ИИ преобръща кибервойната! САЩ с предимство пред Китай в битката с хакерите

Ключови думи: изкуствен интелект, кибервойна, САЩ и Китай, хакерски атаки, киберсигурност

Изкуственият интелект променя правилата на кибервойната между САЩ и Китай. Софтуерни уязвимости, за чието откриване преди бяха необходими месеци работа на висококвалифицирани специалисти, вече се намират значително по-бързо с помощта на ИИ. Това поставя държавите пред ново предизвикателство. Решаващо значение придобива не кой пръв ще открие слабостта, а кой ще успее да я отстрани, преди хакерите да се възползват от нея.

Показателен е случаят с критичните уязвимости в PHP, един от най-разпространените езици за програмиране в интернет. През август 2026 г. изследователи от американската компания за киберсигурност Calif откриват сериозни пропуски с помощта на модел на OpenAI. Разработчиците на PHP получават информацията и започват подготовка на защитни актуализации.

Проблемът е, че опитите за атаки започват още преди официалното публикуване на поправките на 21 октомври. Amazon засича подозрителна активност дни по-рано, а впоследствие в интернет се появява и код за експлоатиране на уязвимостите.

Флагман.бг вече съобщи за критичните пробойни в PHP, които поставиха под заплаха милиони интернет услуги по света.

Най-интересното идва след разкриването на проблема. Според данни на платформата за киберсигурност Censys, цитирани от журналиста Чанг Че в анализ от 8 ноември, само седмица след публичното оповестяване САЩ са успели да актуализират повече от една четвърт от наблюдаваните потенциално засегнати услуги. В Китай делът е едва 4%.

Разликата поражда въпроса дали централизираният китайски модел за киберсигурност е достатъчно ефективен при бързото отстраняване на софтуерни проблеми. Чанг Че смята, че американската система има предимство заради сътрудничеството между независими изследователи, технологични компании и специалисти по информационна сигурност.

В САЩ от години действат програми, чрез които компаниите плащат на специалисти за открити уязвимости. Google, Apple и други технологични гиганти предлагат значителни възнаграждения за докладвани критични пропуски. Това насърчава откриването им и последващото разработване на защитни актуализации.

Според цитирано от автора проучване от 2026 г. девет от десетте най-големи американски технологични компании разполагат с подобни програми. В Китай те са шест от десет.

Пекин следва различен подход. От 2021 г. китайските правила задължават доставчиците на софтуерни продукти да докладват установените уязвимости на държавните органи в рамките на два дни. Съществуват и ограничения за предоставянето на непублична информация за подобни пропуски на чуждестранни организации.

Китайските власти разглеждат този контрол като част от защитата на националната сигурност. Според Чанг Че той създава и риск, тъй като ограничава стимулите за международно сътрудничество и бързо разпространяване на информация за необходимите поправки.

Доскоро разузнавателните служби можеха да пазят неизвестни софтуерни уязвимости с години, за да ги прилагат при кибероперации. В американските служби този подход е известен като NOBUS, съкращение от „Nobody But Us“, или „Никой освен нас“.

С навлизането на изкуствения интелект подобна стратегия става по-рискова. Независими изследователи и нападатели могат да открият една и съща слабост за значително по-кратко време. Така държавата, която пази информацията за себе си, рискува собствените ѝ системи да останат незащитени.

През октомври Флагман.бг разказа и за хакер, проникнал в системите на над 100 компании с помощта на автономни ИИ агенти, като един успешен пробив е струвал около 50 долара.

Изводът на Чанг Че е, че САЩ имат структурни предимства при бързото отстраняване на уязвимостите. Това обаче не означава, че американските системи са защитени от всички атаки или че Китай изостава във всяко направление на киберсигурността.

Самата Censys уточнява, че измерванията ѝ се основават на наблюдавани версии на софтуера и не отразяват непременно всички реално инсталирани поправки. Затова процентите са показател за скоростта на реакция при конкретния случай, а не окончателна оценка на защитата на двете държави.

За бизнеса и държавните институции новата реалност означава по-кратко време за реакция. Навременното обновяване на софтуера, наблюдението на информационните системи и сътрудничеството със специалистите по сигурност стават все по-важни за предотвратяването на кибератаки.