Преименуват СОУ „Константин Преславски” в Бургас
Училището вече ще се казва "Епископ Константин Преславски"
16 Януари 2013, Сряда, 12:32 ч.
Автор: Бесове.бгКъм името на училището добавят духовния сан на дееца –
епископ
Бургаското СОУ „Константин Преславски”, което се намира в ж.к. „Славейков”, ще бъде преименувано. В Общинския съвет е внесена докладна записка от зам. кмета по образование Йорданка Ананиева, с което се предлага към името на дееца да се добави и неговия духовен сан и така школото да носи името „Епископ Константин Преславски”.
Предложението на Ананиева е по искане на директора на училището, прието на Педагогически съвет. „То е основано на фактите, свързани с житието на бележития българин, с неговата борба за отстояване на правдата.
Тъй като Константин Преславски е бележит църковен деец би следвало при именуване на институции с негово име да бъде изписван и неговия духовен сан”, се казва в докладната записка. Ако предложението бъде прието от Общинския съвет то ще бъде изпратено на Експертната комисия в Министерството на образованието. Регионалният инспекторат по образование в Бургас е дал своето съгласие.
В категории:
Просвета
Фалит на авиокомпания в САЩ: Скъпото гориво удря евтините полети
Село, изгоряло до последната къща, оживя във възстановка на Априлското въстание
Трагедия в Петрич: Прокурор заспа и автомобилът му падна в дере, жена загина
Бандити превзеха танкер край Йемен, плавателният съд поел към Сомалия
Иван Гайков: Пред Община Приморско се откриват сериозни възможности за развитие
Китай се опълчи на САЩ: Няма да спазваме санкциите за иранския петрол
Тръмп изтегля 5000 американски войници от Германия след остър спор с Мерц
Плувец мина 55 км сред 5500 крокодила и счупи световен рекорд
Китът Тими вече е на свобода след спасителна акция край Германия
Крис и Юлиян от „Молец“ се готвят за турне с „Параклис“
Мъртви делфини изплуваха край Варна, експерти търсят причината
Нашествие от комари по Дунав: Проблеми с обработката на ларви и неефективни мерки за контрол
Явява се непосредствен ученик на славянския първоучител св. Методий. Биографичните данни за него са твърде оскъдни. Знае се, че след смъртта на Методий заедно с други негови ученици бил подложен на преследване, продаден от немските духовници във Венеция, но успял да се прехвърли в Цариград и оттам да дойде в България. След окончателното преместване на архиепископията от Плиска в Преслав, презвитер Константин е поставен за викарен епископ (помощник на архиепископа). Починал е в началото на X в.
„Азбучна молитва“, „Учително евангелие“, Константин Преславски, Руски препис, XII в., Държавен исторически музей, Москва
Константин Преславски е един от основоположниците на старобългарската химнична поезия. Най-значимото негово произведение е проповеднически сборник „Учителното евангелие“, едно от връхните постижения от Златния век на българската литература, написано през 893–894 г. — неделно тълковно евангелие, състоящо се от 51 беседи, взети от византийски сборник. Учителното Евангелие е снабдено с две предисловия — стихотварна молитва, известна като „Азбучна молитва“ и позаическа част.Също и „Църковно сказание“, „Историкии“[1] и др. части. Съчинението съдържа беседи за различни църковни празници. Въпреки компилативния си характер, Учителното евангелие има голяма стойност като първият систематичен проповеднически труд на славянски език. През 894 съставя първия славянски летописен труд — „Историкии“. През 906 г., по нареждане на Симеон, Константин Преславски превежда „Четири слова против арианите“ от Атанасий Александрийски. Автор е на църковна служба в чест на св. Методий, в която е показана борбата на неговия учител против триезичната догма. На Константин Преславски се приписва и стихотворението „Проглас към Евангелието“, което по съдържание и композиция е близо до „Азбучната молитва“ и в което се отхвърля преклонението пред чуждия език и се ратува за издигане на родната реч като най-значително средство за развитието на българската култура.
Всички съчинения на Константин Преславски са достигнали до нас единствено в преписи, най-ранните от които са от XII и XIII в.