Българските тракийски земи си имат свой римски император

Античността трябва да се възприема като част от българската история, а не да започваме учебниците с идването на славяните, категоричен е тракологът проф. д.и.н. Диляна Ботева

Ключови думи: българия, тракия, история, интервю, историк, диляна ботева, максимин трак, лекция, римски император, тракиец

Проф. д.и.н. Диляна Ботева е един от най-известните български траколози и преподавател в Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Тя е автор на редица важни публикации, свързани с тракийската история, от които може да се научи много за корените на българското общество и различните групи, от които впоследствие то се изгражда в сегашния му вид. Проф. Ботева е и автор на учебници по история за почти всички класове от основно до средно образование. Днес тя изнесе прелюбопитен доклад в рамките на 24-ата Кръгла маса на Сдружение „Черноморска Странджа”, който запозна академичната общност за личност, за която малцина подозират, че е съществувала някога. Говорим с проф. д.и.н. Диляна Ботева за римския император Максимин Трак и за тракийската култура като цяло.

- Проф. Ботева, днес вашият доклад по време на Кръглата маса на Сдружение „Черноморска Странджа” беше забележителен. Всъщност личността на римския император Максимин Трак е бегло позната на широката общественост. Защо толкова малко се говори за него и кой е той?

- Максимин трак (Maximinus Thrax) е римски император в периода 235-238 г. Той, видно от името е, първият тракиец, оглавил Римската империя и също така единственият в историята, който никога не е посещавал Рим. Честно казано за мен фактът, че се говори толкова малко за него, е необясним феномен. По принцип хората, които се занимаваме с античността - т.нар. „античници”, определено си говорим за него. Проф. Румен Иванов има публикувана статия за него във Военно-историческия сборник. Излседователите го познават и работят по него. Защо това не е излязло в масовото, обществено пространство, за да бъде достъпно за всички, не мога да отговоря. Струва ми се, и може би ще бъдат малко крайна, това се дължи донякъде на факта, че отношението към античността в България винаги е било двуяко. Във Франция говорят за „Франция преди Франция” и не се притесняват от формулировката. У нас, когато трябва да кажем, че античността е част от историята на нашите земи, някак не звучи добре и не знам защо. На няколко пъти съм поставяла точно тази тема като въпроси в публичното пространство. За съжаление там попадаме в едно „раздвоение на личността” - или обясняваме, едва ли не, че Адам и Ева са траки... или отиваме в другата крайност, която буквално изражда и превръща в карикатура онази част от историята. Или свито мълчим да не обидим някого.

- Защо и как става така, че този човек никога не е стъпвал с крак в Рим?

- Защото той е избран за император във време, в което римските войски воюват с германските племена на север. Той е войник, ангажиран с войниците, който ги е рекрутирал и обучавал, остава до своите войници. Няма друг аналог в римската история. Той не е просто император-войник. Максимин Трак не се чувства свързан със самия град. За него столицата е там, където са войниците, защото те са тези, които в този момент защитават границата. Възможно е и да не са му се поставили подходящите условия. Например, ако напрежението по границата е било толкова голямо, разбира се, че той няма да остави легионите, за да се върне в Рим и да заседава със Сената. И тук има един интересен момент - интересна ситуация, точно с този император. В биографията му в „Историята на римските императори” - т.нар. Historia Augusta,  се твърди, че той бил достигнал далеч на север в Германия и много дълго време цялата световна историография сочеше с пръст тези параграфи като един от елементите, показващи, че този текст е ненадежден. Че той е „късноантична фалшификация”, която се опитва да повдигне авторитета на императора - защо, не е ясно. Обаче германските археолози попаднаха на археологически обект, който показва военни действия на римската армия далеч на север. Оказва се, че Historia Augusta съвсем коректно е отразила докъде точно е стигнал Максимин Тракиец и това е безспорно. Защото намираме негови монети. 

- Роден ли е император Максимин Трак на територията на България?

-Според мен дилема няма за това дали е роден на територията на нашата държава, или не. Вариантите за неговия прозиход са няколко - Рациария (Видинско), Ескос (устието на р. Искър при р. Дунав), Гиген (Плевенско), Монтана и Северна Добруджа - ако е Северна Добруджа може и за съжаление да се окаже на територия на Румъния, но така или иначе това е Древна Тракия. Дори когато се отрича неговата тракийска принадлежност, фактът, че той е роден в нашите тракийски земи не се оспорва. За жалост обаче той остава неизвестен за мнозинството.

- Защото го няма в учебния план и защото античността като цяло не влиза в него?

- Да и аз, като историк, съм бясна от този факт. И не съм сама. Ще ви дам пример - в един гимназиален учебник на много уважаван от мен автор - историк, награждаван с държавни отличия - историята на България започва с идването на славяните. Е, в крайна сметка те не идват тук във вакуум! Може ли историк да не започне учебника си поне с това да каже в какво пространство и на чии земи идват славяните? Очевидно може...

Археолози и историци разкриха в Ахтопол тайните на Странджа и произхода на траките

- Тракийският римски император повдига темата за траките като цяло. Тя е много мащабна в академичните среди, но в публичното пространство малко е известно за тях. Когато аз бях ученик, в учебниците по история беше отделена буквално една страничка за тяхното съществуване. Какво се знае за тях?

