Парламентът отпуши износа от „Нефтохим“: Бургаската рафинерия влиза в голямата енергийна сметка на Европа

Бургаската рафинерия има неизползван капацитет, който може да задоволи нуждите освен на българския и на част от европейския пазар

Ключови думи: Лукойл Нефтохим Бургас, Андрей Бабиш, Слави Василев, Асен Василев, Мартин Димитров

Парламентът премахна забраната за износ на определени нефтопродукти от България в момент, в който бургаската рафинерия се оказва в центъра на далеч по-голяма европейска енергийна сметка - Старият континент има нужда от повече преработвателни мощности, международните активи на „Лукойл“ са в процедура по преструктуриране и продажба, а само преди дни чешкият премиер Андрей Бабиш посочи именно „Лукойл Нефтохим Бургас“ като предприятие, което може да произвежда повече за европейския пазар.

Решението бе прието със 121 гласа „за“, 42 „против“ и 23 „въздържал се“, като единствената парламентарна група, подкрепила кабинета, бе „Прогресивна България“. Така отпада временната мярка, въведена на 31 октомври 2025 г., която ограничаваше износа и вътреобщностните доставки на дизелово гориво, керосин и други нефтопродукти. Големият спор в пленарната зала бе дали освобождаването на износа ще натисне цените на горивата у нас надолу или ще позволи произведеното в Бургас да потегли към пазари, където може да бъде продадено по-скъпо.

Днешното решение трудно може да бъде разглеждано изолирано от случващото се около рафинерията през последните седмици. Сделката за международния бизнес на „Лукойл“, оценяван на около 20 млрд. долара, продължава да очаква окончателно американско одобрение, като сред активите е и предприятието край Бургас. Американският фонд Carlyle работи по придобиването, а паралелно се появи и конкурентен консорциум около финансиста Тод Боули. За Европа залогът не е само кой ще държи собствеността - в момент на недостиг на преработвателни мощности и нарушени доставки от Близкия изток значение има и колко петрол могат да преработват рафинериите на континента.

Флагман.бг: Бившият собственик на Челси Тод Боули поиска да закупи международните активи на „Лукойл“

Точно тази тема постави Андрей Бабиш при посещението си в България миналата седмица. Чешкият министър-председател обърна внимание, че бургаската рафинерия разполага с по-голям потенциал от този, който в момента се натоварва, докато европейският пазар изпитва недостиг на рафинериен капацитет. По думите му предприятието работи с около 6 млн. тона, а свободният ресурс би позволил модел, при който суров петрол се доставя за преработка в България, а готовите горива след това се насочват към европейските пазари. Само пет дни след тези думи Народното събрание премахна една от пречките пред подобен износ.

Бабиш предлага „Нефтохим Бургас“ да преработва повече петрол за Европа

Към това се добавя и друга европейска линия, в която България получава все по-видимо място. Европейската комисия обяви развитието на т.нар. Среден коридор между Централна Азия, Южния Кавказ, Черно море и европейския пазар, като председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен посочи инвестиционна цел до 12 млрд. евро и план търговските потоци по маршрута да се увеличат три пъти до 2030 г. Проектът е транспортен и логистичен и сам по себе си не представлява политика за бургаската рафинерия. За България обаче той поставя Черноморието, пристанищата и инфраструктурата около Бургас в много по-широка стратегическа рамка.

Няма официално обявена европейска договореност, която да свързва днешното решение на парламента с бъдеща продажба на „Лукойл Нефтохим Бургас“ или със Средния коридор. Съвпадението във времето обаче е съществено - Европа търси повече собствено производство на дизел и авиационно гориво, Бабиш говори за свободния капацитет в Бургас, собствеността на международния бизнес на „Лукойл“ е предмет на голяма сделка, а София премахва ограничението произведените тук количества да напускат страната. Именно тази комбинация поставя въпроса дали бургаската рафинерия не се подготвя за значително по-сериозна роля на европейския пазар независимо кой ще бъде бъдещият собственик.

„От момента на налагане на забраната досега обстоятелствата, които са наложили нейното налагане, са променени, като към момента санкциите на САЩ и Обединеното кралство не се прилагат по отношение на групата дружества на „Лукойл" в България, в т.ч. „Лукойл Нефтохим Бургас" АД, тъй като за тях действа пълна специална дерогация, издадена от правителствата на наложилите санкциите държави. В групата дружества на „Лукойл" в България е назначен от страната на държавата особен търговски управител, с което се гарантира осигуряване непрекъсваемост на дейността на дружествата. В този смисъл, всички рискове, които са наложили приемане на забраната, към настоящия момент са преодолени, като продължаването на нейното действие създава съществени административно-организационни пречки пред бизнеса с горива, съответно затрудняване на оперативната дейност на рафинерията на „Лукойл Нефтохим Бургас" АД в Бургас, и загуби на операторите, които не могат да изпълнят свои задължения по договори с международни контрагенти", гласят мотивите на правителството.

Кабинетът поставя въпроса и в рамките на европейския принцип за свободно движение на стоки: „Продължаването на действието на забраната би било и в противоречие с правото на Европейския съюз, тъй като забраната представлява изключение от принципа на свободно движение на стоки и действието й следва да бъде мотивирано във всеки един момент, като при отпадане на обстоятелствата, които я налагат, същата следва да бъде отменена".

