Ужасна трагедия! Няма кой да върне наш международен шофьор, трупът обикаля моргите в Ирак вече 6 месеца

Автор: Катя КАСАБОВА Снимка и видео Иван КОЛЕВ


Трупът на българина Радослав Янакиев обикаля шест месеца  моргите в двата иракски града Дахук и Арбюл, а семейството му у нас дори не знае от какво е причинена смъртта му! Намерен е мъртъв на границата между Турция и Ирак на 17 юли м.г. Какво е причинило смъртта му и до ден днешен остава загадка!
Скръбта на съпругата и двамата синове на 61-годишния международен шофьор от Бургас с всеки изминал ден се превръща в още по-голям кошмар заради безхаберието на българската дипломация и безпардонното отношение на работодателя от фирма „Керван”ООД. За тях и институциите у нас Радослав Янакиев продължава да е жив, тъй като няма смъртен акт, няма аутопсия, няма погребение! В същото време, Пощенска банка, от която човекът е теглил кредит от 3 000 лв. напира да сложи ръка на жилището му, тъй като мъртвият не погасява вноските.

ТИР-ът стига до турско-иракската граница на 16 юли, предполага се, че огромната жега е убила шофьора от дългия престой в кабината. Трупът е преместен от Дахук в Арбюл

Съпругата му Живка не може да се възползва от помощ чрез НОИ, тъй като няма документ, удостоверяващ смъртта му.

Синовете й молили БЧК-Бургас за съдействие, но от там ги отпратили, тъй като в подобни случаи действали само ако имат спонсори?!
„Поне да можем да си го погребем в родния му град! Не знаем вече на кой Господ да се кланяме, мъката ми е нечовешка, ние някак си ще се справим, но може ли мъжът ми да стои в  арабски хладилник и ние да не си го опеем и заровим както му е редът, да се успокои душата му! Изпратихме го жив и здрав на 10 юли м.г., дотогава Радослав никога не е имал проблем със здравето. Мога да ви покажа изследванията за сърце, бял дроб и т.н.,  Какво е станало с него, как е намерено мъртвото тяло на границата в кабината на ТИР-а, какво е причинило смъртта  – ако сме европейски граждани, няма ли кой да ни помогне да си го върнем у дома?!”, плаче съпругата Живка.
Радослав Янакиев е професионален шофьор на ТИР, работил е за СО МАТ и други транспортни фирми, в Бургас колегите му го по познават и като таксиджия. На 10 юли той товари желязо във Варна и заминава за Ирак като работник на бургаската фирма „Керван”ООД, разполагаща с пет товарни камиона. Фирмата се води собственост на Валери Деведжиев, като самият той кара един от въпросните пет камиона. В офиса на „Керван”ООД на шестия етаж в административната сграда на завод „Спартак” седи неговата съпруга Петя и всъщност тя се води големия началник, по думите на наетите работници.

Флагман.бг дава гласност на тази огромна лична драма по молба на Живка Янакиева, нейните съседи и колеги на мъжа й. Чуйте заснетото видео с нейната версия за случилото се със съпруга й.

На 18 юли съсед по апартамент на сем.Янакиеви, виждайки единия син на Радослав на терасата, му съобщава на висок глас уклончиво, че май нещо е станало с баща му на Иракската граница. Толкова бил разбрал човекът от Петя Деведжиева. Повече информация в офиса на „Керван” ООД не пристига, по думите на Деведжиева. И не се предава към близките. Оказва се, че шофьорът е изпратен без здравна застраховка „Живот” у нас, без да фигурира в книжата на фирмата по „Трудова медицина”, без международна застраховка. Само с подписан на 1 юли 2013 г. трудов договор за символична заплата.
„Многократно молих Петя Деведжиева да ми помогне, но тя се държи сякаш смъртта на мъжа ми няма значение, ходенето по мъките е нескончаемо, никой от България не иска да поеме риск да навлезе в Ирак, за да уреди документите по освобождаването на тялото. Моля, ако можете да помогнете!”, призова ни Живка Янакиева. Жената държи малко магазинче за оптика в ж. к. „Меден рудник”, но приходите й едва стигат, за да покрие наема. Двамата й синове са на по 29 години – близнаци, завършили са също специалността „Оптика”, но са безработни, единият в момента кара такси.
Проблемът с трупа на българина е голям, защото в Ирак, въпреки уверенията на ексвъншния ни министър Николай Младенов от м.г. за възстановяване на мисията ни, ние нямаме дипломатически представител! От юли м.г. Янакиева контактува с Ани Христова от консулския отдел на МВнР в София, която откровено признава

да не звънят на обявения телефон в Багдад, тъй като там бил само един пазач, от когото нищо не зависело.

Първоначално тялото е откарано в моргата в граничния град Дахук, но след това е преместено в държавната болница в съседна провинция на югизток – с център Арбюл.
„И да е направена аутопсия, тя е отразена на арабски и няма кой да отиде да получи документите, за да освободи трупа. Намерихме човек, който говори арабски, свързахме се с директора на болницата в Арбюл и оттам, засега, имаме уверение, че поне няма да ни искат пари за съхранението на тялото вече шест месеца”, плаче Живка.
Няма погребална агенция у нас, която да рискува с преминаване на турско-иракската граница. Вътре размириците били като по военно време. След навлизането трябва да се пътува от Дахук до Арбюл  140 км и после до Багдад 300 км, докато се съберат всички данни за българина и чак тогава да се върнат обратно в моргата на Арбюл. На границата документите трябва да са легализирани на английски, за да може да се докаже чие е тялото, което се транспортира в посока България. В крайна сметка сем. Янакиеви е намерило агенция, която да рискува с цялата процедура до довеждането на трупа, но оттам искат 6 000 лв., за да могат поне да покрият разходите си. Пари семейството няма.
Живка Янакиева изказва огромната си благодарност на кмета на Бургас Димитър Николов, който осигурил веднага след смъртта на мъжа й 1 500 лв. еднократна помощ чрез Общинския съвет, надявайки се парите да стигнат за доплащането на транспорта. Те обаче са се оказали недостатъчни.
Вижте във финала на заснетото от нас видео какво впечатление прави г-жа Петя Деведжиева на съседите по офис, както и на охраната на фирмата. "Все наметната, засукана, дънки скъпи носи, има пари, с червено джипче идва на работа", разказват  околните. Спестили сме по-цветущите определения за нея.
„Не зная дали някога ще видя и стотинка от заработката на мъжа ми – поне това, което е по договора му, за устната договорка с Деведжиеви изобщо не си и помислям”, казва Живка Янакиева. За нея ходенето по мъките ще продължи и след транспортирането на тялото – с нова аутопсия у нас, смъртен акт, намеса на прокуратурата и останалите компетентни органи.