- Няколко важни неща могат да се кажат за траките. Това е първото население на източната част на Балканския полуостров, чието име ние знаем. Откога насетне може да се говори за „траки”, това е дебат. Има три основни гледни точки - умишлено не казвам теории, тъй като в едната гледна точка има няколко варианта. Според акад. Владимир Георгиев, теза, която е формулирана за първи път през 60-е години на миналия век и която има своите активни поддръжници до ден-днешен - те са автохтонното, локално население в тези земи. И това е така, защото нямаме предтракийски езикови остатъци. След като нямаме такива, а езикът е една много консервативна категория, заключението е, че няма нищо друго преди тях.

- Но самите те откъде са дошли? Знае ли се нещо за техния произход?

- Това е въпросът. Но може би е некоректно зададен. Проф. Александър Фол, светла му памет, винаги се разграничаваше и казваше „Те не са нито дошли от някъде, нито са автохтонно население”. И разбира се, студентите винаги питаха какви са тогава те? Според Фол, траките са амалгама, която се е получила от съвместното съжителство на местното неолитно и енеолитно (каменно-медната епоха) население с придошлото от североизток - откъм северно причерноморските степи - конно, номадско население.

- В такъв смисъл, ако погледнем историята на траките, не можем да говорим за една етническа принадлежност?

- Напротив, можем, защото тя се е формирала. Но ако проф. Фол е прав, а на мен ми се струва, че нямаме основания да оспорваме казаното от него, дали ще търсим амалгама с тези, които идват от североизток, или тези, идващи от югоизток. Повтарям много пъти амалгама и ще уточня, защото студентите ми винаги ме питат - това е сплав. Важно е, защото се смесват прахообразен метал и течен метал, който накрая се превръщат в метала, във вида, в който го познаваме - твърд и с ясна форма. Така е и с траките. Така произходът им може да се проследи тук. Те са се формирали на Балканския полуостров горе-долу на принципа, на който съвместната българска народност се е формирала на базата на съвместно съжителство на славяни и българите на Кубрат и Аспарух. И това за траките, според проф. Фол, се случва в рамките на II и III хилядолетие пр.н.е.  В началото на II хилядолетие преди Христа се говори вече за „прототраки”. Нужно е било приблизително едно хилядолетие, за да могат двете основи на траките - местното население и придошлите номадски народи, да се амалгамизират, че вече са едно единно цяло. В него те вече могат да бъдат уловени характеристики, които са важни и които са били част от земеделското и номадското население, които са обединени. Затова - нещо, което е много важно, в тракийската култура гърците ще кажат, че за траките Дионис е Аполон, а Аполон е Дионис.

- Защо това е толкова важно?

- Защото за едно земеделско население, според гърците, водеща е земята, тоест бог Дионис. А за едно номадско население, което се води по движението на слънцето, то е най-важно, а богът е Аполон или „Хелиос”. Така виждаме, че в тракийското общество тези два компонента са смесени по такъв начин, че не могат да бъдат разделени.

-В началото на доклада си днес споменахте за разликата между понятията „траки” и „тракийци”. Защо има такова разграничение?

- По принцип това е дилема, която се оформя практически през 60-те и 70-те години на миналия век. До тогава винаги се е говорело за тракийци и можете да видите, че във всички ранни текстове, които са публикувани от доайените на античността в България, понятието „траки” е представено през славянската форма - дългият етноним, който включва „-ци”. Защото като се каже „трак”, някак си не звучи благозвучно. А за да звучи благозвучно става трак-иец и от там идва множественото число „тракийци”. От там тръгва и големият спор - имаме ли право да славянизираме имена, които функционират преди идването на славяните изобщо. Моето дълбоко убеждение е, че когато говорим за античността, сме длъжни да запазим античната форма на думата - траки, еони, пеони, илири - вместо да ги заместваме с тракийци, илирийци и т.н. Дългата форма на етнонима би следвало да се запази за съвременността. Отново ще спомена проф. Александър Фол - той настояваше, когато говорим за античността, да говорим за „македони”, а не „македонци”, защото езикът, на който са говорили, е съвсем различен.

- А трябва ли античността да влезе в образователната система повече, отколкото е сега?

- Античността е влязла, но недостатъчно. За съжаление свалиха материалите в пети клас и когато студентите дойдат при нас, за тях това изцяло нова информация - започват на чисто. Когато говорим за българската античност - тя е пренебрегната и трябва да влезе в образователния материал пълноценно. Но реално няма физическо време в рамките на учебната година, за да му бъде отделено достатъчно време. Въпросът е поне да присъства в учебниците. Слава Богу по новата програма поне има обявени часове. Учи се в десети клас и има отделени два урока. Но пак е нещо и не започваме с идването на славяните. Трябва да се говори по-интензивно за това, че историята на българските земи в античността е част и от българската история. Траките остават като писана история, благодарение на гърците.  И би могло да се включи материал за тях и в учебниците по литература, където и до днес има материали за Древна Гърция.