Отворено писмо на една вдовица до Флагман.бг – с имената на хора, които трябва да се помнят

Автор: Живка ЯНАКИЕВА

Уважаема редакция на сайта Флагман.бг, пише ви вдовицата на Радослав Янакиев. Най-сетне душата на моя мъж намери покой. Благодаря ви, защото вие ми подадохте ръка в най-трудния момент, тогава, когато бяхме загубили надежда.

Погребахме го скромно, на 22 февруари 2014 г., в гробищния парк на града. Смятах, че след това ще ни олекне – на мен и на двамата ни синове, но явно не ни е писано. Оттук нататък започва следствие, вече бях извикана на разпит при следовател. Ще помагам. Вярвам, че държавата в лицето на Прокуратурата, ще намери сили да излезе наяве истината за смъртта на мъжа ми – един достоен и честен човек, когото изпратих  жив и здрав на международен курс, а той бе намерен мъртъв  в Ирак, изоставен от работодателя си. Вече имам смъртен акт. Което е достатъчно основание да си търся правата пред работодателя  „Керван”ООД.

Но не затова ви пиша, а защото трябва да се знаят имената на всички, които ми подадоха ръка. За да не обидя някого, ще започна в хронологичен ред:

През септември м.г. Общинският съвет гласува 1 500 лв. помощ, след като аз и синовете ми посетихме Общината и кмета Димитър Николов. Повярваха ни, въпреки липсата на смъртен акт. Комисията по здравеопазване веднага гласува еднократната сума.

Когато вие, журналистите от Флагман, дадохте широка гласност на трагедията ни в началото на февруари т.г. и тя бе подета от СКАТ тв, първи на помощ се притече народният представител от ГЕРБ Семир Абу Мелих, който се оказа важна личност в българо-иракските междудържавни отношения. Той уреди придружителните писма, говори с дипломатите от Иракското посолство, говори с Багдад и с болницата, в чиято морга бе мъжът  ми, а после и с погребалната агенция „Алианс 2001”, които транспортираха тялото. Г-н Абу Мелих през цялото време беше във връзка с нас, докато ковчегът стигне до гробищата в Бургас. Благодаря му публично, независимо, че той не желаеше да се знае за помощта предвид естеството на случая. Казваше, че не иска да се свързва името му с това, за да не се правят погрешни изводи за неговата проява на човещина.

Благодаря на всичките седем депутати от ГЕРБ, които се отзоваха и дариха от заплатите си по 1000 лева. Разбрах, че инициатор на тяхната акция е бил г-н Димитър Бойчев. Поклон пред г-н Бойчев, Ивелина Василева, Иван Вълков, Семир Абу Мелих, Снежина Маджарова, Диана Йорданова и Галина Милева.

В банковата сметка, която вие обявихте в сайта, постъпиха 150 лв. от Филип Чамов, а на ръка 50 лева ми донесе една бургазлийка, чието първо име е Даниела.

Следих общинската сесия, когато съветникът от НФСБ Валентин Касабов призова да се търси възможност за дарение, чрез което да се покрият разходите за транспорта на тялото, вече знаехме, че ще са нужни над 6 000 лв., хладилният камион пътуваше за Ирак. Тогава е реагирал веднага управителят на общинската фирма „Бургаски пазари“ Живко Панайотов, той ни дари 1000 лв.
Но след това, за самото погребение, дължим поклон и на управителя на общинския гробищен парк Магдалена Карастоянова – тя пое разходите по организацията.

Не знам точно колко е струвал транспорта, защото кметът Димитър Николов го е платил с фактура директно на фирмата. Това беше най-голямата подкрепа, защото не се знаеше откъде ще се вземат тези пари. Да са живи и здрави съпругата му и трите му деца! Желая му само хубави дни, защото Бургас никога не е имал по-хубав кмет от Димитър Николов. И неговото име винаги ще се помни с добро.
Не мога да намеря подходящи думи, за да изкажа цялата си благодарност на вас от Флагман.бг и специално на главния редактор Катя Касабова, която, още когато разбра за моя случай, го взе за лична кауза и обеща, че ще се справи с намирането на средствата.

Аз не мога да повярвам, че това приключи. Ако не бяха всички тези хора, които изброих, може би нямаше да можем да  докараме Радослав и той щеше да бъде погребан служебно в Ирак. Приемете това писмо като отчет за парите, които получих като помощ, напълно достатъчно са и с тях посрещнах и покрих огромните си дългове.

Лошото е, че накрая аз се сринах и не мога да стъпя на краката си, чувствам се много зле, не зная кога ще мога да отида на работа. Това писмо ще ви го донесе синът ми Милен. Дано превъзмогна този кошмарен период и да гледам на живота с очакване да имам внуче!

Господ да ви дава здраве!

*публикува се с незначителни съкращения и редакция