Как е зад стените на бургаската психиатрия? Д-р Надя Желязкова говори във Ф Студио

За фентанила, тревожните деца пред смартфона, огромния брой шизофреници и диагноза ли са много кучета и котки вкъщи - чуйте отговорите

Ключови думи: Катя Касабова, д-р Надя Желязкова, ЦПЗ Проф. д-р Иван Темков, психиатрия Бургас, психично здраве, синтетични наркотици, фентанил, детска психиатрия, аутизъм, тревожни разстройства

Какво се случва зад стените на 14-етажната сграда на бургаския психодиспансер? Колко хора търсят помощ за психични заболявания, как лекарите се справят с новите синтетични наркотици и защо все повече родители водят децата си при психиатър? 

Отговорите на тези въпроси потърси журналистът Катя Касабова (в ляво) в новия епизод на Ф Студио. Нейният събеседник е д-р Надя Желязкова, управител на Центъра за психично здраве „Проф. д-р Иван Темков“ в Бургас, психиатър с над 35-годишна практика и дългогодишен  председател на Българската психиатрична асоциация. 

Разговорът е заснет в кабинета на д-р Желязкова, в сградата в Морската градина, която до промените през 1989 година е служила за обучение на кадри на Българската комунистическа партия. Днес в нея се лекуват хора с тежки психични заболявания, зависимости и тревожни разстройства, работят специалисти с деца, а част от пациентите прекарват месеци в стационара.

Интервюто продължава от въпросите за недостига на средства и специалисти до фентанила, смартфоните, изкуствения интелект и семействата, които оставят възрастни или социално уязвими близки на грижите на психиатрията. Д-р Желязкова говори и за положителните промени в лечебното заведение, за новия детски дневен стационар и за младите лекари, които въпреки трудностите избират тази професия.

Вижте видеото:

22 психиатри обслужват 440 хиляди души от 13 общини

„Нашият център обслужва район от 440 хиляди души, това са 13 общини. Не трябва да подценяваме и летния сезон, защото Бургас е туристическа дестинация. През лятото при нас търсят помощ хора от различни краища на България и от други държави. Натоварването тогава се увеличава съществено. Всичко това се поема от сравнително малък екип. Имаме 22 лекари психиатри, а общият персонал е 107 души. Тези хора заслужават добра дума, защото обслужват огромен регион със силите и възможностите, с които разполагаме“, обяснява д-р Желязкова.

Лечебното заведение разполага с три стационарни отделения. Първото приема пациенти със спешни психиатрични състояния, второто е за лечение на тежки психични заболявания, а третото работи със зависимости и гранични състояния. На партерния етаж се намират дневният стационар и детските дейности, а амбулаторните кабинети осигуряват прегледи и консултации. В центъра се извършват и експертни оценки, необходими при определени професии, медицински процедури и административни изисквания.

Сред пациентите има и украински граждани, напуснали родината си заради войната. Д-р Желязкова отбелязва, че част от тях търсят помощ не заради тежко психично заболяване, а заради тревожност, стрес и преживени събития, свързани с принудителното напускане на домовете им. По думите ѝ продължителната несигурност и загубата на обичайната среда се отразяват върху психичното състояние на хората.

Под 47 евро за пациент: Сумата трябва да стигне за всичко

Един от най-сериозните проблеми, които д-р Желязкова поставя, е финансирането на психиатричната помощ. Центърът е общинска собственост, но основните средства за дейността му идват от Министерството на здравеопазването по нормативно определен механизъм. Според управителя сумата, която лечебното заведение получава за пациент на ден, е под 47 евро. В нея влизат заплатите и осигуровките на персонала, храната, лекарствата, отоплението, охраната, консумативите и останалите разходи.

„Центърът за психично здраве е 100 % общинска собственост, но финансирането ни идва от Министерството на здравеопазването. Сумата се определя според броя на пациентите и преминалите дни. Към момента тя е под 47 евро. В тези пари влизат заплатите и осигуровките на персонала, храната, лекарствата, охраната, отоплението, ремонтите и цялата издръжка. От години водим разговори с Министерството на здравеопазването, със социалните институции и с Министерството на финансите. Опитваме се да обясним, че с такова финансиране трудно се осигурява качествена грижа и още по-трудно се привличат хора, които искат да работят в психиатрията“, посочва тя.

Д-р Желязкова сравнява и дела на средствата за психиатрична помощ в България с този в други европейски държави. По нейните данни у нас за тази дейност се отделят около 2 процента от здравното финансиране, докато в редица страни от Европейския съюз делът е между 6 и 9 процента. Тя свързва недостига на средства с кадровата криза, невъзможността за конкурентно заплащане и трудностите при поддържането на необходимия брой легла.

