пази и други тежки поражения. На 21 май 1933 г. Испания разгромява България с 13:0, най-голямата загуба в историята ни. На 17 август 1947 г. Унгария печели с 9:0. На 4 юни 1933 г. Румъния ни побеждава със 7:0. Следват няколко поражения с шест гола разлика, сред които 0:6 от Австрия през 1924 г., 0:6 от Чехия през 2001 г. и 0:6 от Англия през 2019 г. Това са най-тежките резултати, с които се сравнява сегашният погром.

В по-близкото минало националите отнесоха 0:5 от Швеция на европейското първенство през 2004 г., 1:6 от Сърбия през 2008 г., 2:7 от Япония през 2016 г. и 0:5 от Северна Ирландия през 2024 г. На 11 октомври 2025 г. Турция ни разгроми с 6:1 в София. Загубата от Исландия вече е част от тази черна поредица.

Особено болезнен остава споменът за 5 юни 2022 г., когато Грузия ни разби с 5:2 в Разград. Тогава Георги Иванов беше технически директор на БФС. След катастрофалния резултат селекционерът Ясен Петров подаде оставка, а Гонзо временно пое националния отбор. Четири години по-късно той вече е президент на футболната централа, но познатият сценарий се повтаря с още по-тежък резултат.

Положението вече е такова, че единственото постоянно нещо в националния отбор са оправданията след загубите. Гонзо и хората около него трябва да отговорят защо за пореден път е назначен селекционер, който е тотален некадърник или поне не е за това ниво, а някъде за селските групи.

В понеделник, 16 ноември, България гостува на Естония в последния си мач от групата. Три дни след петте гола от Исландия националите отново ще облекат фланелката с герба. Въпросът е дали ръководството на БФС най-после ще поеме отговорност за резултатите, вместо за пореден път да поиска още време.