Какво спира продажбата на активите на „Лукойл“ в Европа

Бургаската рафинерия е стратегическа не само за България, но и за Европа

Ключови думи: Лукойл Нефтохим Бургас, Карлайл, Андрей Бабиш, OFAC, Среден коридор

Сделката за международните активи на „Лукойл“, сред които е и рафинерията край Бургас, се бави не заради липса на купувач, а защото Вашингтон все още не е дал окончателното разрешение за прехвърлянето им. Американската инвестиционна група „Карлайл“ е договорила придобиването на бизнес за около 20 млрд. долара, но близо 10 месеца по-късно процедурата остава незавършена, съобщава „Файненшъл таймс“.

Забавянето идва в особено чувствителен момент - Европа изпитва недостиг на рафиниращи мощности и силен ценови натиск при дизела, а трите европейски рафинерийни актива на „Лукойл“ могат да добавят между 100 хил. и 150 хил. барела преработка дневно. Само преди дни чешкият премиер Андрей Бабиш посочи именно „Лукойл Нефтохим Бургас“ като предприятие, което може да работи значително по-натоварено и да произвежда горива за европейския пазар.

Преговорите с „Карлайл“ напредват, но това не е достатъчно. Американската Служба за контрол на чуждестранните активи - OFAC - позволява договаряне, проверки и подписване на условни договори, но действащият лиценз не разрешава фактическото прехвърляне на собствеността. За финализирането е необходимо отделно одобрение. Според източниците на британското издание решението се разглежда на междуведомствено ниво с участието на Съвета за национална сигурност, Държавния департамент и Министерството на енергетиката.

Вижте още: САЩ удължиха срока за продажбата на „Лукойл“

Причината за тази предпазливост е ясна. Вашингтон иска международният бизнес да бъде действително отделен от руската компания майка, а продажбата да не се превърне в начин санкционираният собственик да получи бърз финансов ресурс. OFAC поставя условия връзките с „Лукойл“ да бъдат прекъснати, средствата, които биха били дължими на руската група, да останат блокирани при определени условия, а бъдещият купувач да не предоставя авансово икономическо предимство на продавача. Именно тези изисквания превръщат една на пръв поглед корпоративна сделка в политически и санкционен казус.

Още през януари „Лукойл“ официално обяви, че е подписал споразумение с „Карлайл“ за продажбата на Lukoil International GmbH. В този пакет попадат дейности в множество държави, нефтени и газови активи, търговски операции и рафинерии. Казахстанските активи са изключени от договореното прехвърляне и трябва да останат собственост на руската група. Сделката не е обявена за безусловна и още от самото начало е обвързана с разрешение от американските власти.

За Европа най-важната част са трите рафинерийни актива - „Лукойл Нефтохим Бургас“, румънската „Петротел“ и 45-процентният дял в Zeeland Refinery в Нидерландия. Общият им капацитет е около 400 хил. барела дневно. Румънското предприятие не работи от миналата година заради ремонтни дейности, а според запознати с плановете на „Карлайл“ нормализирането на собствеността и новите инвестиции могат да върнат или добавят между 100 хил. и 150 хил. барела преработка всеки ден.

Точно затова сделката вече се чака не само в Бургас и София. Европейският пазар на горива има пряк интерес от всеки допълнителен работещ рафиниращ капацитет. Конфликтът в Близкия изток и ударите по руски рафинерии свиха част от традиционното предлагане, а дизелът остана един от най-напрегнатите сегменти. „Карлайл“ също изтъква, че по-пълното използване на европейските активи на „Лукойл“ може да увеличи количествата бензин и дизел и да намали част от натиска върху пазара.

Вижте още: Бабиш предлага „Нефтохим Бургас“ да преработва повече петрол за Европа

Тази теза получи неочаквано силна подкрепа от чешкия премиер Андрей Бабиш по време на посещението му в България. Той обърна внимание, че капацитетът на бургаската рафинерия не се използва пълноценно точно когато Европа има нужда от повече преработка. По думите му предприятието работи с около 6 млн. тона суровина, а свободният ресурс може да бъде използван чрез бизнес модел, при който други европейски държави доставят нефт в Бургас и получават обратно готови нефтопродукти. Идеята не е абстрактна. Публично посочваният капацитет на рафинерията е около 9,5 млн. тона суров петрол годишно. Самият особен търговски управител Евгени Симеонов съобщи през август, че преработката постепенно се увеличава - от около 450 хил. тона в началото на годината до 560 хил. тона през юли. Това означава, че предприятието вече повишава натоварването си, но остава разстояние до техническия му максимум.

„Нефтохим“ има и друго важно предимство. Комплексът е проектиран да преработва различни сортове суров нефт, които могат да бъдат доставяни по море през терминал „Росенец“. През последните години зависимостта от руския сорт „Уралс“ беше прекъсната и предприятието премина към алтернативни доставки. В края на юни отпаднаха и ограниченията, които затрудняваха работата с определени швейцарски контрагенти, което разшири възможностите за снабдяване.

Вижте още: Паднаха ограниченията над „Лукойл Нефтохим“, рафинерията възстановява нормалната си работа

Паралелно с това все по-голямо значение придобива и т.нар. Среден коридор. Транскаспийският международен транспортен маршрут свързва Китай и Централна Азия с Европа през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Черно море или Турция. След 2022 г. товарните потоци по него нараснаха многократно, а Европейската комисия вече го разглежда като един от стратегическите пътища за намаляване на зависимостта от традиционните маршрути през Русия.

За Бургас това не е само географска теория. БМФ Порт Бургас вече е част от Транскаспийския международен транспортен маршрут и има опит с товари по железопътната връзка Китай - Европа. Българският черноморски бряг се очертава като една от възможните входни точки към ЕС за стоки от Централна Азия и Кавказ. Европейската комисия и международните финансови институции насочват милиарди към железопътни линии, пристанища и терминали по трасето.

Вижте още: БМФ Порт Бургас поставя България на картата на новия търговски път между Азия и Европа

Така Бургас се оказва в пресечната точка на два процеса. От едната страна е бъдещето на една от най-големите рафинерии в региона и сделката с „Карлайл“. От другата е ускореното изграждане на транспортни и търговски връзки между Европа и Централна Азия през Черно море. Ако собствеността на „Нефтохим“ бъде окончателно изчистена и последват инвестиции, свободният капацитет на предприятието може да се окаже значително по-ценен от това, което изглеждаше само преди година.

Засега обаче всичко опира до решението във Вашингтон. Американският лиценз, който позволява преговорите за продажбата на Lukoil International, е удължен до 22 октомври. Отделният лиценз, който позволява работа и определени трансакции с българските дружества на групата, е в сила до 29 октомври. Това не означава, че рафинерията ще спре след тези дати, а че американската администрация отново ще трябва да реши дали да удължи режима или да даде окончателна зелена светлина за продажбата.

Вижте още: САЩ удължиха лиценза за „Лукойл“ в България до 29 октомври