Особено критична е към идеите за намаляване на болничните легла и отделенията, без преди това да бъдат осигурени достатъчно социални и извънболнични услуги. Според нея подобна промяна би прехвърлила част от тежестта върху спешната помощ, полицията, прокуратурата и семействата на пациентите.

В психиатрията водят хора с деменция, бездомни и тежко пияни

„Все по-често при нас се водят хора с деменция, а близките им се надяват да бъдат оставени тук. Трудно приемат, че тези хора имат нужда от продължителна грижа и подходящо място за настаняване. Сблъскваме се и с хора в тежко алкохолно опиянение, с два, три, дори четири промила алкохол, които са извършили някаква противообществена проява. Някога съществуваха отрезвители, а сега подобни хора се водят в психиатрията. Имаме и бездомни, за които няма кой да се погрижи. Понякога сме принудени да задържаме такива пациенти с месеци, защото няма къде да отидат и няма кой да ги приеме“, обяснява д-р Желязкова.

Тя подчертава и трудностите при случаи, в които близките настояват човек да бъде настанен принудително. Психиатрите не могат да изпълнят подобно искане само по желание на семейството, тъй като процедурите са уредени в закона и изискват спазване на определени условия. В практиката на центъра това понякога предизвиква конфликти между персонала и роднините.

Д-р Желязкова настоява за повече уважение към медицинската преценка и към законовите ограничения, в рамките на които лекарите работят. По думите ѝ натискът, обидите и агресивното отношение към специалистите допълнително увеличават риска от професионално прегаряне.

Синтетичните наркотици: „Не знаем какво е приел човекът, който пристига при нас“

„Когато един човек дойде при нас в тежко състояние, ние виждаме психичния ефект от приема на наркотика. Не можем по поведението му със сигурност да определим какво точно е взел. В България има твърде малко токсикологични лаборатории и това е сериозен проблем. Реално често работим на сляпо, особено когато пациентът е доведен от полицията в състояние на силна възбуда и агресия. Тогава колегите ми се стремят да овладеят симптомите и да предпазят както пациента, така и хората около него. Понякога става въпрос за тежка интоксикация, която изисква и реанимационна оценка“, разяснява психиатърката.

Според нея приемът на определени синтетични вещества може да доведе до психоза, силна възбуда и опасно поведение. Агресията при такива състояния понякога е насочена към самия пациент, към близките му или към медицинския персонал. Д-р Желязкова подчертава, че първоначалната задача е да бъде преодоляна непосредствената опасност и да се овладее интоксикацията. Работата по зависимостта и психологическите причини за употребата започва, когато състоянието на човека позволява разговор и участие в лечението.

Как родителите да разберат, че детето им има проблем с наркотиците?

„Младите хора обичат да експериментират. Те експериментират с дрехи, музика, приятелства, с начина, по който искат да изглеждат и да бъдат възприемани. За съжаление, част от тях експериментират и с алкохол и наркотични вещества. Въпросът е кога експериментът ще се превърне в злоупотреба, а след това в зависимост. За да спрем този процес навреме, трябва да научим младите хора да правят осъзнат избор. Това е социално умение, с което никой не се ражда. То се изгражда с подкрепата на семейството, училището и средата“, обяснява тя.

Д-р Желязкова призовава родителите да наблюдават промените в поведението на децата, без да подхождат единствено със забрани и обвинения. Внезапна сънливост, отпадналост, рязко влошаване на училищния успех, отказ от досегашни занимания и необичайна промяна на социалната среда са сред обстоятелствата, които според нея заслужават внимание. Тя уточнява, че подобни промени не доказват употреба на наркотици, но могат да бъдат повод за разговор и професионална консултация.

„Родителите трябва да познават децата си. Да знаят кои са приятелите им, какви са интересите им, къде ходят и какво ги вълнува. Ако едно жизнено и активно дете изведнъж стане сънливо, отпуснато и затворено, това заслужава внимание. Ако ученик, който е имал добри резултати, започне рязко да изостава, трябва да потърсим причината. Не бива автоматично да приемаме всяка промяна за част от пубертета. Важно е да разговаряме с децата си и да им показваме, че могат да разчитат на нас“, съветва психиатърката.

Смартфоните, TikTok и ChatGPT: Какво губят децата, когато живеят пред екрана?

„Това поколение има невероятно много възможности за избор. Във всеки момент младият човек може да замени едно занимание с друго, един интерес с друг, едно общуване с друго. Според мен това затруднява изграждането на по-продължителни отношения и на стабилни общности. GPT технологиите са великолепно постижение и помагат в много области. Но те не могат да заместят човешкия контакт. Не могат сами да научат човек да мисли самостоятелно, да съпреживява чуждата болка и да разбира душевността на хората около себе си“, казва тя.

