Норвегия убива паразити по сьомгата с лазери! 3500 системи пазят 112 млн. риби

Ключови думи: Норвегия, сьомга, изкуствен интелект, лазерни системи, морски въшки

Лазери, управлявани от изкуствен интелект, вече унищожават паразитите по сьомгата в рибните стопанства на Норвегия. Над 3500 подводни устройства следят приблизително 112 милиона сьомги и пъстърви, като разпознават морските въшки по кожата им и ги атакуват с прецизно насочени лазерни импулси. Технологията позволява борбата с паразитите да продължава денонощно, без рибите да бъдат изваждани от водата за обработка.

Системите са разработени от норвежката компания Stingray Marine Solutions и вече работят в рибовъдни стопанства по крайбрежието на Норвегия и Исландия. Според данните на производителя, цитирани от международни технологични издания, броят на устройствата е нараснал с около 1000 за последната година.

Морските въшки са сред най-сериозните проблеми за производителите на сьомга. Това са дребни паразитни ракообразни, които се прикрепват към рибите и се хранят с техните тъкани и слуз. При тежко опаразитяване те причиняват увреждания, отслабване и повишена смъртност.

Традиционните методи за борба с тях включват лекарствени препарати, обработка с топла вода и механично отстраняване. Подобни процедури изискват събиране и преместване на рибите, което създава допълнителен стрес и крие риск от наранявания.

Норвежката технология работи по различен начин. Подводен модул, оборудван с камери и специализиран софтуер, наблюдава преминаващите риби. Алгоритми за машинно обучение анализират изображенията и разпознават паразитите върху кожата им.

След като системата установи местоположението на морската въшка, насочва към нея кратък лазерен импулс. Според производителя устройството извършва до пет импулса в секунда и работи непрекъснато, докато рибите плуват свободно в садките.

За по-точното разпознаване се прилага специално осветление, което подобрява контраста между паразитите и повърхността на рибата. Софтуерът следи и положението на очите, за да избягва насочването на лазера към тях.

Проучване отчита 50% по-ниска нужда от допълнително третиране

Ефективността на технологията е изследвана чрез анализ на данните от норвежки рибовъдни стопанства за 2023 година. Резултатите са публикувани в научното списание Aquaculture през 2026 година.

Изследователите установяват, че в стопанствата с лазерни системи седмичната вероятност от необходимост за друго третиране срещу морски въшки е приблизително наполовина по-ниска в сравнение с обектите без такива устройства.

Същевременно средният брой паразити по рибите не е бил по-висок в стопанствата с лазерна обработка. Това показва, че технологията има потенциал да намали нуждата от по-стресиращи процедури, без непременно да увеличава натоварването с морски въшки.

Резултатът не означава, че лазерите унищожават 50% от всички паразити. Измерена е разликата в необходимостта от допълнително третиране, а не делът на убитите морски въшки.

Има ли опасност за очите на сьомгата?

Въпреки обещаващите резултати безопасността на технологията продължава да се изследва. Особено внимание се отделя на очите на рибите, които са чувствителни към концентрирано лазерно лъчение.

Според доклад на Норвежкия ветеринарен институт за 2024 година представители на две стопанства са съобщили за газови мехурчета в очите на иначе здрави риби и са посочили лазерното третиране като една от възможните причини. Подобни изменения обаче са наблюдавани и в садки без лазери, затова пряка причинна връзка не е установена.

Производителят Stingray посочва, че устройствата разполагат със защитни алгоритми, които разпознават очите и забраняват насочването на импулси към тях. Компанията твърди, че не е установена доказана връзка между нейните лазерни системи и очните увреждания при отглежданите риби.

По-ранно научно изследване, публикувано през 2020 година, също не установява общо влошаване на състоянието на кожата и очите при сьомгите, изложени на лазерна обработка. Същото изследване обаче не открива и значимо намаляване на паразитите за конкретните условия на експеримента.

Това показва, че ефективността зависи от начина на работа на устройствата, условията в садките и степента на опаразитяване. Лазерите не представляват универсално решение за всяко рибовъдно стопанство.

Технологията има и икономически ограничения. Подводните модули изискват значителна първоначална инвестиция, техническа поддръжка и добра видимост във водата. При силно опаразитяване или неблагоприятни условия стопанствата продължават да прибягват до други методи.

Въпреки тези ограничения разпространението на системите показва нарастващ интерес към автоматизираните методи в аквакултурите. Освен че откриват паразити, камерите и софтуерът събират информация за състоянието на рибите, която подпомага наблюдението и управлението на стопанствата.

За норвежките производители основната цел е да намалят загубите и необходимостта от обработка с препарати или механични средства. Дали лазерното третиране ще се превърне в основен метод за защита на отглежданата сьомга ще зависи от бъдещите независими изследвания за ефективността, разходите и влиянието му върху здравето на рибите.