В Ахтохол събират пари за нов храм
В миналото Ахтопол е наричан “Малката Света гора” заради множеството храмове. Сега обаче е останал само един параклис, а за довършването на църквата парите не достигат.
13 Август 2013, Вторник, 10:52 ч.
От няколко години в града се строи църква, но заради липса на средства, все още не е завършена
Ахтопол се нуждае от нов храм, защото сегашният “Възнесение Господне” може да събере само 40 души. От няколко години в града се строи църква, но заради липса на средства, тя все още не е завършена. По големите празници във “Възнесение Господне” не може да се диша. Хората се трупат на опашки пред храма, казаха миряни пред камерата на Нова телевизия.
“В миналото Ахтопол е наричан “Малката Света гора” заради множеството храмове и параклиси, които са били построени. Според някои сведения, те са били около 40. През 1918 г. обаче голяма част от тях са опожарени. В миналото всеки рибар се е обричал, че ако се спаси, ще направи параклис. Ако оздравее болен човек, близките му строяли Божи дом”, добавя отец Йордан Попов в разговор с репортера на Нова телевизия Вероника Димитрова.
“Тъй като старите къщи са били дървени и вятърът е много силен, при пожара преди 95 години са изгорели. До момента са останали само “Възнесение Господне” и една дървена къща. Единственият действащ храм в града е някогашният неизпепелен параклис. На големите празници в него се събират и хора от околните села”, каза още Йордан Попов.
В категории:
Царево
Тези симптоми алармират за...
Испания срина авиокомпаниите, глоби ги солено заради таксите за багаж и за избор на място
Тя е милионерска съпруга и отправи уникално предложение към Мъск
Екшън в София! Арабин извади пистолет, насочи го към автобус с пътници
01/06/2024, Събота 15:20
1
Пуснаха тайно от затвора Ценко Чоков
01/06/2024, Събота 15:00
0
Община Созопол изненада децата със забавления за 1 юни
Тази миска гушна трета диплома за висше
Започва премахването на сградите на терена на бъдещата детска болница
01/06/2024, Събота 14:00
1
Кметът на Бургас Димитър Николов: Децата са светъл лъч в нашия живот
Заради мижав интерес тази световна певица отмени изцяло лятното си турне
С тази рецепта стъпка по стъпка ще станете голям майстор на болярския тутманик
Парламентът се събира извънредно в неделя
ВЪЛКО РУСИНОВ - учител по немски език
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...
BSP shte ostaanat s prust v usta. Adio RIO!!!
Ekipa se zazdravqva. Arnaudovcite da mu mislqt.