Според нея родителите и учителите трябва да обръщат по-голямо внимание на уменията за разговор, съпричастност и изграждане на отношения извън дигиталната среда. Тя смята, че постоянният престой пред екрана може да създаде нереалистични очаквания за живота и отношенията. Когато тези очаквания не се оправдаят, част от младите хора могат да изпитат тревожност и затруднения в общуването.

Това са професионалните наблюдения и оценки на д-р Желязкова. В подкаста не се представя изследване, което да доказва пряка причинна връзка между използването на конкретна социална мрежа или ChatGPT и психично заболяване.

Все повече тревожни деца търсят помощ, подготвя се нов дневен стационар

„Нашите специалисти работят с детето, но задължително и със семейството. Няма как да имаме добър резултат, ако родителите не участват в процеса. Много важно е да има проследяване във времето, а не само една консултация. Дори когато детето вече няма нужда от редовни посещения, родителите трябва да знаят, че могат отново да потърсят помощ. Работим с лекари, психолози, медицински сестри и логопед. Изготвяме и документи, когато са необходими за индивидуално обучение, за училището или за медицинска експертиза. Целта е детето да получи подкрепа според конкретните си потребности“, обяснява д-р Желязкова.

Тя напомня, че ранното установяване на затрудненията е важно и не е необходимо родителите да изчакват детето да навърши определена възраст, за да потърсят специалист. Подкрепата включва не само работата с малките пациенти, но и консултиране на техните семейства и взаимодействие с училища и други институции.

Нов живот за сградата на психодиспансера

Макар разговорът да разкрива сериозни затруднения, д-р Желязкова представя и резултатите от обновяването на лечебното заведение. По проект, финансиран чрез Плана за възстановяване и устойчивост, са ремонтирани стаи и санитарни помещения, подменени са легла, шкафчета и част от медицинското оборудване. Дейностите са обхванали различни части от 14-етажната сграда.

Община Бургас е финансирала подмяната на остарялата отоплителна система и радиаторите. Осигурени са средства и за обновяване на асансьорната уредба, като д-р Желязкова очаква процедурата да приключи до края на януари. Тя изразява благодарност към общинската администрация за подкрепата при ремонтите и изграждането на детския стационар.

Десетки кучета и котки в един апартамент: Психично заболяване ли е това?

В подкаста Катя Касабова поставя и конкретен проблем, за който редакцията на Флагман.бг получава читателски сигнали. Става дума за хора, които отглеждат голям брой кучета или котки в апартаменти, понякога при лоши санитарни условия и в конфликт със съседите. Журналистът пита дали подобно поведение е признак за психично заболяване и кой трябва да се намеси, когато останалите обитатели на сградата са засегнати.

Д-р Желязкова отказва да поставя диагноза само въз основа на описаното поведение. Според нея любовта към животните сама по себе си не представлява проблем, но всеки собственик е длъжен да спазва правилата за етажната собственост и санитарните изисквания.

„Няма как еднозначно да кажа, че човек, който отглежда голям брой животни, има психично заболяване. Да обичаш животните е похвално, да се грижиш за домашен любимец също. Но когато живееш в жилищна кооперация, трябва да се съобразяваш и с останалите хора. Има правила за етажната собственост, има санитарни изисквания и задължения, които всички трябва да спазваме. Подобно поведение може да бъде определено като асоциално, когато човек отказва да се съобразява с общността. Това обаче не означава автоматично психично заболяване. Неприемливото поведение не освобождава никого от отговорност“, категорична е психиатърката.

Тя насочва гражданите към законовите механизми за защита на правата им, когато съсед нарушава правилата за хигиена и обитаване на сградата. По думите ѝ институциите трябва да изпълняват контролните си функции, вместо всеки конфликт или необичайно поведение да се обяснява с психиатрична диагноза

„Емпатията е най-важното, което трябва да носиш в себе си“

В края на разговора Катя Касабова задава личен въпрос на д-р Желязкова: как успява да се откъсне от тежките човешки съдби, след като повече от три десетилетия ежедневно работи с пациенти и семейства в криза? Отговорът връща разговора към същността на лекарската професия.

Според д-р Желязкова психиатърът трябва да бъде напълно отдаден на човека пред себе си, но и да умее да преминава към следващия пациент, без да губи професионалната си преценка. В лечението семейството има огромно значение, защото близките често първи забелязват както появата на симптомите, така и положителните промени.

„Когато срещу теб стои пациент, трябва да направиш всичко необходимо на този етап от неговото лечение. След прегледа трябва да знаеш, че си свършил работата си, за да можеш да посрещнеш следващия човек и неговия проблем. В психиатрията работим не само с пациента, но и с неговото семейство. Много често близките първи забелязват промяната в състоянието му. Те са и хората, които първи виждат възстановяването. Спомням си един пациент, който ми каза: „Докторе, вече се карам със съпругата си както преди“. За него това беше знак, че отново се чувства като себе си. Именно такива моменти дават смисъл на работата ни“, разказва д-р Желязкова.