Сидеров от Китай: Няма нищо нередно в снимките ми, няма да подам оставка
Нямат основание да ми искат оставката като председател на комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси, освен страха, че има много сигнали срещу техни основни фигури - Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Лиляна Павлова, Росен Плевнелиев", каза Волен Сидеров пред група командировани в Китай журналисти на официозни издания. Сидеров е в поредна задгранична екскурзия, но този път като част от парламентарна делегация, водена от председателя на Народното събрание Михаил Миков, която ще е на официално посещение в Китай до 17 декември.
Сидеров беше помолен да коментира изявлението на ГЕРБ в парламента днес, че ще инициират искане за предсрочното му освобождаване като председател на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси, тъй като в последните дни станали известни скандални факти и обстоятелства около истината за личния му живот, на който биха завидели и арабските шейхове.
Според него причината е, че е настъпил сериозни интереси в зелената енергетика, като е внесъл поправката за таксата за ВЕИ-тата.
Помолен да уточни дали има предвид снимките от негови пътувания, той каза, че в самите снимки няма нищо компрометиращо, нищо нередно и сущаващо, затова виждал опит за очерняне в интерпретацията и внушенията, които се правят. Днес по две национални телевизии съпредседателят на НФСБ Валентин Касабов и програмният директор на СКАТ тв в София Стоян Иванов изнесоха нова серия от скандали с петте му офшорни фирми, лукса, в който тъне националистическия лидер и приятелката му депутатката Деница Гаджева.
Честваме 1 май - Денят на труда. Каква е историята на празника
Посрещаме май с облачно и студено време
Дневен хороскоп за 1 май 2026: Интуицията ви дава криле, авантюрите ви дърпат назад
55-годишна с гадже по-младо от сина си
Барселона с много интересен вариант "Б", ако не вземе Хулиан Алварес
Тръмп решава за нови удари по Иран, но US генерал призна, че не могат да принудят Техеран да преговаря
Известен актьор припадна в ресторант
Мощите на свети Георги ще бъдат посрещнати в Поморие по покана на Сливенския митрополит Арсений
Как да направите пиле на сол: Идеално ястие с минимални усилия
Най-щедрите зодиакални знаци
Торино и Бургас започват сътрудничество в културния обмен за Европейска столица на културата 2032
С "България в душата" ДесиСлава ви очаква в Поморие на Гергьовден
Но германците са колективен народ. Може би тогава колективният бяс е спомогнал, подобно на епидемия, за прихващането на болестта. Доброволно, до голяма степен. Българинът обаче няма колективистичния дух на повечето европейски народи. Векове наред той е оцелявал поединично, в краен случай семейно, в рамките на дребната общност или задругата. Станал майстор в това оцеляване, той храни недоверие към общите начинания, особено ако са ръководени от другиго. Ах, това ръководене! Защо открай време всеки от нас е убеден в собствената си пригодност за водач и пълната неспособност на всички останали в това поприще? Колко чети още навремето са се разтурили, колко въстания са пропаднали, колко партии и правителства са се провалили само поради желанието на членската маса да стане, всеки поотделно, водач? Както биха рекли българските русофили, които като правило не знаят руски, и в канце канцов за войвода всеки е готов.
Нека припомним един скръбен факт от близкото минало. След 89-та главният проблем на комунистите се наричаше БЗНС. Партия с грамадна членска маса, отлични структури, обединяваща силата на некомунизираните селяни, българските турци в това число; мощна организация, която само да се надигне, щеше да помете всичките комунисти с лъжите, парите и танковете им. Какво стана ли? Само за няколко месеца тази партия бе нацепена на трийсетина тресчици от трийсетина продажни мекерета, все водачи, лидери и председатели на себе си. По милион да са им дали, ето как за трийсетина сребърника лъжеземеделските юди решиха главния проблем на комунистите; след което вкупом се изпокриха да храносмилат. И никой от огромната земеделска маса не грабна сопата да натири ментарджиите, дето се биеха в пилешките гърди, че само те са правоверните земеделци, останалите, естествено, са маскари.
Защото съвсем в зародиш е колективното мислене, което изисква колективни действия за постигане на колективното благо и нищо повече. Просто и ясно; но понякога имаш насреща си толкова прости глави, че и най-ясното става мъгливо и недостижимо.
И в дъното на всичко прозира причината – българската тъжна, вековна космическа самота.
В самотата си българинът намира убежище; там той оцелява индивидуално. Изключенията – никак немалобройни – бяха организирани, т.е. погълнати в блатото на червената партия, и до ден днешен, дори и зарязали формалното си членство, спъват и най-плахите опити на обществото да се окопити и да тръгне напред.
Колкото и да са различни тези групи, имат и доста общи черти – все пак се състоят от едни и същи българи. И една от общите им черти е липсата на нужда от свобода.
И запененият глупец, съскащ през халтавото чене „Бесепе-е-е!”, и мълчаливият мизантроп, заключен доброволно сред екзистенциалните си проблеми, страдат – или са благословени? – от тази липса на потребност. За едните свободата е опасна, плашеща, тя застрашава господството на партията-хранилка, дето все пак пуска по нещичко в копанята – или поне обещава. Другите вече смятат свободата за недостъпна или поне на доста висока цена, срещу която ще получиш шепа въздух. А по средата между тези групи се мятат жадните за свобода, мечтателите за бъдеще, вярващите в тържеството на доброто – все някога.
Все повече си мисля, че индивидуалната свобода е невъзможна без общата. Сигурно защото свободата, освен всичко друго, значи и да си извън зависимостта от тези две групи същества, които ни засмукват надолу като подвижни пясъци. Но как, по дяволите, да се освободим от тях? Чакахме едно поколение – първите още не са измрели. Блатото пък на инертните домашни псувачи като че ли нараства пропорционално с намаляването на населението. И като слънце над безрадостната българска действителност сякаш е изгряла вълшебната дума Московщина – движещата сила на битието ни днес и завинаги.
А наоколо щъкат безумни окаяни пишман политици и всяка трета дума в мръсните им уста е България. Видите ли, всичко било в нейно име, защото само те я обичали. Кого обичате бе, майкопродавци, кого обичате бе, некрофили – агонизиращото й тяло ли? Кого обичате бе, мародери – България ли, чийто труп отсега сте разпродали
Дълъг е пътят към Свободата. Не са много народите, които са го извървели. И те знаят – тази битка не затихва никога. Няма по-ценно достояние за Свободата, но и цената е скъпа. Битката е ден след ден, педя по педя, стъпало по стъпало. В нея няма застой; всяко спиране е крачка назад. Ние правим първите, несигурни още, но верни стъпки; нека не спираме. В нашите ръце могат да се окажат първите резултати, да откъснем първите плодове; какво чакаме? И току виж в близко време видим репортаж от митинг пред Централния затвор: хленчещи бабички размахват плакати с надписи „Свобода за Сергей, Първанов и Ахмед!” и ни плашат със съда в Страсбург – не че знаят какво е това Страсбург. А пък тъй нареченото Движение за права и свободи да е станало гражданска инициатива за подкрепа на мъже, малтретирани от жените и тъщите си.
И ред подобни малки, приятни победи, дето ще подслаждат пътя ни към истинската, същинската гражданска свобода.