Тръмп звъни на Путин за нафта, а ние на кого да звъним, пита Бойко Борисов

Ключови думи: Бойко Борисов, дизел, горива, Доналд Тръмп, износ

Бойко Борисов отправи едно от най-тревожните си предупреждения за горивата през последните месеци и призова българите да зареждат, докато има достатъчно дизел. На среща със земеделски производители лидерът на ГЕРБ свърза риска от ново поскъпване с решението на Народното събрание да отмени временната забрана за износ на нефтопродукти и направи директна препратка към сделката между Доналд Тръмп и Владимир Путин.

„Тръмп звъни на Путин да му прати нафта, а ние на кого да звъним?“, попита Борисов. Малко преди това той заяви, че когато ГЕРБ е управлявал, страната е ограничавала износа, за да пази гориво за населението, земеделците и бизнеса.

„Който може, да си зареди“, каза още той, като прогнозира сериозен натиск върху европейския дизелов пазар. Изказването идва само ден след като Тръмп обяви договорка с Путин за незабавна доставка на над 300 хил. тона руски дизел, следвани от още 500 хил. тона през ноември и 1 млн. тона след това. Предвидени са и допълнителни количества, ако руските рафинерии разполагат с необходимия капацитет.

Тръмп отвори вратата за руския дизел след сделка с Путин

На този фон думите на Борисов звучат особено силно. Но фактите около българската забрана са по-сложни от политическия му разказ.

Народното събрание действително отмени на 23 септември 2026 г. временната забрана за износ и вътреобщностни доставки на нефтопродукти, основно дизел и авиационно гориво. Ограничението беше въведено на 31 октомври 2025 г., а решението за отмяната му беше предложено от Министерския съвет. То влезе в сила след обнародването му в „Държавен вестник“ на 29 септември.

Мотивът на кабинета беше, че обстоятелствата, наложили ограничението през 2025 г., вече са се променили. Според официалните аргументи санкциите на САЩ и Великобритания вече не се прилагат спрямо дружествата на „Лукойл“ в България поради специални дерогации, а вътрешният пазар не изпитва проблем с доставките.

Още по-конкретно, парламентарните документи показват, че към 3 септември на площадката на „Лукойл Нефтохим Бургас“ е имало около 50 хил. тона дизел в повече спрямо потребностите на вътрешния пазар. Според анализа на особения търговски управител стойността на този излишък е била около 73,2 млн. долара, а при продължаващо производство през октомври задържаните количества са можели да натрупат значително по-голяма стойност.

Това е важният контрапункт към твърдението, че държавата просто е „освободила нафтата“. Официалната позиция при отмяната беше, че страната разполага с достатъчни оперативни и резервни количества и че забраната вече създава административни и финансови проблеми за рафинерията и търговците.

Борисов предупреди още преди дни: Освобождаването на износа на нафта е груба грешка

Борисов обаче настоява, че ситуацията на международния пазар се е променила толкова бързо, че решението вече изглежда опасно. Европа действително е изправена пред сериозно напрежение при дизела. Руските доставки са ограничени, част от рафинериите в Близкия изток работят при затруднения, а западните запаси се свиват. Reuters съобщи през септември, че цените на дизела са достигнали рекордни нива, а рафинериите по света работят близо до максималния си капацитет.

САЩ дори притиснаха Франция и Германия да освободят част от аварийните си резерви. В началото на октомври държавите от Г-7 се договориха да пуснат общо 100 млн. барела дизел и суров петрол от резервите, за да успокоят пазара.

Именно тук сравнението с Тръмп има основание - Вашингтон действително търси дизел отвън и стигна до временно смекчаване на санкциите срещу Русия, за да осигури допълнителни количества. Американското финансово министерство издаде временен лиценз, който позволява определени сделки с руски дизел.

Но едно от числата, използвани от Борисов, буди сериозни съмнения. Той говори за дефицит от „над 500 млн. тона“ дизел за Европа. Подобен обем не се подкрепя от наличните международни данни и би бил несъразмерно голям спрямо реалния европейски пазар.

За сравнение, Германия и Франция държат съответно около 5,6 млн. и 8,2 млн. тона дизел в аварийните си резерви, а целият актуален план на Г-7 е за освобождаване на 100 млн. барела дизел и петрол, не стотици милиони тонове само дизел.

Възможно е лидерът на ГЕРБ да е имал предвид друга мерна единица или значително по-малък обем, но в публичното му изказване беше посочено именно „500 млн. тона“. Затова това число не бива да се преповтаря като установен факт.

Сигурното е, че европейският дизелов пазар е изключително стегнат. Reuters отчита, че Европа губи част от традиционните си доставки от Русия и Близкия изток, а в същото време зависимостта ѝ от американски дизел се е увеличила. При подобна ситуация всяко допълнително прекъсване може бързо да вдигне цените.

За България рискът е особено чувствителен за земеделието и транспорта. Дизелът е основен разход при обработката на земята, при превоза на стоки и при строителството. Скокът му почти винаги се пренася по веригата и върху цената на храните и услугите.

Борисов използва именно този аргумент пред земеделците. Според него при недостиг на гориво първи ще усетят удара фермерите, превозвачите и обикновените потребители. Той насочи политическата отговорност към управляващото мнозинство и конкретно към „Прогресивна България“.

От ГЕРБ предлагат и друга мярка - намаляване на ДДС върху горивата от 20% на 9%. Борисов заяви, че подобно предложение вече е направено от депутати на партията от Силистра и че други държави също прибягват до данъчни облекчения.

Подобна мярка обаче има и цена за бюджета. Намалението на ДДС би свалило данъчната тежест, но не гарантира автоматично, че цялата разлика ще бъде прехвърлена към клиента на колонката. Част от ефекта може да остане по веригата при търговците и доставчиците, особено на пазар с ограничено предлагане.

Затова истинският въпрос е не само дали държавата трябва да ограничава износа, а дали има достатъчно гаранции, че вътрешният пазар ще бъде защитен, ако европейският недостиг се задълбочи. При отмяната на забраната през септември официалната оценка беше, че гориво има достатъчно. Днес политическата опозиция твърди, че международната ситуация вече е друга.

Борисов използва срещата и за нова атака срещу правителството по други теми. Той определи последното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност като „срам“ и разкритикува начина, по който институциите са комуникирали информацията около посещението на Кирило Буданов в България. Тези твърдения са част от политическата му оценка, а не установени факти.

Но най-силното му послание остана за горивата. Фразата „Тръмп звъни на Путин, а ние на кого да звъним?“ е политически ударна, но зад нея стои реален проблем - дизеловият пазар в Европа е под напрежение, резерви вече се освобождават, а САЩ стигнаха до временна сделка с Русия.

Дали България е сгрешила, като е махнала забраната за износ, ще се види от наличностите и цените през следващите седмици. Засега официалните документи показват, че решението е било взето при данни за излишък на дизел и достатъчни резерви. Борисов обаче предупреждава, че при бързо влошаване на международната ситуация тази сметка може да се окаже остаряла много по-бързо, отколкото управляващите са очаквали.