Бившият собственик на Челси поиска да закупи европейските рафинерии на "Лукойл"

Консорциумът около Боули събира сериозен финансов ресурс

Ключови думи: Тод Боули, Лукойл, Лукойл Нефтохим Бургас, Carlyle, DFC

Бившият съсобственик на английския гранд „Челси“ Тод Боули се насочва към една от най-големите енергийни сделки в Европа - придобиването на международните активи на руския петролен гигант „Лукойл“, оценени на около 20 млрд. долара.

Американският милиардер вече е осигурил подкрепа от американската Международна финансова корпорация за развитие DFC и влиятелни инвеститори от Персийския залив, съобщава Financial Times. Боули работи по офертата от месеци и се опитва да измести фонда Carlyle, който още през януари постигна предварително споразумение за бизнеса на „Лукойл“ извън Русия. Сделка с консорциума на Боули все още не е подписана, но според източниците на британското издание предложението е в напреднал етап.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Какво спира продажбата на активите на Лукойл в Европа и какво означава това за Бургас

Името на Боули привлече допълнително внимание само дни след оттеглянето му от „Челси“. На 17 септември английският клуб потвърди, че Clearlake Capital ще придобие миноритарните дялове на Тод Боули и Марк Уолтър и ще поеме пълния контрол, като стойността на операцията според международните медии е около 950 млн. паунда. Така американецът напуска футболната инвестиция, в която влезе през 2022 г. след продажбата на клуба от Роман Абрамович. Почти веднага след това името му излезе на преден план в далеч по-голям проект, свързан с петролни находища, рафинерии и хиляди бензиностанции.

Консорциумът около Боули събира сериозен финансов ресурс. Financial Times посочва, че американската държавна DFC се очаква да придобие около 15% от новата компания, а сред партньорите е шейх Тахнун бин Зайед ал-Нахаян, брат на президента на Обединените арабски емирства. В схемата участва и катарското семейство Ал-Хайят, докато International Holding Company и Allied Investment Partners от ОАЕ се очаква да имат водеща роля. Според източници, запознати с предложението, Боули и DFC ще разполагат с мнозинство в бъдещия борд на компанията.

ВИЖТЕ ОЩЕ: САЩ удължиха срока за сделките с международните активи на Лукойл

Залогът е огромен и за България, защото портфейлът на Lukoil International включва европейски рафинерии и други активи, сред които е и „Лукойл Нефтохим Бургас“. Американската служба OFAC разрешава до 22 октомври 2026 г. преговори, проверки и сключване на условни договори за продажба, но това не представлява разрешение за окончателното прехвърляне. За реална сделка ще е необходим отделен лиценз от американските власти. Вашингтон поставя и условия - бъдещият собственик трябва напълно да прекъсне връзките на международния бизнес с руската компания, а плащанията към санкционирания собственик да останат блокирани съгласно американския режим.

В същото време предварителната сделка с Carlyle остава в застой въпреки постигнатото още през януари споразумение. Financial Times оценява международния бизнес на „Лукойл“ на около 20 млрд. долара, като той включва над 3 млрд. барела нефтени и газови резерви, големи рафинерии и мрежа от приблизително 2500 бензиностанции. Именно забавеното одобрение от американската администрация отвори пространство за конкурентната оферта на Боули и партньорите му. Reuters уточнява, че към момента не е потвърдил независимо твърденията на Financial Times за американската подкрепа зад неговия консорциум.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Евгени Симеонов е новият особен търговски управител на Лукойл в България

Бургаската рафинерия остава руска собственост, но оперативният контрол върху ключовите български дружества е поверен на назначения от държавата особен търговски управител Евгени Симеонов. Министерският съвет го назначи през юни на мястото на Румен Спецов, а основната му задача е да гарантира нормалната работа на предприятията и снабдяването на пазара. Великобритания отделно удължи лиценза, позволяващ операции с българските компании на „Лукойл“, до 29 октомври 2026 г. Кой ще стане собственик на международния бизнес остава нерешено, но появата на Боули превръща наддаването в пряка битка между два големи американски финансови центъра.