Когато системата защитава убийците, става техен съучастник

Политиците продължават да разглеждат съдебната реформа единствено през призмата на смяната на неудобни им фигури, с послушни лица

Ключови думи: убийци на пътя, система, реформа

Пореден фрапиращ случай с убит на пътя отново ни напомни, че от години, заедно с Румъния, държим първенството по жертви при ПТП-та. Напомни, че тая война – по пътищата, я губим постоянно. 

Мартин Димитров – поредният невинен, убит на пътя

23-годишният Мартин умира след зверска катастрофа с три автомобила между Златица и Челопеч. Вероятната причина е гонка, при които един от двата състезаващи се автомобила, се врязва в колата на момчето. “Тъкмо започнаха да режат колата и се спуснах да помагам. Той ме видя и протегна ръка към мен. Каза ми "моля те помогни ми", това споделя Марин Маринов, приятел на загиналото момче.

Говори се за фрапираща скорост на убиеца, включително и 260 км/ч, които е трудно да бъдат доказани, но е ясно, че в кръвта на шофьора е установено 1,02 промила алкохол. Вчера (бел.авт. петък) съдът реши да остави в ареста 44-годишния Матей Кънчев, причинил тежката катастрофа на Подбалканския път. Мотивите са, че няма опасност мъжът да се укрие, но има опасност да извърши ново престъпление, тъй като през годините има над 30 различни пътни нарушения.

Да, точно така! 30 нарушения, без отнета шофьорска книжка, без присъда, вече и убиец. Мила родна картинка! Въпросният Кънчев е официално безработен, купува автомобила, тунингова ги и после ги препродава. В околността е известен като любител на високите скорости, а в социалните мрежи се появиха и клипове, в които с превишена скорост, се гони с негови авери. След като помита автомобила на Мартин, другият участник в гонката, Венцислав Коленцов, качва убиецът в неговата кола и двамата бягат от местопроизшествието, като преди това свалят табелите на автомобила на Кънчев.

Вече споменатият Коленцов е същата стока – клипчета от гонки, снимки до разни автомобили, показване на мускули. Майка му е общински съветник, семейството е заможно. Появиха се и подозрения, че над него, веднага след катастрофата, е опънат чадър. Да, отново мила родна картинка...

Тепърва предстои да се установяват всички подробности, но отлично знаейки колко тромава и благосклонна към убийците в подобни случаи е съдебната ни система, вероятно след година, две, в най-добрия случай, извършителят ще получи нелепо ниска присъда, може и условна, разбира се, после част от нея ще бъде приспадната за добро поведение в затвора, а до 5 години, отново ще вилнее по улиците. А дружката му Коленцов, разглезено синче на влиятелни и платежоспособни родители, вероятно въобще няма да стигне до съдебната скамейка.

Съдията, съдията, съдията п......т

Освен челното място в класацията за най-висока смъртност при ПТП, което понякога отстъпваме само на Румъния, страната ни държи и челното място по мудно правосъдие в подобни случаи. Всъщност думата „правосъдие“ е абсолютна ирония. Такова у нас няма.

За сметка на това, от години, според различни данни, представени от Европейската комисия, България има най-големи разходи в ЕС за съдилищата като дял от БВП. Освен това, страната ни е с едни от най-високите заплати на върховните съдии спрямо средното заплащане, и не на последно място – през последните десетилетия в призовите места по брой на съдиите и на девето място по брой на адвокатите спрямо броя на населението.
През годините, поне формално, е имало и дисциплинарни производства за бавно правосъдие срещу различни съдии. При някои от тях се касае за фрапиращо забавяне и фрапиращи брой дела – сред имената са Златка Чолева, Мими Петров, Олга Кадънкова, Рени Коджабашева и други.

Коджабашева от Софийския градски съд не се е произнесла в срок по 143 дела (някои са били нерешени почти десетилетие), а наказанието е било, че ще получава с 10 процента по-малко от основното си трудово възнаграждение в следващите 6 месеца.

Дисциплинарното производство се бави години, като накрая се оказало, че производството трябва частично да бъде прекратено, защото е изтекла абсолютната 5-годишна давност за търсене на отговорност. Тя обжалва и без това смешното наказание, като минава още година.

Фрапиращ е и случаят със съдия Мими Петрова, която е уволнена заради 40 безкрайно влачени дела. Но малко по-късно петчленен състав на Върховния административен съд го отменя, защото било незаконно. Тя осъжда Висшия съдебен съвет за 27 159.85 лева заради уволнението си, заради неимуществени и имуществени вреди, както и за пропуснати ползи. Трогателно!

През годините, понижена в ранг за протакани дела, е и съдия Мирослава Тодорова от СГС, като по дело за отвличане, тя е писала мотиви към присъдата 4 години и 8 месеца, което води до прекратяване на делото поради изтекла давност! После пише присъда за убийство 4 години! 

Анализ на апелативните прокуратури и Върховната касационна прокуратура от 16 април, посочва като причина за забавянето на делата при пътнотранспортни произшествия с жертви и пострадали, липсата на вещи лица и ненавременното изготвяне на ключови експертизи при разследванията. Стана ясно и че по подобни случаи, има неприключени и нерешени досъдебни производства, образувани преди повече от 2 години.

Беше даден и пример с Окръжната прокуратура във Видин, при която почти всички заключения не са изготвени от единственото там вещо лице в продължение на повече от 5 години!

