Преименуват СОУ „Константин Преславски” в Бургас
Училището вече ще се казва "Епископ Константин Преславски"
16 Януари 2013, Сряда, 12:32 ч.
Автор: Бесове.бгКъм името на училището добавят духовния сан на дееца –
епископ
Бургаското СОУ „Константин Преславски”, което се намира в ж.к. „Славейков”, ще бъде преименувано. В Общинския съвет е внесена докладна записка от зам. кмета по образование Йорданка Ананиева, с което се предлага към името на дееца да се добави и неговия духовен сан и така школото да носи името „Епископ Константин Преславски”.
Предложението на Ананиева е по искане на директора на училището, прието на Педагогически съвет. „То е основано на фактите, свързани с житието на бележития българин, с неговата борба за отстояване на правдата.
Тъй като Константин Преславски е бележит църковен деец би следвало при именуване на институции с негово име да бъде изписван и неговия духовен сан”, се казва в докладната записка. Ако предложението бъде прието от Общинския съвет то ще бъде изпратено на Експертната комисия в Министерството на образованието. Регионалният инспекторат по образование в Бургас е дал своето съгласие.
В категории:
Просвета
Зеленски се оплака: Войната в Иран отклонява световното внимание от Украйна
Нещата се подреждат за тези 5 зодиакални знака
18/03/2026, Сряда 11:50
0
Задържаха мъж в Търговище за закана за убийство към съпругата му
Прокуратурата разследва смъртта на 36-годишна жена в софийска болница
Великденски и коледни добавки ще има всяка година, решиха депутатите
Парламентът прие пенсионерите да получават добавки два пъти годишно
Утре ще се проведе концертът на майсторския клас по цигулка на фестивала Солисими
Таксите в България са в пъти над тези в ЕС и се отразяват пряко върху домакинствата
Втори труп изплува за часове по Черноморието, този път край Варна
Млади лекари специализират в УМБАЛ Бургас заради спешността и разнообразието
Министерството представи мерки за машинното гласуване и видеонаблюдението с цел прозрачност
Рая Назарян обсъди със САЩ визовия режим и стратегическото партньорство
Явява се непосредствен ученик на славянския първоучител св. Методий. Биографичните данни за него са твърде оскъдни. Знае се, че след смъртта на Методий заедно с други негови ученици бил подложен на преследване, продаден от немските духовници във Венеция, но успял да се прехвърли в Цариград и оттам да дойде в България. След окончателното преместване на архиепископията от Плиска в Преслав, презвитер Константин е поставен за викарен епископ (помощник на архиепископа). Починал е в началото на X в.
„Азбучна молитва“, „Учително евангелие“, Константин Преславски, Руски препис, XII в., Държавен исторически музей, Москва
Константин Преславски е един от основоположниците на старобългарската химнична поезия. Най-значимото негово произведение е проповеднически сборник „Учителното евангелие“, едно от връхните постижения от Златния век на българската литература, написано през 893–894 г. — неделно тълковно евангелие, състоящо се от 51 беседи, взети от византийски сборник. Учителното Евангелие е снабдено с две предисловия — стихотварна молитва, известна като „Азбучна молитва“ и позаическа част.Също и „Църковно сказание“, „Историкии“[1] и др. части. Съчинението съдържа беседи за различни църковни празници. Въпреки компилативния си характер, Учителното евангелие има голяма стойност като първият систематичен проповеднически труд на славянски език. През 894 съставя първия славянски летописен труд — „Историкии“. През 906 г., по нареждане на Симеон, Константин Преславски превежда „Четири слова против арианите“ от Атанасий Александрийски. Автор е на църковна служба в чест на св. Методий, в която е показана борбата на неговия учител против триезичната догма. На Константин Преславски се приписва и стихотворението „Проглас към Евангелието“, което по съдържание и композиция е близо до „Азбучната молитва“ и в което се отхвърля преклонението пред чуждия език и се ратува за издигане на родната реч като най-значително средство за развитието на българската култура.
Всички съчинения на Константин Преславски са достигнали до нас единствено в преписи, най-ранните от които са от XII и XIII в.