Всеки шести българин живее с психично разстройство, МЗ предупреждава за огромен скрит проблем

Ключови думи: психично здраве, България, психични разстройства, СЗО, Министерство на здравеопазването

Приблизително всеки шести човек в България живее с психично разстройство. Делът е 16,4% от населението, съобщи Министерството на здравеопазването по повод Световния ден на психичното здраве - 10 октомври. Данните показват, че проблемът отдавна не е периферен, а засяга огромна част от обществото.

Психичните разстройства са и втората водеща причина за години живот с увреждане в България. Зад тази статистика стоят не само тежките диагнози, които изискват болнично лечение, а и депресии, тревожни разстройства и други състояния, които могат да останат незабелязани с години.

България на 17-о място в света по депресии и тревожност според глобален доклад

Министерството цитира и глобалните оценки на Световната здравна организация. Повече от 1 млрд. души по света живеят с психично разстройство, като тревожността и депресията са сред най-разпространените състояния. СЗО определя психичното здраве като основна част от общото здраве, способността човек да работи, учи, изгражда отношения и участва пълноценно в обществото.

Тазгодишната кампания на Световната здравна организация преминава под мотото „Гласът на личния опит: истински гласове, реална промяна“. Основната идея е хората, които сами са преминали през психично страдание и лечение, да бъдат включвани при изработването на политики и услуги, а не единствено да бъдат разглеждани като пациенти.

Световната статистика показва, че подобно участие все още е далеч от стандарт. Едва 37% от държавите, включени в Mental Health Atlas 2024, съобщават, че хора с личен опит участват в обучението на специалисти от първичната помощ. При 45% има постоянно сътрудничество с пациенти, близки и застъпнически организации при планиране или наблюдение на услуги.

По-добра изглежда картината при политиките и законодателството. 59% от държавите посочват, че законите им в областта на психичното здраве са разработвани след консултации с хора с личен опит. При страните, които имат национална политика или план, този дял достига 80%.

Бургаско семейство търси помощ за агресивен психичноболен, места няма

Един от най-трудните проблеми е преминаването от големите психиатрични институции към грижа в общността. По данни на СЗО само 9% от държавите са завършили този преход, докато 53% все още са в начален етап. Това означава, че в голяма част от света системата продължава да разчита прекалено силно на дълги болнични престои вместо на подкрепа близо до дома, семейството и ежедневната среда на пациента.

Статистиката е тежка и по друг показател. Около 49% от отчетените приеми в психиатрични болници са принудителни, а 23% от престояванията продължават повече от година. Именно срещу подобна институционална зависимост СЗО насочва тазгодишната си кампания.

Това има пряко значение и за България. Казуси от Бургас показват колко лесно семействата могат да се окажат между системите - човек има нужда от продължителна грижа и контрол, но свободни места в подходящи социални или психиатрични услуги липсват. Така тежестта често остава върху близките, които нямат нито необходимата подготовка, нито ресурс да се справят сами.

Центърът за психично здраве в Бургас отчита ръст на тревожните разстройства и наркотичните психози

Бургас има и свой показателен пример за натиска върху психиатричната помощ. Центърът за психично здраве „Проф. д-р Иван Темков“ обслужва цялата област, а през годините специалистите там отчитат силно увеличение на тревожните, паническите и обсесивно-компулсивните разстройства. Лечебното заведение приема и пациенти с зависимости, тежки психози и хронични психични заболявания.

Проблемът с психичното здраве не се изчерпва с болничното лечение. Ранното разпознаване на симптомите, достъпът до психиатър или психолог, социалната подкрепа, връщането на работа и възстановяването на връзките с близките са също толкова важни. Точно към такава система, ориентирана към човека, призовава СЗО.

Министерството на здравеопазването заявява, че ще продължи работа по превенцията, ранната подкрепа, достъпа до качествени услуги и защитата на правата на пациентите. Един от основните акценти е по-добрата координация между здравната, социалната и образователната система.

Числото 16,4% само по себе си не означава, че всеки шести българин е тежко психично болен или се нуждае от болнично лечение. Понятието „психично разстройство“ обхваща широк спектър от състояния - от тревожност и депресия до тежки хронични диагнози. Именно затова заглавия от типа „болна нация“ звучат силно, но лесно могат да създадат стигма към хора, които имат нужда от лечение и подкрепа.

По-важният извод е друг - проблемът е масов, а много хора продължават да не търсят помощ навреме. Страхът от етикета „психично болен“, недостигът на специалисти и трудният достъп до продължителна грижа често водят до отлагане на лечението.

Световният ден на психичното здраве тази година поставя точно този въпрос - не колко хора трябва да бъдат скрити от обществото, а как системата да им позволи да останат част от него. При положение че един на всеки шест българи е засегнат, това вече не е тема само на психиатрията. Това е обществен проблем с отражение върху семействата, училищата, работните места и цялата здравна система.