Но забавените производства са едно, а нелепо ниските, често и условни присъди по такива дела – друго. За тях обаче няма как да бъде изготвен анализ – всичко е оставено на субективната преценка на съдиите. Същите са и на практика абсолютно неподлежащи на контрол и санкции. Не участват и в кръгли маси по проблемите с пътната безопасност, няма и как да бъдат задължени, а най-лесното оправдание е, че действащ съдия не може да изразява мнение по конкретен случай. Това е вярно, но въпросите към тях – без да са свързани с конкретно дело, са хиляди. 

На фона на това обаче, се очаква през 2028 г. заплатите им да стигнат 13 хил. лв., а отделно имат и парите за дрехи на година – над 7000. На фона на масовото недоволство сред обществото – напълно оправдано, на фона на мудното правосъдие, на фона на съмнителното правораздаване, подобни суми будят недоумение.

„Червена пътека за Валя“, Нели Петрова , сдружение „Ангели на пътя“

Преди 14 години се появява „Червена пътека за Валя“, създадена след смъртта на пометената през 2011 г. на пешеходна пътека 12 годишна Валя  от Бургас. Нейната убийца – 32 годишната тогава Надя Иванова, след няколко години, е осъдена на година и два месеца и излиза след 7 месеца... За убийство на дете, пресичало на пешеходна пътека... 7 месеца наказание при лек режим...

„Червена пътека за Валя“ организира и първата по рода си „Подписка за подобряване на сигурността и проходимостта на пешеходците на територията на гр.Бургас”, провеждат буквално стотици срещи и разговори, отправят и редица конкретни предложения до местната и държавната власт. Година след това, фондацията, заедно с други родители, загубили децата си при пътни инциденти, постига сериозен успех – в НС са гласувани нови промени в НК, по предложения, дадени от фондацията – увеличават се наказанията при предизвика смърт на пътя, дори и при неумишлено такова.

През същата година, когато Валя е убита, отново на пешеходна пътека, е убита и 20 годишната Лора Казанлиева. Извършител е мотористът Диян Станчев, управлявал моторното превозно средство със скорост близо 90 км/ч при позволените в градски условия 50 км/ч. Според петорната автотехническа експертиза, ако шофьорът е спазвал ограничението, Лора е щяла да остане жива... 

Първоначално той прави самопризнание и се споразумява за 2 годишна условна присъда. След обжалване от близките на момичето, следва нова условна присъда и ново връщане на делото за преразглеждане. При третия път Станчев получава 2 години и половина затвор, но при последното си решение Върховният касационен съд намалява присъдата с 6 месеца и му отнема шофьорската книжка за 4 години. За убито на пешеходна пътека момиче...
Нещо повече, според ВКС, убитата Лора е съпричастна за инцидента, защото приема, че не се е огледала преди да пресече.

През 2013г., майката на Лора – Нели Петрова, става депутат от гражданската листа на ГЕРБ, споделяйки като своя цел в НС войната с убийците на пътя. Именно по нейно предложение са направени промени в ЗДП, касаещи пешеходците и че тяхното поведение не може да е смекчаващо вината обстоятелство за извършителя, осигуряващо му по-лека присъда. През трите парламента, в които е депутат, не спира да работи за адекватни промени в закона, за нов НПК, за ефективни присъди. 

Сдружение „Ангели на пътя“ официално е създадено пореди почти две години и обединява роднини на инвалидизирани или убити хора по пътищата на България, а създателите са родители и близки на убити на пътя, често деца, за които милост не е имало. Работят за промени, които да намалят броя на почернените семейства.

Борбата им е доста трудна, често срещаща спънки, както от отговорните да се осъществят законодателни промени институции и лица, така и от самите извършители. Протестите са тъжни, и освен сломените лица на близките, трудно се намират хора, които да са до тях, протестирайки заедно пред съд, прокуратура, пред министерства.

Срещи с лица на високи властови позиции не липсват, на думи не липсва и заинтересованост от тяхна страна, но в действителност – за разлика от реални и адекватни действия на управляващите, най-бързо и неумолимо се увеличават премазаните на пътя.

На челна място на страницата им, стои: „Ако убиеш дете, убиваш цялото семейство“. Думи, които трябва да стигнат до всеки, който си мисли, че е защитен от подобна трагедия. Думи, които трябва да бъдат асимилирани най-вече от българските законотворци, от българските съдии – ако разбира се, същите имат този потенциал и най-вече – морал. Защото след всяко прегазено на пешеходна пътека, ние разбираме, че  всички убийци са много добри, примерни, че всички имат болни родители и близки, че всички много съжалявали и искали снизхождение от съда, че много помагали в кухните на затворите, че трябвало да им се даде втори шанс. Често говорим за рецидивисти на пътя, за пияни и дрогирани хора без капка съвест...

Не се среща обаче разбиране от същите тези управляващи, от същите тези съдии към агонизиращите в отчаяние родители, към майките, които никога вече няма да прегърнат своите деца, без време превърнали се в ангели, не се чете разбиране към хората, надживели най-свидното си. За тях милост няма! Правата на убийците винаги са над правата на жертвите. Убийците са жертви, жертвите и близките им са виновни, отсъжда родният съдия, който с безочие и цинизъм продължава да наказва още и още, и още, почернените родители. 

Но въпреки това, политиците продължават да разглеждат съдебната реформа единствено през призмата на смяната на неудобни им фигури, с послушни лица, разглеждат промените през овладяване на институцията. Реална промяна няма никакви изгледи да бъде осъществена при този порочен модел, упрактикуван от всички управляващи и партии. Единственото, което ще продължи да се увеличава, са почернените семейства и децата, отишли си без време.