Точно около ефекта върху българския пазар се разгоря и най-сериозният спор между депутатите. Мартин Димитров от ДБ оспори действията на управляващите с аргумента, че парламентът няма достатъчно данни как освобождаването на износа ще се отрази върху цената, плащана от българските потребители.

„Предприемате този ход без какъвто и да е анализ и данни. Ход, който може да доведе до допълнително поскъпване на горивата, за което вие ще бъдете пряко отговорни. Има няколко управленски решения, които не сте обмислили - да запазите забраната, и с решение на НАП, които да ги направите максимално прозрачни и под обществен контрол, да се разрешава износа. Вторият вариант е да се разреши износа само за ЕС, защото забраната не касае само ЕС, а и страни извън ЕС. Моят съвет е в никакъв случай обаче без съществен анализ такова решение на бъде предприемано", заяви Мартин Димитров от ДБ.

Слави Василев, зам.-председател на парламентарната група на „Прогресивна България“, защити обратната теза. Според него забраната е довела до натрупване на количества в складовете, а освобождаването на вместимостите ще даде повече оперативна свобода както на производителя, така и на вътрешната търговия.

„Моят съвет е - недейте да се изказвате неподготвен. Именно защото има огромни количества, които не могат да бъдат изнесени, но те са тук и ползват складовите вместимости, затова цената ще падне, когато вдигнем забраната за износ на дизел и керосин, защото тези складови вместимости ще бъдат свободни, за да бъдат ползвани за вътрешната търговия", обясни зам.-председателят на ПГ на "Прогресивна България" Слави Василев и добави, че това решение е пазарно и няма да има ефект върху цената на дизела, а ако има то ще е в посока надолу.

От ГЕРБ отказаха да подкрепят предложението. Александър Иванов постави въпроса дали държавата е изчислила какви количества трябва да останат в страната, преди да бъде разрешено свободното насочване на продукцията към по-големия европейски и международен пазар.

„Временната мярка е освен за ЕС и за страните извън Съюза. И въвеждането на тази мярка от правителството на Росен Желязков беше при една криза в съседна на нас държава извън ЕС, за да подсигурим възможността българският бизнес, граждани, превозвачи, да имат най-вече горива. Единственото съображение е дали сте съобразили количеството горива необходими за българския пазар, защото по линия на цените не се справяте. Това е въпрос, чийто отговор дължите на българския бизнес и граждани и това е нормално. Въпросът е правителството какво прави? Ако имаше анализ, ако имаше гаранция, че такова решение ще облекчи инфлационният натиск, ще облекчи цената на горивата, щяхме да подкрепим това решение", аргументира се Александър Иванов от ГЕРБ защото групата няма да подкрепи решението.

Председателят на ПП Асен Василев също атакува решението, но от друга посока. Според него икономическата полза ще остане при производителя, който вече ще има достъп до пазари с по-високи цени, без това задължително да се пренесе към колонките в България.„Това решение не е добре за българските граждани, добре е за този, който произвежда дизел и ще го изнесе на по-високи цени в чужбина. Със сигурност няма нито една икономическа теория, според която това решение да доведе до спад на бензиноколонката", убеден е председателят на ПП Асен Василев.

Отговорът на Слави Василев изведе дебата от рамката на вътрешния български пазар и практически постави същата теза, която Андрей Бабиш разви дни по-рано - проблемът вече е европейски, защото континентът няма достатъчно рафинериен капацитет. Именно тази част от парламентарния спор придава по-голямо значение на решението за бургаското предприятие.

„Това, което определя цената на дизела е котировката, а суровият петрол е основата, от която се произвежда дизел. Има и нещо друго, което липсва във вашето знание - това е производственият капацитет на рафинериите. И понеже вие не разбирате от тази тънка материя, така както не разбирате и от финанси, очевидно, щом докарахте държавата дотук, да ви кажа. Производственият капацитет на рафинериите в Европа в момента, е крайно недостатъчен, затова и руският дизел беше това, което компенсираше, за да може цената в Европа да е ниска, и понеже руският дизел липсва, и понеже капацитетът е недостатъчен, затова е нужно да позволим на нашата рафинерия, която произвежда повече, отколкото потребяваме да може да изнася. Първо, защото ще облекчи пазарите на нашите партньори в ЕС, второ - ще спомогне на търговците на горива да могат да реализират бизнес, и трето ще се освободят складови вместимости, които ще помогнат на вътрешната търговия. Спрете да се излагате и разберете, че от търговия с горива не разбирате", ядоса се Слави Василев на Асен Василев.

Какво спира продажбата на активите на „Лукойл“ в Европа и защо Бургас става все по-важен

Числата, представени от Министерството на икономиката, дадоха конкретно измерение на спора. Зам.-министър Михаела Карадимова съобщи, че към 3 септември 2026 г. на площадката на „Лукойл“ в Бургас има около 50 000 тона дизелово гориво над потребностите на вътрешния пазар. Според данните на особения търговски управител това количество може да бъде реализирано чрез износ. При посочената пазарна цена продуктът е на стойност около 73,2 млн. долара.

Сметката става още по-голяма при продължаване на производството. По думите на Карадимова, ако към задържаното количество бъдат добавени и новите обеми, произведени през октомври, стойността на продукта, за който няма свободен изход от страната, би могла да достигне приблизително 197,6 млн. долара. Така спорът вече не е само за свободни резервоари, а за стотици милиони долари продукция и за начина, по който рафинерията може да работи при по-високо натоварване. Това е и един от аргументите зад тезата, че ограниченият износ започва да се превръща от защитна мярка в пречка за производството.